Балтийско море ще загуби своя безядрен статут, ако финландците и

...
Балтийско море ще загуби своя безядрен статут, ако финландците и
Коментари Харесай

Как Русия да неутрализира заплахата от НАТО за Санкт Петербург

Балтийско море ще загуби своя безядрен статут, в случай че финландците и шведите въпреки всичко решат да се причислят към НАТО. Това обявиха в Съвета за сигурност на Русия. Военните специалисти предизвестяват, че нашите сухопътни сили, военна авиация и Противовъздушна отбрана ще би трябвало да укрепят границата в региона на Санкт Петербург, а част от нашите нуклеарни ракети ще бъдат пренасочени към Хелзинки и Стокхолм. Наистина ли финландските и шведските политици желаят да живеят в статуса на евентуални цели?

С присъединението на Швеция и Финландия към НАТО Русия ще има повече публично регистрирани съперници, сподели Дмитрий Медведев, заместник-ръководител на Съвета за сигурност на Русия. В този случай Русия ще укрепи западните си граници и тогава „ към този момент няма да се приказва за безядрен статут на Балтийско море “, акцентира заместник-ръководителят на Съвета за сигурност.

Министърът на защитата на Финландия Анти Кайконен сподели в четвъртък, че страната ще кандидатства за участие в НАТО преди лятото. „ След Великден Народното събрание ще стартира полемики. И окончателното решение може да бъде взето до края на май “, даде обещание военният министър. Ден по-рано финландското държавно управление внесе в Народното събрание отчет, една от точките на който е отдадена на въздействието върху обстановката от възможното влизане на Финландия в НАТО. В края на отчета има приложение с вероятни стъпки за присъединение, в случай че се вземе такова решение. Също в сряда финландският министър председател Сана Марин сподели, че Хелзинки ще вземе решение дали да кандидатства през идващите няколко седмици.

Що се отнася до Швеция, съгласно основаната в Стокхолм „ Свенска Дагбладет “ министър председателят Магдалена Андерсон към този момент е решила да се причисли към НАТО. Шведското държавно управление възнамерява да подаде кандидатурата на срещата на високо ниво на Алианса в края на юни в Мадрид. „ Афтонбладет “ заяви, че ръководещата Социалдемократическа партия към този момент е свикала изключително съвещание на управлението си за 24 май, на което може да се вземе решение за поддръжка за участие в НАТО. Подобно решение взеха и дясната съпротива Шведски демократи, което значи, че болшинството в Риксдага (парламента на страната) поддържа концепцията за присъединение към Северноатлантическия алианс.

Потвърждение за готовността на Алианса за ново разширение към съветските граници може да се смята изказването на английския външен министър Лиз Тръс в четвъртък. „ Руските закани против скандинавските и балтийските страни не са нови и единствено укрепват нашето единение. Швеция и Финландия са свободни да избират своето бъдеще без никаква външна интервенция. Англия ще поддържа всяко решение, което те вземат “, сподели шефът на външното министерство. Германският външен министър Аналена Бербок също приказва по същото време и съвсем буквално. „ Ако Финландия и Швеция решат да създадат това, добре пристигнали “, сподели ръководителят на немската дипломация.

Алиансът е подготвен да одобри двете страни в най-кратки периоди и с минимални бюрократични процедури, съобщи Медведев. Той напомни, че Съединени американски щати и Канада също приветстват тази самодейност и прикани Русия да отговори на протичащото се „ без страсти, със спокойна глава “.

Как ще се промени границата на НАТО

В същото време не трябва да забравяме (и Медведев ни подсети за това), че укрепването на НАТО в Северна Европа е ново предизвикателство за Русия. Дължината на сухопътните граници на страните от Алианса ще се удвои, а границите ще би трябвало да бъдат укрепени, сподели Медведев. Според него ще е належащо съществено да се ускори групировката на сухопътните войски и противовъздушната защита, да се разпрострат обилни военноморски сили във водите на Финския залив. „ Досега Русия не е подхванала такива ограничения и няма да ги предприеме. Ако сме принудени – добре “, сподели заместник-ръководителят на Съвета за сигурност.

Москва ще предприеме нужните ограничения за обезпечаване на своята сигурност и защита, в случай че Швеция и Финландия се причислят към НАТО, удостовери съветският заместник-министър на външните работи Александър Грушко. „ Ясно е, че имаме граница с Финландия – 1300 км. Това ще значи радикална смяна във военно-политическата конюнктура и е ясно, че ще бъдем принудени да предприемем ограничения за обезпечаване на нашата сигурност и защита, които считаме за нужни “, сподели той, отговаряйки на въпрос за опцията Русия да разположи нуклеарно оръжие в Балтийския район. Дипломатът напомни, че неутралният статут на тези страни за дълго време обезпечава доста високо равнище на тяхната сигурност, а Грушко назова самия район „ район на мир, съдействие и доста надеждна платформа за създаване на добросъседски връзки с Русия “.

Припомняме, че в Далечния север страната ни граничи с Норвегия, която е част от Алианса. На юг, от Финския залив до Черно море, в линия се простира линия от страните от НАТО от „ санитарния кордон “ – от Естония до Румъния. В същото време Северна Балтика към този момент в действителност остава район на мира. Съседката " оттатък морето " Швеция, която в миналото е била една от водещите военни сили в Европа, след Наполеоновите войни, т.е. повече от 200 години, съблюдава невмешателство в споровете. Финландските Аландски острови имат статут на демилитаризирана зона от средата на XIXвек насам.

Граничейки с Русия по суша, Финландия е отвън блоковете от края на Втората международна война (в която е съдружник на нацистка Германия до 1944 г.). Но даже по време на Великата отечествена война и по време на войната от 1939-1940 година, която се назовава „ Зимна “ във Финландия, тази в този момент неутрална страна директно заплашва Ленинград. Боевете се водят на Карелския провлак и в действителност в Карелия. Войските на маршал Манерхайм, припомняме, са виновни за блокадата на Ленинград от север. Влизането на Финландия в различен антируски съюз (НАТО) в действителност значи нова опасност от северозапад.

Украинският фактор повлия ли на финландците?

Заместник-ръководителят на Съвета за сигурност Медведев отхвърли да свърже разширението на Алианса с съветската военна специфична интервенция в Украйна, защото „ опитите за привличане на Швеция и Финландия към Алианса са правени и преди “.

„ И Финландия, и Швеция, макар неналичието на публично участие в НАТО, вземат участие в огромни учения на Алианса през последните няколко десетилетия “, разяснява някогашният началник на зенитно-ракетните войски на Специалните сили на Военновъздушни сили на Русия “, счита полковникът от запаса Сергей Хатильов. „ Освен това цели ескадрили от шведската бойна авиация и сухопътни корпуси участваха в арабските акции на съдружниците. Така че във връзка с военното образование и интеграцията с НАТО и двете страни не се разграничават от членовете на Алианса “, добави той.

В същото време Медведев акцентира, че в този момент публичното мнение и в двете страни по въпроса за нуждата от присъединение към НАТО е разграничено почти на половина, макар „ оптималните старания на локалните пропагандисти “. „ Никой с всичкия си не желае да подвига цените и налозите, да усилва напрежението по границите, „ Искандер “, хиперзвукови и нуклеарни кораби безусловно на една ръка разстояние от личния си дом. Да се надяваме, че въпреки всичко разсъдъкът на северните ни съседи ще победи. Но в случай че не, тогава, както се споделя, „ той самичък пристигна “, заключи Медведев.

В същото време означаваме, че финландските социолози потвърждават, че публичното мнение в страната се е трансформирало фрапантно във връзка с участието в НАТО точно на фона на актуалните събития в Украйна. Последното допитване на частната телевизия МТВ сподели, че 68% от интервюираните са за присъединението, до момента в който единствено 12% са срещу. Финландският министър на защитата Кайконен също уточни тези измервания на публичното мнение. „ От десетилетия поддръжката за НАТО е била към 20%. Сега настроението се промени, и то мощно “, сподели шефът на Министерството на защитата на страната.

Що се отнася до изказванията на Медведев и Кайконен за присъединение към НАТО, " и двамата са прави ", означи Андрей Кортунов, общоприет шеф на Руския съвет по интернационалните връзки. „ Медведев има поради това, което водачите на НАТО са казвали неведнъж. Генералният секретар на НАТО Столтенберг сподели, че в случай че Швеция или Финландия желаят да се причислят към НАТО, те ще бъдат признати единомислещо за един ден. Можем да кажем, че той настойчиво ги кани “, означи специалистът. „ Но Кайконен също е прав. Според всички изследвания на публичното мнение настроението на финландците се е трансформирало фрапантно след 24 февруари. Ако по-рано малцинство от гласоподавателите бяха за присъединение към НАТО, в този момент за първи път тази концепция се поддържа от болшинството.

Според Кортунов това може да е неповторим миг за взимане на решение последователите на НАТО. „ Защото в случай че спорът завърши и настъпи някаква деескалация, тогава най-вероятно публичното мнение още веднъж ще се върне към първичния баланс, когато болшинството поддържа концепцията за безпристрастен статут на страната “, означи специалистът.

Кой е по-ценен за НАТО?

„ Финландия резервира въоръжените си сили след Студената война. В този смисъл тя ще бъде по-ценен член на НАТО от Швеция. Освен това Финландия граничи с Русия и ще сътвори спомагателни усложнения на границата, т.е. ще има по-значими последствия във връзка с защитата. Максимумът, който може да направи Швеция, е да промени салдото на силите в Балтийско море “, акцентира Кортунов.

От политическа позиция обаче точно Стокхолм, заради сериозното си отношение към Русия, е по-подходящ за ролята на новопостъпил в Алианса. „ Финландия от дълго време работи като мост сред Русия и Запада. Ако приказваме за геополитически последствия, то за съветското управление влизането на Финландия в НАТО ще се схване по-болезнено от влизането на Швеция “, добави политологът.

Ако Швеция се причисли към НАТО, военно-индустриалният комплекс на страната ще пострада, губейки позициите си в доста връзки. Членството в Алианса ще форсира тези процеси, тъй като „ страната ще стартира да минава към общонатовски модели, в частност към американските оръжейни системи “. „ Неслучайно Финландия към този момент купува не шведски изтребители, а американски Ф-35 “, напомня специалистът.

Как може да отговори Русия?

Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков предложи да се изчака проектът на Министерството на защитата за подсилване на западните граници на страната. Така представителят на Кремъл отговори на въпроса за опцията за разполагане на съветско нуклеарно оръжие в Балтийско море.

В случай на приемане в Алианса главният въпрос ще бъде следният: какво тъкмо ще разположи НАТО на територията на тези страни, означи Хатильов. „ Вероятно, с изключение на всичко друго, това ще бъдат и ударни ракетни системи “, допусна военният специалист. „ Как ще отговорим? Веднага ще кажа: няма потребност бързо да се сервират и сглобяват нуклеарни оръжия по границите - те ще останат на постоянните си позиции, само че ще бъдат пренасочени. Военната авиация на север ще добави направления и ще вкара спомагателни цели. Освен това в региона сигурно ще бъдат въведени спомагателни „ Искандер “. Що се отнася до нуклеарните оръжия на кораби във Финландския залив, коства ми се, че няма да има потребност от слагането им, само че Генералният щаб може да вземе решение въз основа на обстановката.

В случай, че Хелзинки се причисли към НАТО, най-голямото укрепване ще бъде осъществено на южния сектор на финландската граница – за отбрана на индустриално-икономическия регион на Санкт Петербург, предвижда специалистът. „ Времето на полета на вражеските ракети ще се промени доста, в края на краищата дистанцията от града до границата е към 200 км. Така, войските, ситуирани наоколо до Санкт Петербург, ще би трябвало да носят бойно дежурство в режим на непрекъсната подготвеност. Освен това там най-вероятно ще бъдат ситуирани спомагателни системи за противовъздушна защита от най-новите модели за работа по цели на дребна и огромна надморска височина. Авиацията ще би трябвало да извършва бойно дежурство не от летището, а в подготвеност във въздуха “, изясни военният специалист.

Сериозно ще бъдат подсилени и военноморските елементи на граничните войски и поделенията на Министерството на защитата по сухопътната граница, уверен е анализаторът. „ Ако приказваме за количество, тогава за въздържане е задоволително да се сътвори едно общовойсково формирование с цялостен щаб от две до 10 хиляди души “, счита Хатильов.

Експертът напомни също, че Генералният щаб планува основаването, в случай че е належащо, на авиационни елементи, оборудвани с балони. „ Те могат да бъдат ситуирани по границата, в това число с Финландия, като физическа отбрана против цели на дребна надморска височина като дронове, както и за непрекъснато въздушно разузнаване “, заключи източникът.

Превод: В. Сергеев

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР