Шест впечатляващи киноразказа от региона в Балканския конкурс на 26-ия София Филм Фест
Балканският конкурс на СФФ обичайно включва най-успешните филми от района през последната година. 2022 не е изключение – в програмата ще бъдат показани изключителни заглавия, завоювали влиятелни оценки на едни от най-авторитетните кинофестивали в света.
Носителят на огромната премия за най-хубав филм „ Кристален глобус “ в Карлови Вари 2021 „ Докато мога да ходя “ („ As Far As I Can Walk “) на сръбския режисьор Стефан Арсениевич е актуален прочит на обичаен феодален епос, в който африкански мигранти играят в функциите на сръбски национални герои. Творбата е отдадена на изконната нужда всеки човек да открие своето място в света, само че тя е и приказка за любовта. Изпълнителят на основната роля Ибрахим Кома също получава самопризнание в Карлови Вари – премията за най-хубав артист. „ Докато мога да ходя “ е копродукция сред Сърбия, Франция, Люксембург, България и Литва. Продуцент от българска стана са „ Чучков брадърс “, с поддръжката на ИА „ Национален кино център “. Във кино лентата, който преди дни получи отличие (Special Mention) и на 33-ия кино фестивал в Триест, вземат участие и българските артисти Башар Рахал и Стефан Денолюбов.
" Жените в действителност плачат " на Мина Милева и Весела Казакова е почетен с Наградата на Съвета на Европа
В програмата на 33-тия кино фестивал в Триест бе показан филмът „ Жените в действителност плачат “ на Мина Милева и Весела Казак...
Прочети повече
Още един фестивален първенец – със „ Златна раковина “ от фестивала в Сан Себастиан, влиза в борбата за най-хубав балкански филм. Това е „ Синя луна “ („ Blue Moon “) на румънската режисьорка Алина Григоре. Тя прави запаметяващ се режисьорски дебют с историята на млада жена, която се бори да получи висше обучение и да избяга от издевателството на околните си. Едно двусмислено полово прекарване с човек на изкуството я подтиква да се бори с насилието в фамилията.
Копродукцията на Северна Македония, Косово и Черна гора „ Сестри “ („ Sisterhood “), показана в програмата на София Мийтингс, е дело на младата режисьорка Дина Дума. Премиерата му беше през 2021 година в програмата „ На Изток от Запад “ на Карлови Вари, където завоюва Специалната премия на журито, и след това бе македонското предложение за Оскар. Фабулата се завърта към другарството на две подрастващи девойки, което е застрашено сега, в който би трябвало да се изправят пред ужасните последствия от манипулативното си държание. Действието се развива в тийнейджърска общественост, за която натрупването на почитатели в обществените мрежи е по-важно от същинските взаимоотношения. В своя сполучлив дебют Дина Дума залага на достоверния метод при пресъздаването на основните моменти в развиването на младежите от деца към осъзнати и виновни младежи.
Един от филмите, които започнаха своя път от фестивала в Кан през 2021 година, беше пълнометражният дебют на родената в Дубровник млада режисьорка Антонета Аламат Кусянович „ Мурина “ („ Murina “) , показан на София Мийтингс през 2018. В екипа на изпълнителните продуценти е самият Мартин Скорсезе, а филмът бе почетен в Кан с най-престижната премия за дебютна творба - „ Златна Камера “. „ Мурина “ споделя завладяваща история – за особената мощ, с която разцъфтява сексуалността на една млада жена под погледите на красивата ѝ майка, строгия ѝ татко и чаровния някогашен другар, притеглен още веднъж от хубостта на майката и изкушен от девствената непорочност на дъщерята. Кусянович е създател на сюжета дружно с Франк Грациано, а интерпретацията на сюжета е поднесена от типично женска позиция, като един от вероятните заключения е, че даже при разочарованието от неосъществените упования, всеки би трябвало да разчита на личната си мощ, в случай че желае да реализира това, което желае.
Копродукцията сред Франция и Косово „ Ревът на лъвиците “ („ The Hill Where Lionesses Roar “) е впечатляващ пълнометражен дебют на Луана Байрами, чиято премиера бе в „ Петнайсетдневката на режисьорите “ н Кан 2021, а по-късно завоюва „ Сърцето на Сараево “ за най-хубава актриса, премията за постановка на фестивала „ Raindance “, две оценки в Стокхолм и наградата на ФИПРЕССИ във Варшава. Сюжетът се концентрира върху ориста на три млади дами, които живеят в отдалечено селце, нейде в Косово, и не виждат никаква вероятност за фантазиите и упоритостите си. В своя блян към самостоятелност те вземат решение да пристъпят към деяние – и към този момент нищо не може да спре плача на лъвиците, които жадуват свободата…
Иглика Трифонова оглавява интернационалното жури на 26-ия София Филм Фест
Иглика Трифонова основава истории, които се радват на обичта на публиката и признанието на киноспециалистите в целия свят. Сюжетите на ней...
Прочети повече
С премиерата му в Локарно 2021, най-новият филм на авторитетния сръбски режисьор Сърджан Драгоевич „ Небеса “ („ Heavens Above “) получи премията на младежкото жури в Швейцария и възторженостите на киноспециалисти и аудитория на фестивали в цяла Европа. Действието в тази мрачна фентъзи-комедия се развива в три разнообразни десетилетия – през 1993, 2001 и 2026 година, като героите ѝ се появяват в разнообразни сюжети и при все по-странни условия. Съдбите им се преплитат, а филмът се оказва необикновен взор към преходния интервал в една пост-комунистическа страна. Чудесата предизвикат цялата общественост да огледа на света през тотално друга вероятност и в напълно нова светлина. Ето какво споделя създателят на кино лентата в Локарно: „ Като режисьор, който е прекарал половината си живот в социалистическо общество на атеисти, за мен беше предизвикателна концепцията да направя филм, обвързван с християнството. Тази задача се оказа още по-сложна, защото желаех да основа комедия, която да показва деликатна тематика като вярата с дължимия почит. “
Още от КИНО:
Носителят на огромната премия за най-хубав филм „ Кристален глобус “ в Карлови Вари 2021 „ Докато мога да ходя “ („ As Far As I Can Walk “) на сръбския режисьор Стефан Арсениевич е актуален прочит на обичаен феодален епос, в който африкански мигранти играят в функциите на сръбски национални герои. Творбата е отдадена на изконната нужда всеки човек да открие своето място в света, само че тя е и приказка за любовта. Изпълнителят на основната роля Ибрахим Кома също получава самопризнание в Карлови Вари – премията за най-хубав артист. „ Докато мога да ходя “ е копродукция сред Сърбия, Франция, Люксембург, България и Литва. Продуцент от българска стана са „ Чучков брадърс “, с поддръжката на ИА „ Национален кино център “. Във кино лентата, който преди дни получи отличие (Special Mention) и на 33-ия кино фестивал в Триест, вземат участие и българските артисти Башар Рахал и Стефан Денолюбов.
" Жените в действителност плачат " на Мина Милева и Весела Казакова е почетен с Наградата на Съвета на Европа
В програмата на 33-тия кино фестивал в Триест бе показан филмът „ Жените в действителност плачат “ на Мина Милева и Весела Казак...
Прочети повече
Още един фестивален първенец – със „ Златна раковина “ от фестивала в Сан Себастиан, влиза в борбата за най-хубав балкански филм. Това е „ Синя луна “ („ Blue Moon “) на румънската режисьорка Алина Григоре. Тя прави запаметяващ се режисьорски дебют с историята на млада жена, която се бори да получи висше обучение и да избяга от издевателството на околните си. Едно двусмислено полово прекарване с човек на изкуството я подтиква да се бори с насилието в фамилията.
Копродукцията на Северна Македония, Косово и Черна гора „ Сестри “ („ Sisterhood “), показана в програмата на София Мийтингс, е дело на младата режисьорка Дина Дума. Премиерата му беше през 2021 година в програмата „ На Изток от Запад “ на Карлови Вари, където завоюва Специалната премия на журито, и след това бе македонското предложение за Оскар. Фабулата се завърта към другарството на две подрастващи девойки, което е застрашено сега, в който би трябвало да се изправят пред ужасните последствия от манипулативното си държание. Действието се развива в тийнейджърска общественост, за която натрупването на почитатели в обществените мрежи е по-важно от същинските взаимоотношения. В своя сполучлив дебют Дина Дума залага на достоверния метод при пресъздаването на основните моменти в развиването на младежите от деца към осъзнати и виновни младежи.
Един от филмите, които започнаха своя път от фестивала в Кан през 2021 година, беше пълнометражният дебют на родената в Дубровник млада режисьорка Антонета Аламат Кусянович „ Мурина “ („ Murina “) , показан на София Мийтингс през 2018. В екипа на изпълнителните продуценти е самият Мартин Скорсезе, а филмът бе почетен в Кан с най-престижната премия за дебютна творба - „ Златна Камера “. „ Мурина “ споделя завладяваща история – за особената мощ, с която разцъфтява сексуалността на една млада жена под погледите на красивата ѝ майка, строгия ѝ татко и чаровния някогашен другар, притеглен още веднъж от хубостта на майката и изкушен от девствената непорочност на дъщерята. Кусянович е създател на сюжета дружно с Франк Грациано, а интерпретацията на сюжета е поднесена от типично женска позиция, като един от вероятните заключения е, че даже при разочарованието от неосъществените упования, всеки би трябвало да разчита на личната си мощ, в случай че желае да реализира това, което желае.
Копродукцията сред Франция и Косово „ Ревът на лъвиците “ („ The Hill Where Lionesses Roar “) е впечатляващ пълнометражен дебют на Луана Байрами, чиято премиера бе в „ Петнайсетдневката на режисьорите “ н Кан 2021, а по-късно завоюва „ Сърцето на Сараево “ за най-хубава актриса, премията за постановка на фестивала „ Raindance “, две оценки в Стокхолм и наградата на ФИПРЕССИ във Варшава. Сюжетът се концентрира върху ориста на три млади дами, които живеят в отдалечено селце, нейде в Косово, и не виждат никаква вероятност за фантазиите и упоритостите си. В своя блян към самостоятелност те вземат решение да пристъпят към деяние – и към този момент нищо не може да спре плача на лъвиците, които жадуват свободата…
Иглика Трифонова оглавява интернационалното жури на 26-ия София Филм Фест
Иглика Трифонова основава истории, които се радват на обичта на публиката и признанието на киноспециалистите в целия свят. Сюжетите на ней...
Прочети повече
С премиерата му в Локарно 2021, най-новият филм на авторитетния сръбски режисьор Сърджан Драгоевич „ Небеса “ („ Heavens Above “) получи премията на младежкото жури в Швейцария и възторженостите на киноспециалисти и аудитория на фестивали в цяла Европа. Действието в тази мрачна фентъзи-комедия се развива в три разнообразни десетилетия – през 1993, 2001 и 2026 година, като героите ѝ се появяват в разнообразни сюжети и при все по-странни условия. Съдбите им се преплитат, а филмът се оказва необикновен взор към преходния интервал в една пост-комунистическа страна. Чудесата предизвикат цялата общественост да огледа на света през тотално друга вероятност и в напълно нова светлина. Ето какво споделя създателят на кино лентата в Локарно: „ Като режисьор, който е прекарал половината си живот в социалистическо общество на атеисти, за мен беше предизвикателна концепцията да направя филм, обвързван с християнството. Тази задача се оказа още по-сложна, защото желаех да основа комедия, която да показва деликатна тематика като вярата с дължимия почит. “
Още от КИНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ