Конкуренцията в банковия сектор е движещият фактор за еволюцията на продуктите
Банките у нас да добре капитализирани и в този момент се съревновават този акумулиран запас от над 100 милиарда лева да бъде препоръчан под формата на заеми, отбелязва Иван Стойков, старши финансов анализатор в MoitePari.
Стайков е участник в идния, проведен от списание „ Мениджър “.
Господин Стойков, по какъв начин се трансформират банковите артикули поради консолидацията на банковия пазар у нас?
Най-краткият отговор би бил - както банките се консолидират, по този начин и самите артикули се уеднаквяват. В годините станахме очевидци на разнообразни подходи, които като краен резултат водят общо взето до едно и също. Обичайно придобиващите банки приключват предлагането на продуктите на добитата банка. В други случаи резервират структурите на добитата банка, както и нейните артикули, а трансформират единствено марката. Подобен образец имаме от относително скоро. Въпреки този колорит, на по-късен стадий продуктите на придобиващата банка най-вероятно ще останат на пазара, а на добитата – ще бъдат спрени от предложение.
Конкуренцията сред банките отразява ли се върху динамичността в бранша на жилищното кредитиране?
Конкуренцията сред банките постоянно е била движещ фактор за еволюцията на продуктите. Всяка от тях желае да се задържи на пазара и да заеме все по-голям дял от него. Няма по какъв начин в условия на пазарна среда да не съществува факторът конкуренция. Дори бих споделил, че той не просто съществува, само че и в огромна степен предопределя решенията, тактиките и политиките на банките.
Банките в този момент са доста добре капитализирани и в бранша има състезание този акумулиран запас от над 100 милиарда лева да бъде предан под формата на заеми. За банкова система с мащаба на българската това е забележителен потенциал, от който банките биха могли да осъществят нелоши облаги. Ето за какво те се стремят да предложат най-изгодните артикули.
Сега лихвите по жилищни заеми са на най-ниските си равнища от най-малко 15 година до момента. Те съставляват един примитивен разход по заема, който клиентите възприемат за ориентир за цената му. Поради това банките първо поправят точно лихвите. Те са измежду главните принадлежности, с които банките водят конкурентна битка за привличане на клиенти. Колкото повече запас има в банковата система, толкоз повече благоприятни условия има за намаление на лихвите, толкоз по-достъпни са заемите, толкоз повече са отпуснатите заеми. Поне по този начин беше до момента.
Дори с покачването на лихвените равнища конкуренцията сред банките ще продължи – при разнообразни условия, само че със същата цел – задържане, даже увеличение на клиентите. Те ще се опитат допустимо по-дълго да устоят на натиска и да ги оставят на същите равнища и ще ги покачват гладко. Едни от тях да предложат по-гъвкави решения, други – не чак толкоз. И още веднъж конкуренцията ще бъде значим фактор при установяване на изискванията по жилищни заеми, въпреки и към този момент по-скъпи за клиента.
Популярно ли е рефинансирането, съгласно Вас?
Със сигурност кредитополучателите рефинансираха в този момент по-често, в сравнение с при предходната финансова рецесия от 2008 година При падащи лихви има доста повече благоприятни условия за рефинансиране на един заем. Всичко опира до конкуренцията – преференциалното предоговаряне на заемите е част от тази „ игра “.
Все още това е елементарно, тъй като лихвите са ниски и банките се стремят да завоюват всеки първокласен клиент. Когато лихвите стартират да се повишават, съгласно мен, разновидности за рефинансиране също ще се търсят. Когато наклонността при лихвите е възходяща, клиентите ще търсят такива предложения, които са останали непроменени, поскъпнали са по-малко или това се случва по-бавно спрямо офертите а съперниците им.
Считате ли, че е по-изгодно е да се пазари на заем при лихви от 7% и инфлация от 17%?
Доста се спекулира с тематиката дали и какъв брой е преференциално да се употребява заем в условия на инфлация. Теоретично видяно е преференциално. Ако инфлацията е 17%, а лихвата по заема 7%, то тя действително е -10%.
Така ли е обаче? И да, и не. Теоретично е по този начин, само че в това време има и различен фактор и това приходът. С него се обслужва заема и той също е зависим на инфлацията. Особено годно е това, когато заемът е във валутата на приходите. Така че когато се обезценява заемът, се обезценява и приходът. Всеки в всекидневието си може да реши дали разполагаемият му приход е задоволителен за покриване на настоящите му разноски, включително заем, в случай че има подобен. С растежа на цените, в случай че приходите не се индексират с подобен или еднакъв на темпа на инфлацията %, тогава след покриване на главните битови разноски, ще остават по-малко средства за погасяване на заема. С една дума – инфлацията обезценява и приходите. От тази позиция ще кажем, че извършването на покупки на заем, в случай че не е станало по-неизгодно, то заемът ще е станал по-труден за погасяване. Трудността произлиза от лимитираните приходи, а не толкоз от самия заем. Тук може би е удачно да напомня за покупателната мощ на парите, което е и в основата на измерването на инфлацията. Колкото по-малко средства можем да отделим за погасяване на заем, толкоз този заем за нас би изглеждал скъп/неизходен/труден за обслужване, без значение че лихвените равнища действително са ниски.
Петият банково-финансов конгрес „ Бъдещето на парите “ ще се организира на 20.10.2022 година в Интер Експо Център с начало 12:30 ч. Предварителната (безплатна) регистрация може да извършите
Генерален сътрудник на събитието:
Основни сътрудници:,
С поддръжката на:,,
Институционални сътрудници:,,,,
Медийни сътрудници:,,,,,
Стайков е участник в идния, проведен от списание „ Мениджър “.
Господин Стойков, по какъв начин се трансформират банковите артикули поради консолидацията на банковия пазар у нас?
Най-краткият отговор би бил - както банките се консолидират, по този начин и самите артикули се уеднаквяват. В годините станахме очевидци на разнообразни подходи, които като краен резултат водят общо взето до едно и също. Обичайно придобиващите банки приключват предлагането на продуктите на добитата банка. В други случаи резервират структурите на добитата банка, както и нейните артикули, а трансформират единствено марката. Подобен образец имаме от относително скоро. Въпреки този колорит, на по-късен стадий продуктите на придобиващата банка най-вероятно ще останат на пазара, а на добитата – ще бъдат спрени от предложение.
Конкуренцията сред банките отразява ли се върху динамичността в бранша на жилищното кредитиране?
Конкуренцията сред банките постоянно е била движещ фактор за еволюцията на продуктите. Всяка от тях желае да се задържи на пазара и да заеме все по-голям дял от него. Няма по какъв начин в условия на пазарна среда да не съществува факторът конкуренция. Дори бих споделил, че той не просто съществува, само че и в огромна степен предопределя решенията, тактиките и политиките на банките.
Банките в този момент са доста добре капитализирани и в бранша има състезание този акумулиран запас от над 100 милиарда лева да бъде предан под формата на заеми. За банкова система с мащаба на българската това е забележителен потенциал, от който банките биха могли да осъществят нелоши облаги. Ето за какво те се стремят да предложат най-изгодните артикули.
Сега лихвите по жилищни заеми са на най-ниските си равнища от най-малко 15 година до момента. Те съставляват един примитивен разход по заема, който клиентите възприемат за ориентир за цената му. Поради това банките първо поправят точно лихвите. Те са измежду главните принадлежности, с които банките водят конкурентна битка за привличане на клиенти. Колкото повече запас има в банковата система, толкоз повече благоприятни условия има за намаление на лихвите, толкоз по-достъпни са заемите, толкоз повече са отпуснатите заеми. Поне по този начин беше до момента.
Дори с покачването на лихвените равнища конкуренцията сред банките ще продължи – при разнообразни условия, само че със същата цел – задържане, даже увеличение на клиентите. Те ще се опитат допустимо по-дълго да устоят на натиска и да ги оставят на същите равнища и ще ги покачват гладко. Едни от тях да предложат по-гъвкави решения, други – не чак толкоз. И още веднъж конкуренцията ще бъде значим фактор при установяване на изискванията по жилищни заеми, въпреки и към този момент по-скъпи за клиента.
Популярно ли е рефинансирането, съгласно Вас?
Със сигурност кредитополучателите рефинансираха в този момент по-често, в сравнение с при предходната финансова рецесия от 2008 година При падащи лихви има доста повече благоприятни условия за рефинансиране на един заем. Всичко опира до конкуренцията – преференциалното предоговаряне на заемите е част от тази „ игра “.
Все още това е елементарно, тъй като лихвите са ниски и банките се стремят да завоюват всеки първокласен клиент. Когато лихвите стартират да се повишават, съгласно мен, разновидности за рефинансиране също ще се търсят. Когато наклонността при лихвите е възходяща, клиентите ще търсят такива предложения, които са останали непроменени, поскъпнали са по-малко или това се случва по-бавно спрямо офертите а съперниците им.
Считате ли, че е по-изгодно е да се пазари на заем при лихви от 7% и инфлация от 17%?
Доста се спекулира с тематиката дали и какъв брой е преференциално да се употребява заем в условия на инфлация. Теоретично видяно е преференциално. Ако инфлацията е 17%, а лихвата по заема 7%, то тя действително е -10%.
Така ли е обаче? И да, и не. Теоретично е по този начин, само че в това време има и различен фактор и това приходът. С него се обслужва заема и той също е зависим на инфлацията. Особено годно е това, когато заемът е във валутата на приходите. Така че когато се обезценява заемът, се обезценява и приходът. Всеки в всекидневието си може да реши дали разполагаемият му приход е задоволителен за покриване на настоящите му разноски, включително заем, в случай че има подобен. С растежа на цените, в случай че приходите не се индексират с подобен или еднакъв на темпа на инфлацията %, тогава след покриване на главните битови разноски, ще остават по-малко средства за погасяване на заема. С една дума – инфлацията обезценява и приходите. От тази позиция ще кажем, че извършването на покупки на заем, в случай че не е станало по-неизгодно, то заемът ще е станал по-труден за погасяване. Трудността произлиза от лимитираните приходи, а не толкоз от самия заем. Тук може би е удачно да напомня за покупателната мощ на парите, което е и в основата на измерването на инфлацията. Колкото по-малко средства можем да отделим за погасяване на заем, толкоз този заем за нас би изглеждал скъп/неизходен/труден за обслужване, без значение че лихвените равнища действително са ниски.
Петият банково-финансов конгрес „ Бъдещето на парите “ ще се организира на 20.10.2022 година в Интер Експо Център с начало 12:30 ч. Предварителната (безплатна) регистрация може да извършите
Генерален сътрудник на събитието:
Основни сътрудници:,
С поддръжката на:,,
Институционални сътрудници:,,,,
Медийни сътрудници:,,,,,
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ