Защо барабанистите са по-добри от дръм-машините?
Барабанистите са положителни хора. Но даже най-хубавият барабанист не е съвършено прецизен в ритъма. Точно тази неправилност прави музиката, в която вземат участие същински барабанисти, по-приятна за ухото. А най-интересното е, че в неточностите има вътрешна логичност.
Холгер Хениг и сътрудниците му от Института за динамичност и самоорганизация „ Макс Планк " в Гьотинген са първите, които се пробват да схванат дали грешките в ритмичните удари имат вътрешна конструкция.
В забавното си проучване, те записват професионални музиканти и елементарни хора, които следват инструкциите на изцяло прецизен метроном с ръка, крайник или глас. Проследяват грешките им - какъв брой милисекунди преди или след точния темп се намират при всеки удар на метронома.
При професионалните музиканти отклоненията от ритъма са напълно дребни - от време на време под 20 милисекунди (10-20 пъти по-кратко от 1 мигване). Но даже и мъчно забележими, грешките не се получават инцидентно. Отклоненията от съвършения темп зависят едно от друго - освен от един удар на метронома до идващия, само че и в границите на по-дълги интервали. Малка неточност дефинира отклоненията от ритъма секунди, даже минути по-нататък. „ Почти наподобява, че хората имат някакъв тип памет за грешките " споделя Хениг.
Непрофесионалните участници в опита които постоянно губят ритъма, не демонстрират същата взаимозависимост на грешките. Учените допускат, че в тази ситуация на непрофесионалистите, при всяко загубване на ритъма и назад връщане в него, механизмите в мозъка, контролиращи вътрешната ритмична синхронизация, би трябвало да стартират работата си отначало.
И по този начин, откакто съумяват да основат математически модел, който да заключи наблюденията им върху взаимосвързаността на грешките, Хениг и сътрудниците му основават и нов тип „ хуманизираща " функционалност за дръм-машини. Дръм-машините, в опита си да са „ прелестно неточни " употребяват функционалност за въвеждане на едва-забележими неточности в ритъма. Но общоприетите „ хуманизиращи " логаритми вършат грешките на инцидентен принцип, а основаният нов логаритъм се основава на математическия модел.
За да ревизират до каква степен новият метод е по-добър, откривателите пускат музикални записи, модулирани с двете разнообразни „ хуманизиращи " функционалности, на разнообразни хора и ги карат да изберат кой им подхожда повече. Повечето хора, участващи в опита, намират версията, основаваща се на новия модел по-приятна и някак по-прецизна.
Остава тайнственост по какъв начин хората съумяват да координират придвижванията си и „ грешките " си в границите на милисекунди.
С общителното позволение на господин. Холгер Хениг, публикуваме и образци за двете „ хуманизиращи " функционалности, съпоставени с съвършения темп на дръм-машина без включен хуманизиращ логаритъм. Изберете сами кое е по-приятно. За да разберете кое кое е отидете на 2-ра страница откакто изслушате образците. А с цел да видите и други образци на сравнителни записи, можете да отидете на страницата на самия Холгер Хениг ( http://www.nld.ds.mpg.de/~holgerh/gallery.html ).
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
Източник: Hennig H, Fleischmann R, Fredebohm A, Hagmayer Y, Nagler J, et al. (2011) The Nature and Perception of Fluctuations in Human Musical Rhythms. PLoS ONE 6(10): e26457. doi:10.1371/journal.pone.0026457
Холгер Хениг и сътрудниците му от Института за динамичност и самоорганизация „ Макс Планк " в Гьотинген са първите, които се пробват да схванат дали грешките в ритмичните удари имат вътрешна конструкция.
В забавното си проучване, те записват професионални музиканти и елементарни хора, които следват инструкциите на изцяло прецизен метроном с ръка, крайник или глас. Проследяват грешките им - какъв брой милисекунди преди или след точния темп се намират при всеки удар на метронома.
При професионалните музиканти отклоненията от ритъма са напълно дребни - от време на време под 20 милисекунди (10-20 пъти по-кратко от 1 мигване). Но даже и мъчно забележими, грешките не се получават инцидентно. Отклоненията от съвършения темп зависят едно от друго - освен от един удар на метронома до идващия, само че и в границите на по-дълги интервали. Малка неточност дефинира отклоненията от ритъма секунди, даже минути по-нататък. „ Почти наподобява, че хората имат някакъв тип памет за грешките " споделя Хениг.
Непрофесионалните участници в опита които постоянно губят ритъма, не демонстрират същата взаимозависимост на грешките. Учените допускат, че в тази ситуация на непрофесионалистите, при всяко загубване на ритъма и назад връщане в него, механизмите в мозъка, контролиращи вътрешната ритмична синхронизация, би трябвало да стартират работата си отначало.
И по този начин, откакто съумяват да основат математически модел, който да заключи наблюденията им върху взаимосвързаността на грешките, Хениг и сътрудниците му основават и нов тип „ хуманизираща " функционалност за дръм-машини. Дръм-машините, в опита си да са „ прелестно неточни " употребяват функционалност за въвеждане на едва-забележими неточности в ритъма. Но общоприетите „ хуманизиращи " логаритми вършат грешките на инцидентен принцип, а основаният нов логаритъм се основава на математическия модел.
За да ревизират до каква степен новият метод е по-добър, откривателите пускат музикални записи, модулирани с двете разнообразни „ хуманизиращи " функционалности, на разнообразни хора и ги карат да изберат кой им подхожда повече. Повечето хора, участващи в опита, намират версията, основаваща се на новия модел по-приятна и някак по-прецизна.
Остава тайнственост по какъв начин хората съумяват да координират придвижванията си и „ грешките " си в границите на милисекунди.
С общителното позволение на господин. Холгер Хениг, публикуваме и образци за двете „ хуманизиращи " функционалности, съпоставени с съвършения темп на дръм-машина без включен хуманизиращ логаритъм. Изберете сами кое е по-приятно. За да разберете кое кое е отидете на 2-ра страница откакто изслушате образците. А с цел да видите и други образци на сравнителни записи, можете да отидете на страницата на самия Холгер Хениг ( http://www.nld.ds.mpg.de/~holgerh/gallery.html ).
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
Източник: Hennig H, Fleischmann R, Fredebohm A, Hagmayer Y, Nagler J, et al. (2011) The Nature and Perception of Fluctuations in Human Musical Rhythms. PLoS ONE 6(10): e26457. doi:10.1371/journal.pone.0026457
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ