Чудо на Балканите: Замислят мини ЕС
Балканските страни постоянно са били изпокарани и обзети от старанието да се избутват една друга от пътя към Европейски Съюз. Толкова по-странно е, че в този момент те очевидно са решени за нещо в действителност огромно - нещо, което граничи с чудото, написа DW.
Трима мощни мъже от района на Балканите в последно време замислят нещо в действителност огромно. Да напомним, че френското несъгласие блокира по-нататъшните присъединителни договаряния на страните от Западните Балкани с Европейския съюз. И тъкмо откакто зачестиха предизвестията за ново напрежение в района, Сърбия, Албания и Северна Македония с великански стъпки наподобява крачат към едно необикновено обединяване.
Години наред Брюксел настояваше за по-тясно съдействие сред балканските страни – за финален път преди две години на Балканската среща в Триест. Точно в този момент, когато Брюксел към този момент съвсем не вдъхва на страните от Западните Балкани очаквания за присъединение към Европейски Съюз, съдействието сякаш ще проработи.
В Охрид, Северна Македония, ще се организира към този момент втора районна среща на върха (10 и 11 ноември) в границите на един и същи месец. Трите страни се схващат ослепително и даже канят за присъединяване и другите три изолирани от Европейски Съюз страни да се причислят – за голяма изненада, измежду тях е даже Косово. Как е допустимо това?
Сътрудничеството и основаването на връзки сред страните в района на Балканите в действителност е извънредно неотложно. Товарните коли, пренасящи стока от една в друга страна, постоянно чакат с дни по границите. Митата и административните спънки ревниво пазят прекомерно дребните пазари против конкуренцията на прилежащите страни.
Митото от 100 %, което Косово постанова върху сръбските артикули, е неповторимо – няма го на никое място другаде в света. И за частни лица пътуванията, изключително в летните месеци, се трансформират в изтощително тичане с трудности. Върху стопанските системи в района всичко това се отразява съдбовно, а за вложителите дребните страни с ниска покупателна дарба не съставляват интерес.
В конкуренцията си към Европейски Съюз балканските страни до момента непроменяемо се избутваха една друга от пистата. Сега обаче, очевидно желаят да тръгнат сплотено напред.
През октомври сръбският президент Александър Вучич и държавните ръководители на Албания и Северна Македония Еди Рама и Зоран Заев дружно формулираха задачата: да вкарат на Балканите четирите свободи, съществуващи в Европейски Съюз: свободното напредване на хора, капитали, артикули и услуги.
Този „ мини-Шенген ", както го назовава Вучич, ще разреши безвизови пътувания в района, единствено с персонална карта. Идеите щели да бъдат конкретизирани още тази неделя, а осъществени на процедура – още през 2021 година.
Балканите обаче са си Балкани. Спънките пред съдействието постоянно се крият в съответните елементи. Границите на трите страни, които внезапно се оказаха другарски, съвсем напълно обкръжават една четвърта: Косово.
Безпрепятствените пътувания от Сърбия до Албания, каквито дава обещание Вучич, няма да са вероятни, или най-малко би трябвало да минават по дълги обиколни направления, в случай че в самодейността не бъде включено и Косово, което обаче Сърбия не признава за самостоятелна страна.
В сложния разговор, воден сред Белград и Прищина, доста от проблемите, които следва да бъдат решени, съгласно прокламациите на трите водещи страни в балканския „ Мини Европейски Съюз ", са остро оспорвани или решими единствено на доктрина, само че не и на процедура. Например взаимното признание на дипломи. Как шест страни ще съумеят да реализират това, което и единствено две от тях към момента не могат, не е ясно.
Строго видяно, мечтаният митнически съюз също е изправен пред мъчно преодолими пречки. Още преди Косово да вкара астрономическите си мита върху сръбски артикули, там се опасяваха, че с превъзхождащата си икономическа мощ Сърбия може да задуши едва-едва процъфтяващото стопанство на Косово. А по-заможната Черна гора се притеснява от евтината сръбска конкуренция.
Напълно неразгадаем е също така въпросът по какъв начин ще се връзва бъдещият митнически съюз с Договора за свободна търговия, който Сърбия наскоро подписа с Евразийския стопански съюз на Путин.
Всички балкански страни ли ще търгуват отсега нататък свободно с Русия, Киргизстан или Армения? И по какъв начин ще се съвместява Евразийската зона за свободна търговия със Споразумението за стабилизиране и асоцииране, което балканските страни подписаха с Европейски Съюз?
Ядрото на стремежи „ Балкански Европейски Съюз " е новата ос Белград - Тирана. С инсценировката на „ историческо помиряване сред сърби и албанци " преди три години сърбинът Вучич, както и албанският му сътрудник Рама си осигуриха преимущества.
Двете страни съвсем нямат проблеми между тях и в действителност въобще нямаха потребност от някакво си помиряване. Съюзят ли се обаче сърбите и албанците, нерешеният проблем с Косово може да се окаже по-лесен за превъзмогване. С другарски настроената Тирана може да се договаря доста по-лесно, в сравнение с с опърничавата Прищина.
Рама, който се счита за „ президент на всички албанци ", на собствен ред приема с удоволствие предлаганата му лидерска роля. Така ползите на Косово ще бъдат загърбени.
Премиерът на Северна Македония Зоран Заев знае за какво взе участие в играта: от една страна, той има потребност от осезателен триумф след шамара, който Европейски Съюз удари на страната му. От друга, той е задължен да подсигурява, че Белград и Тирана няма да се обединят за негова сметка, а на всичкото от горната страна да си присвоят и въздействието над албанската част от популацията в неговата страна.
Чудеса рядко се случват, както е известно. И то освен на Балканите. Ако въпреки всичко се появи някакво знамение, зад него най-често се крие сръчен трик.
Трима мощни мъже от района на Балканите в последно време замислят нещо в действителност огромно. Да напомним, че френското несъгласие блокира по-нататъшните присъединителни договаряния на страните от Западните Балкани с Европейския съюз. И тъкмо откакто зачестиха предизвестията за ново напрежение в района, Сърбия, Албания и Северна Македония с великански стъпки наподобява крачат към едно необикновено обединяване.
Години наред Брюксел настояваше за по-тясно съдействие сред балканските страни – за финален път преди две години на Балканската среща в Триест. Точно в този момент, когато Брюксел към този момент съвсем не вдъхва на страните от Западните Балкани очаквания за присъединение към Европейски Съюз, съдействието сякаш ще проработи.
В Охрид, Северна Македония, ще се организира към този момент втора районна среща на върха (10 и 11 ноември) в границите на един и същи месец. Трите страни се схващат ослепително и даже канят за присъединяване и другите три изолирани от Европейски Съюз страни да се причислят – за голяма изненада, измежду тях е даже Косово. Как е допустимо това?
Сътрудничеството и основаването на връзки сред страните в района на Балканите в действителност е извънредно неотложно. Товарните коли, пренасящи стока от една в друга страна, постоянно чакат с дни по границите. Митата и административните спънки ревниво пазят прекомерно дребните пазари против конкуренцията на прилежащите страни.
Митото от 100 %, което Косово постанова върху сръбските артикули, е неповторимо – няма го на никое място другаде в света. И за частни лица пътуванията, изключително в летните месеци, се трансформират в изтощително тичане с трудности. Върху стопанските системи в района всичко това се отразява съдбовно, а за вложителите дребните страни с ниска покупателна дарба не съставляват интерес.
В конкуренцията си към Европейски Съюз балканските страни до момента непроменяемо се избутваха една друга от пистата. Сега обаче, очевидно желаят да тръгнат сплотено напред.
През октомври сръбският президент Александър Вучич и държавните ръководители на Албания и Северна Македония Еди Рама и Зоран Заев дружно формулираха задачата: да вкарат на Балканите четирите свободи, съществуващи в Европейски Съюз: свободното напредване на хора, капитали, артикули и услуги.
Този „ мини-Шенген ", както го назовава Вучич, ще разреши безвизови пътувания в района, единствено с персонална карта. Идеите щели да бъдат конкретизирани още тази неделя, а осъществени на процедура – още през 2021 година.
Балканите обаче са си Балкани. Спънките пред съдействието постоянно се крият в съответните елементи. Границите на трите страни, които внезапно се оказаха другарски, съвсем напълно обкръжават една четвърта: Косово.
Безпрепятствените пътувания от Сърбия до Албания, каквито дава обещание Вучич, няма да са вероятни, или най-малко би трябвало да минават по дълги обиколни направления, в случай че в самодейността не бъде включено и Косово, което обаче Сърбия не признава за самостоятелна страна.
В сложния разговор, воден сред Белград и Прищина, доста от проблемите, които следва да бъдат решени, съгласно прокламациите на трите водещи страни в балканския „ Мини Европейски Съюз ", са остро оспорвани или решими единствено на доктрина, само че не и на процедура. Например взаимното признание на дипломи. Как шест страни ще съумеят да реализират това, което и единствено две от тях към момента не могат, не е ясно.
Строго видяно, мечтаният митнически съюз също е изправен пред мъчно преодолими пречки. Още преди Косово да вкара астрономическите си мита върху сръбски артикули, там се опасяваха, че с превъзхождащата си икономическа мощ Сърбия може да задуши едва-едва процъфтяващото стопанство на Косово. А по-заможната Черна гора се притеснява от евтината сръбска конкуренция.
Напълно неразгадаем е също така въпросът по какъв начин ще се връзва бъдещият митнически съюз с Договора за свободна търговия, който Сърбия наскоро подписа с Евразийския стопански съюз на Путин.
Всички балкански страни ли ще търгуват отсега нататък свободно с Русия, Киргизстан или Армения? И по какъв начин ще се съвместява Евразийската зона за свободна търговия със Споразумението за стабилизиране и асоцииране, което балканските страни подписаха с Европейски Съюз?
Ядрото на стремежи „ Балкански Европейски Съюз " е новата ос Белград - Тирана. С инсценировката на „ историческо помиряване сред сърби и албанци " преди три години сърбинът Вучич, както и албанският му сътрудник Рама си осигуриха преимущества.
Двете страни съвсем нямат проблеми между тях и в действителност въобще нямаха потребност от някакво си помиряване. Съюзят ли се обаче сърбите и албанците, нерешеният проблем с Косово може да се окаже по-лесен за превъзмогване. С другарски настроената Тирана може да се договаря доста по-лесно, в сравнение с с опърничавата Прищина.
Рама, който се счита за „ президент на всички албанци ", на собствен ред приема с удоволствие предлаганата му лидерска роля. Така ползите на Косово ще бъдат загърбени.
Премиерът на Северна Македония Зоран Заев знае за какво взе участие в играта: от една страна, той има потребност от осезателен триумф след шамара, който Европейски Съюз удари на страната му. От друга, той е задължен да подсигурява, че Белград и Тирана няма да се обединят за негова сметка, а на всичкото от горната страна да си присвоят и въздействието над албанската част от популацията в неговата страна.
Чудеса рядко се случват, както е известно. И то освен на Балканите. Ако въпреки всичко се появи някакво знамение, зад него най-често се крие сръчен трик.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ