Банките в еврозоната могат да са поставени под натиск, ако

Банките в еврозоната могат да са сложени под напън, в случай че се окажат в сюжет, в който финансирането в долари ги принуди да лимитират кредитирането за бизнеса.

Това мнение показва основният икономист на ЕЦБ по време на петото издание на конференцията WE_ARE_IN по макроикономика и финанси.

„ Съчетанието от обилни извънбалансови експозиции, деноминирани в щатски долари, и несигурно финансиране значи, че не могат да се изключат неочаквани промени в тези чисти експозиции “, декларира той.

„ Повишената възможност за такова рисково събитие би породила напън върху двете страни на балансите на банките и евентуален напън за намаляване на заемите към действителната стопанска система. “, добавя той.

Според него, два (взаимосвързани) външни шока сега дефинират макроикономическата динамичност в еврозоната – това са несигурността, произлизаща отвън Европейски Съюз, като отразява непредвидими промени в задграничните стопански политики и опасения за геополитическите напрежения, както и забележителното повишаване на еврото.
ЕЦБ и паричната политика
Още при започване на речта си Филип Лейн показва, че Управителният съвет на ЕЦБ е решен да подсигурява, че инфлацията ще се стабилизира на целевото равнище от 2% в средносрочен проект.

Ще се следва метод, учреден на данните и съвещанията за установяване на подобаващата парична политика.

„ По-конкретно, решенията на Управителния съвет по отношение на лихвените проценти ще се основават на неговата оценка на вероятностите за инфлацията и рисковете в светлината на постъпващите стопански и финансови данни, както и на динамичността на главната инфлация и силата на предаването на паричната политика. “, декларира Лейн, като акцентира:

Управителният съвет не се ангажира авансово с съответна траектория на лихвените проценти.
Парична трансмисия и динамичност на кредитирането
Според Лейн е налице забележима разлика сред развиването на лихвените проценти по заемите за семействата и тези за бизнеса: релативно слабото намаляване на дълготрайните пазарни лихвени проценти е лимитирало спада в цената на заемите за семействата, които нормално се ценообразуват в края на срочната конструкция на лихвените проценти и имат по-дълги интервали с закрепена рента спрямо заемите за предприятия.

Това е в сходство с непрекъснатия съставен елемент в покачването на главните лихвени проценти през 2022 година, като не се чака връщане към зоната на „ ниски лихви за дълго време “, добавя икономистът от ЕЦБ.

Според него, при по-подробно разглеждане излиза наяве, че при източниците на външно финансиране за фирмите, разнообразни от банкови заеми, издаването на корпоративни облигации се е възползвало от задгранични вложения в облигационни фондове в еврозоната в последните тримесечия, на фона на пренасочване на трансграничните вложения в интерес на еврозоната.

Един сегмент на небанковото финансиране, който отбелязва забележителен напредък през последните години, е частният заем, отбелязва Лейн.

„ Частният заем нормално се отнася до небанков корпоративен заем, възложен посредством двустранни съглашения или дребни „ клубни покупко-продажби “, в които вземат участие кредитори отвън сферата на вложителите в скъпи бумаги или комерсиалните банки. Въпреки явното повишение в еврозоната през последните години,

по-голямата част от частния заем произлиза от Съединени американски щати.

Според цитираните от основния икономист на ЕЦБ данни размерът на частния заем в Съединени американски щати е доста над 1 трилион евро, до момента в който за еврозоната цифрите варират от към 100 милиарда евро до към 300 милиарда евро.

Лейн показва, че като цяло, небанковото финансиране не е повишено задоволително, с цел да компенсира слабостта в банковото кредитиране.

„ Динамиката на всички източници на външно финансиране за фирмите в еврозоната, в това число финансирането с капитал, само че също и комерсиалното кредитиране и небанковото финансиране, остава лимитирана по исторически стандарти, заради което общите индикатори за кредитния недостиг остават негативни. Продължаващото облекчение на паричната политика към кредитните размери е по-постепенно от предстоящото въз основа на предишните закономерности. “

Според Лейн кредитният напредък на ниво бизнес е все по-концентриран измежду по-големите и по-малко рискови компании. Резултатите от изследване за достъпа им до финансиране (SAFE) удостоверяват, че дребните бизнеси са претърпели по-умерен спад в разноските за външно финансиране спрямо по-големите производители.

„ Тези, които са по-уязвими към макроикономически опасности, са претърпели по-остри балансови загуби. Същевременно банките са по-несклонни да отпускат заеми на по-рискови кредитополучатели.

Тъй като дребните компании се сблъскват и с по-големи спънки при достъпа до различни източници на финансиране,

нежеланието на банките да отпускат заеми в допълнение ускорява финансовите ограничавания,

пред които са изправени по-малките и по-рискови компании, и затруднява тяхната дарба да влагат. “, показва Лейн.
Несигурност и опасности
Важен фактор, който може да наруши и от време на време да потисне паричната политика, е несигурността, отбелязва основният икономист на ЕЦБ.

„ През миналата година несигурността в икономическата политика се увеличи внезапно, достигайки рекордни равнища през април, основно заради комерсиалните напрежения и геополитическите опасности.

Въпреки това волатилността на финансовите пазари остана умерена. Макар несигурността да е отслабнала ненапълно през последните месеци, съгласно измервания, основани на медийни данни, тя остава на исторически високи равнища и от двете страни на Океана, покрай пиковите стойности, следени при пандемията. “

Наблюдението на нарасналата неустановеност е от решаващо значение за разбора на динамичността на кредитирането по две съществени аргументи, показва Лейн.

Първо, това непосредствено понижава търсенето и предлагането на заеми.

Експертите на ЕЦБ установяват, че непредвиденото увеличение на несигурността в икономическата политика има негативен резултат върху банковото кредитиране в еврозоната.

Когато несигурността в икономическата политика ненадейно се увеличи, семействата и предприятията са склонни да отсрочват решенията си за ползване и вложения,

защото се усилва цената на изчакването на спомагателна информация. В резултат финансовите потребности и търсенето на заеми спадат синхронно.

От страна на кредиторите банките също могат да заемат по-предпазлива позиция, като отсрочват одобряването на нови заеми и по този метод засягат достъпността на заеми в стопанската система. Тези резултати се усилват, в случай че волатилността на финансовите пазари се увеличи, добавя Лейн.

Второ, нарасналата неустановеност понижава въздействието на облекчаването на паричната политика върху вложенията.

Дори когато ЕЦБ намали лихвите, с цел да насърчи банките да отпускат заеми, а фирмите и семействата да теглят заеми, да харчат и да влагат, въздействието може да е по-слабо или по-бавно в интервали на нараснала неустановеност.

Само по себе си,

в случай че несигурността отслаби паричната трансмисия, това значи, че е нужна по-мощна парична намеса, с цел да се реализира политическа цел.

В същото време, виновните за паричната политика би трябвало да намерят баланс сред тласъците да работят по-решително и тласъците да изчакат и да видят дали нарасналата неустановеност ще се поправя навреме, добавя Лейн.

„ Както беше маркирано в нашето изказване за паричната политика от септември, несигурността е намаляла спрямо пиковите равнища през второто тримесечие, само че остава висока спрямо историческите правила. “
Външни фактори
Според Лейн два (взаимосвързани) външни шока сега дефинират макроикономическата динамичност в еврозоната.

Първо, огромна част от несигурността произтича отвън Европейски Съюз, като отразява непредвидими промени в задграничните стопански политики и опасения по отношение на бъдещото развиване на геополитическите напрежения.

Второ, налице е доста повишаване на еврото.

Тарифното съглашение сред Европейски Съюз и Съединени американски щати до известна степен понижи несигурността в комерсиалната политика и общата неустановеност в икономическата, само че към момента остават значими въпроси.

Основен източник на риск са напреженията в комерсиалните връзки сред Съединени американски щати и Китай.

Ако те продължат, китайските експортьори ще имат по-силни тласъци да пренасочат доставките си към пазари отвън Съединени американски щати, което ще ускори конкуренцията за европейските компании. “

Такова усилване на конкуренцията би оказало напън върху търсенето в европейските браншове, мощно подвластни от износа и конкуриращи се с вноса, като би понижило корпоративните облаги и би отслабило предаването на паричната либерализация посредством каналите на паричните потоци и балансите.

В допълнение към тези резултати от страна на търсенето, комерсиалните напрежения могат да нарушат веригите на доставки, като усилят риска, на който са изложени банките при отпущането на заеми на компании, участващи в интернационалната търговия, и по този метод биха засилили изискванията на неустановеност, добавя Лейн.

Относно повишаването на еврото, той отбелязва, че това нормално се свързва с по-бавен напредък и по-ниска инфлация в дълголетен небосвод.

В същото време въздействието варира сред фирмите в еврозоната, тъй че е значимо да се регистрират разликите в връзките банки-бизнес.

От една страна,

повишаването на еврото по отношение на щатския $ и други валути понижава ценовата конкурентоспособност на европейските експортьори и вносители.

От друга страна, фирмите, които нямат огромни доходи в щатски долари, само че заплащат за междинни индустриални разноски (например енергия) в задгранична валута (особено в долари), се възползват от подобряването на изискванията на търговия вследствие на повишаването на еврото.

По отношение на предлагането на заеми, чистият резултат върху действителната стопанска система зависи от клиентите: институциите, които са по-изложени на риск от търгуемите браншове, могат да се сблъскат с по-тежки условия, само че банките с огромно наличие в нетъргуемата стопанска система могат да се възползват от по-силната покупателна дарба на своите клиенти.

От друга страна,

повишаването на еврото усъвършенства изискванията на търговия в еврозоната,

като намалява цените на вноса, поддържа действителните приходи и евентуално укрепва балансите на кредитополучателите, което в последна сметка усилва готовността на банките да обслужват потребителски сегменти, които се възползват от по-евтиния импорт, показва Лейн.

„ По време на тарифната рецесия

необикновената композиция от ликвидация на скъпи бумаги на Министерството на финансите на Съединени американски щати и отслабването на $ затрудни банките в еврозоната

да разчитат на своите ликвидни активи, деноминирани в щатски долари – в миналото считани за несъмнено леговище, предлагащо отбрана от намаляване, с цел да смекчат натиска върху кредитирането и финансирането, призна основният икономист на ЕЦБ.

Според него, повишаването на еврото отразява световно пребалансиране на портфейлите, което

е довело до по-висок приток на капитали в еврото и може да даде непредвидени благоприятни условия за финансиране на банките в еврозоната,

като в същото време сътвори пазарни условия, които в допълнение способстват за свиването на спредовете по банковите облигации. На този декор издаването на банкови облигации се възвръща от май насам, в това число за облигациите, деноминирани в долари.

Освен това банките от еврозоната, които оперират на световно ниво и за които финансирането в щатски долари съставлява забележителна част от общите пасиви, могат да трансферират по-леките условия за финансиране на други банки посредством междубанково кредитиране на паричния пазар, добавя в речта си основният икономист на ЕЦБ.

Според данните на ЕЦБ измежду банките с експозиции в щатски долари обсегът на съотношението на тези експозиции към общите активи е сред 5% и 25% към второто тримесечие на 2025 година, като към половината от общите експозиции се дължат на заеми на банкови групи, които реализират активност отвън еврозоната. Като цяло въздействието върху оценката е релативно лимитирано, когато се съпоставя с финансовите буфери на банковата система в еврозоната или с предходни епизоди на загуби от оценка, свързани да вземем за пример с съмнения в цената на държавните скъпи бумаги.

В умозаключение Лейн съобщи, е рационално да се поддържа метод, учреден на обособените съвещания и на данните, за оценка на силата на паричната трансмисия във всеки даден миг. Това от своя страна се отразява на цялостното взимане на решения от ЕЦБ в региона на паричната политика, наред с другите критерии за оценка: вероятностите за инфлацията и рисковете, свързани с нея, както и динамичността на главната инфлация.