Банго Васил, Банго Васили, Банго Василий (Васильовден), наричан още Василица,

Банго Васил, Банго Васили, Банго Василий (Васильовден), именуван още Василица, е най-големият празник на ромите. Това е ромската Нова година.
Традиционно ромският празник се чества три дни – от 13 до 15 януари. 14 януари обаче е най-важният ден, тогава от най-голямо значение е първият посетител в къщата. Смята се, че какъвто човек прекрачи пръв прага на дома, такава ще бъде и цялата Нова година.
Василица се отбелязва като начало на Новата година от доста ромски групи в България, а от няколко години и като ден на ромската просвета. Празнуването на Василица е обвързвано с легенда, че Свети Васил, покровител и бранител на ромите, възвръща моста, по който прекосявали ромите, откакто този мост бил опустошен от Дявола и по този метод ги избавил.
Вечерта на 13 против 14 януари се повтарят християнските ритуали на Бъдни вечер – цялото семейство се събира у дома, майката готви птица с ориз или с кисело зеле. Докато я подготвя, мълчи. Във всяка къща се точат баници, саралии, младите дами чистят къщата и лъскат съдовете, всичко би трябвало да свети от непорочност. Правят и сарми. Когато всичко е готово, поставят трапезата на пода в средата на стаята, и подреждат хляба и гозбите. Запалват свещи, по-младите целуват ръка на по-възрастните и желаят амнистия. Стопанинът разчупва питката, в която има златна пара, защитавана и излъчена от татко на първородния наследник. Чак тогава сядат към трапезата. Ядат, пият, играят, веселят се.
Посред нощ идва Банго Васил, който е пътувал три дни и се е борил огромни компликации по пътя. Затова е ранен, брадясал, изтощен. Той е нормално наедрял, звучен, умел и великодушен. Има добра дума за всеки, пожелава шанс и здраве, благополучие на възрастните, а на децата раздава дарове.
На Василица сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благоденствие, шанс, изобилие. Вярва се, че от тяхната благословия и "лек крайник " зависят щастието и шансът.