Балканите преживяха тази година най-топлото си лято, откакто са започнали

Балканите претърпяха тази година най-топлото си лято, откогато са почнали да се вършат измервания преди към 130 години. Дълги интервали с температури над 30 градуса по Целзий, които не падат под 20 градуса през нощта, тласнаха междинните стойности към нови върхове. Службата на Европейски Съюз за климатичните промени " Коперник "  съобщи, че тазгодишното лято е най-топлото в северното полукълбо, откогато се вършат измервания.

Лятото на 2024 година е най-горещото и едно от най-сухите в България от началото на века, демонстрираха и данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

От алпийска Словения, през обичайно горещите Гърция, Кипър и Турция, до най-северните региони на Румъния, лятото на 2024 година донесе рекордни жеги, суша, горски пожари и проблеми с електро- и водоснабдяването.

Лятото на 2024 година в  Словения  е било най-горещото в историята на формалните измервания от 1940 година, заяви Агенцията за запазване на околната среда на алпийската страна. Август е бил най-топлият, измерван в миналото.

Ренато Берталанич от организацията сподели, че лятото е било рекордно горещо в низините, само че е било доста топло и на по-високите места – в Алпите, планинските масиви Караванкe, Похорие, Нотранско и в югоизточната част на Словения. По думите му отклонението от междинното за интервала от 1991 година до 2020 година е 2,5 градуса по Целзий, а цялото лято е минало без хладни интервали. Във всички летни месеци бяха маркирани температурни върхове, по тази причина се чака цялата година да бъде рекордна във връзка с температурите, разяснява специалистът.

Август е бил най-топлият месец в  Румъния  от 1901 година до момента, в действителност - откогато се вършат измервания. Средната месечна температура е била 24,5 градуса по Целзий, което е с 2,9 градуса повече от междинната температура през общоприетия референтен период 1991-2020 година, сочат данни на Националната метеорологична работа, представени от румънските медии. Максималната месечна температура бе измерена на 14 август в Зимнича, окръг Телеорман, когато живакът в термометрите се повиши до 41,1 градуса по Целзий. Тропически дни с оптимални температури 30 и повече градуса по Целзий бяха регистрирани през лятото в цялата страна, като се изключи планинските зони. 

Над 20 дни през август температурите са били 35 и повече градуса по Целзий, а тропическите нощи с минимални температури 20 и повече градуса са били сред 20 и 25, сочат данните на Националната метеорологична администрация.

Горещи талази имаше и през юли, като на 12 юли в Румъния бе записана най-високата температура в Европа – 40,7 градуса по Целзий, до момента в който в Испания същия ден живакът в термометрите е достигнал 40,6 градуса, а в Гърция – 40,4 градуса, оповестиха румънски медии.

Четири значими реки – Главачок и Сабар в Южна Румъния и Бахлул и Милетин в североизточната част на страната пресъхнаха, а дебитът на няколко други реки спадна под минималните нива, нужни за облекчаване на потребностите от вода на популацията, за напояване и за промишлеността, демонстрираха данни на националната компания „ Румънски води “, представени от Радио Свободна Европа.

Над 650 обитаеми места минаха на режим на водата, измежду които осем градове. Най-силно наранени от сушата бяха селища в окръзите Ботошани, Васлуй и Яш в Североизточна Румъния.

Сърбия  също попадна в “тропическия пъкъл ” и прогнозите, че лятото на 2024-та ще бъде най-горещото в страната се сбъднаха.

Службата за наблюдаване на климата и климатичните прогнози към Републиканския хидрометеорологичен институт удостовери освен, че тазгодишното лято е било най-горещото, откогато се вършат постоянните метеорологични измервания в Сърбия (1951 г.), само че също, че всеки месец поотделно - юни, юли и август - е бил най-топъл и е „ подобрил “ предходните върхове. Това заяви в профила си в ЛинктИн ръководителят на Националния център за хидрологичната система за ранно предизвестие Слободан Совил.

Регистрирани са четири топлинни талази в по-голяма част от Сърбия през трите летни месеца с оптималната температура като цяло над 35 градуса.

Най-висока дневна температура на въздуха през лятото - 41,8 градуса, е измерена на 17 юли в град Чуприя, Централна Сърбия. 

В Белград 30 дни това лято са били с температура над 35 градуса, като са регистрирани 60 нощи с тропични температури по отношение на предходния връх от 2012 година, когато са били 51, показва Совил.

Според обявата на сръбския метеоролог през втората половина на 20 век в Сърбия е имало сред 20 и 30 дни с температура над 30 градуса, а тази година са регистрирани 58 такива дни в региона на Пожега, Западна Сърбия, и 78 в региона на Зайчар, Източна Сърбия, като е надхвърлен предходният връх от 2012 година с 10 тропични дни.

През лятото в 13 от общо 28 метеорологични станции в Сърбия е регистрирана най-малко един път температура над 40 градуса. Най-много такива дни е имало в Чуприя, общо 10 дни, показва Совил.

Средната температура в Сърбия това лято е била 24,2 градуса, което по отношение на интервала 1991-2020 е повече с 3,3 градуса, а също по този начин е с съвсем един градус над предходното рекордно лято, регистрирано през 2012 година.

Сушата и горещините удариха съществено селското стопанство.

„ При такива рискови суши, когато няма дъжд в продължение на седемдесет, осемдесет дни с температури над 40 градуса, а през нощта над 30, нито поливането оказва помощ, нито нищо “, сподели пред телевизия Ен1 Горан Филипович от „ Инициатива за оцеляване на сръбските фермери “. 

На този декор самодейността „ Право на вода “ разгласява карта с 65 места в Сърбия, които през юли и август не са имали постоянно вода поради ограничавания или повреди по водопроводната мрежа. Пред телевизия Ен1 Страхиня Мачич от “Право на вода ” сподели, че сушата е разкрила всички проблеми в бранша на водата и водоснабдяването.

Лятото през тази година в  Гърция  е било най-горещото през последните 64 години, през които се правят публични измервания, демонстрират предварителните данни на научния екип на Атинската национална обсерватория, представени от “Прото тематика ”. Юни и юли са били най-горещите, измервани в миналото, а август е бил вторият най-топъл след август 2021 година

Целият летен сезон досега е с 2,9 градуса по-топъл от междинното за интервала 1991-2020 година и с 1 градус по-топъл от предходното най-горещо лято през 2012 година

Въпреки това площта, наранена от пожари през тази година, е била с 33 % по-малка в съпоставяне със междинното в интервала 2006-2023 година, демонстрират данни от европейската работа “Коперник ”, на които се базира уеб сайтът “Нюзбомб ”.

Не са положителни и индикаторите във връзка с преваляванията. Този юни в Гърция е бил най-сухият през последните 30 години. В 14 общини в Гърция беше оповестено изключително състояние поради безводието. Засегнати бяха и известни курортни острови като Крит, Сифнос, Лерос и Кефалония. Опасения през тази година породиха и за водоснабдяването на столицата Атина, откакто равнището на язовир “Морнос ” спадна извънредно доста поради сушата, високите температури и меката зима с малко превалявания.

За  Турция  тазгодишният юли беше най-горещият за последните 53 години, заяви в обществените медии министърът на околната среда, градоустройството и климатичните промени Мурат Курум. Най-високата температура, измерена през месеца, е 45,9 градуса.

В исторически проект температурният връх държи датата 15 август 2023 година, когато живакът в град Сарънджакая в северозападния турски окръг Ескишехир е показвал 49,5 градуса Целзий. Най-горещата година за Турция до момента е била 1962 година, когато средногодишната стойност на температурата на въздуха е била 21,3 градуса Целзий, писа уеб сайтът " Бу Сабах Малатия ".

Рекордните горещини, които Турция претърпя това лято, са съществена причина за забележителното нарастване на горските пожари тази година, считат учените. Страната регистрира нарастване от близо 78 % на пожарите в страната в интервала от началото на годината до 19 август по отношение на същия интервал на 2023 година, съобщи Анадолската организация, базирайки се на Главната дирекция по горите. Докато предходната година за интервала са регистрирани 1419 горски пожара, тази година броят им е бил 2529, демонстрират данните.

" Климатичните фактори са главната причина за възходящия брой горски пожари в Турция през лятото на 2024 година Въпреки че хората са главният извършител, удобните метеорологични условия и растителността вършат пожарите толкоз огромни и сложни за локализиране ", сподели пред Анадолската организация проф. Шермин Тагъл, началник на Катедрата по география в Измирския университет " Бакърчай ". 

Сушата през летния сезон аргументи усложнения на земеделските стопани, дебитът на реките Марица и Тунджа в Одрин доста спадна, още веднъж се намали и равнището на водата в язовирите, захранващи с вода Истанбул, писаха локални медии.
 
Глобалното стопляне обаче може би има най-малко една позитивна линия и това е удължаването на туристическия сезон, написа " Джумхурийет ", базирайки се на специалист от Университета " Яшар ". По думите на проф. Орхан Ичьоз курортите в средиземноморския окръг Анталия са отворени целогодишно за туризъм, а други известни дестинации, като Мармарис и Бодрум, се радват на нескончаем летен сезон - от март/април до октомври.

Месец юли е бил най-горещият в записаната климатична история на остров Кипър, става ясно от данни на кипърската Метеорологична работа, представени от портала “Лимасол тудей ”. Основна причина за върха са били не толкоз оптималните измерени температури, колкото огромният брой горещи нощи, за които е било издадено предизвестие за рисково високи температури.

В. " Филелефтерос " алармира в края на август за извънредно ниско равнище на водата в язовирите в Кипър. В някои случаи размерът във водохранилищата е напълнен едвам до 10-15 %. Сред аргументите за тежката обстановка, наред със сушата, вестникът показва потреблението на вода за поливане и течовете от водопроводната мрежа.

По данни на Отдела за развиване на водните запаси от общ размер на кипърските водохранилища от 290 млн. кубически метра през август в тях е имало едвам 98,7 млн. Процентът на запълване на язовирите е бил 34 на 100, до момента в който през предходната година е бил 57,3 на 100, т.е. е имало над 67 млн. куб. м. вода повече.

Топло време може да звучи като добра реклама за бързо развиващия се бранш на туризма в Албания, където през последните години се следи растеж на задграничните туристи, само че поради горещините това лято, на туристите им се наложи да се крият на закрито през множеството време, писа в. " Тирана таймс ". Площади, питейни заведения и кафенета в Тирана останаха празни денем по време на горещата вълна през юли, а притежателите на заведения записаха фрапантен спад на приходите. При междинни температури от 38-40 градуса по Целзий в Тирана, които се усещат още по-горещи поради влажността и топлината, която излъчва огромният град, хората не излизаха през по-голямата част от деня.

Горещото лято бе неприятна вест за земеделието и производството на електричество в Албания. Близо 98 % от електрическата енергия в страната се създава от водноелектрически централи, които бяха наранени от траялата с месеци суша.

Още в края на юни  Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и по-голямата част от хърватското крайбрежие бяха наранени от мащабна електрическа повреда, която ги остави без ток в продължение на часове. Министърът на енергетиката на Черна Гора Саша Муйович съобщи, че сривът е бил провокиран от внезапното нарастване на потреблението на ток поради горещините, както и от самите високи температури.

Черногорските управляващи оповестиха на 21 юни, че съвсем цялата страна е останала без електричество поради повредата. В хърватския курорт Дубровник хиляди туристи бяха блокирани в средата на следобеда, като заведения за хранене, кръчми, супермаркети, салони за сладолед и други бизнеси затвориха поради прекъсването на тока. Футболни почитатели се струпаха към някои от кръчмите със затъмнени телевизионни екрани, без да могат да гледат мачовете от Европейското състезание по футбол в Германия. 

В  Хърватия  освен температурни върхове на въздуха, записаха и връх на температурата на морската вода по адриатическото крайбрежие. Температурата в морето край Дубровник удари връх за всички времена с 29,7 градуса по Целзий на 15 юли. Последният връх бе през 2015 година с 29,5 градуса, съгласно данни на хърватския Държавен хидрометеорологичен институт.

На същия ден в Сплит бе регистрирана най-високата температура на водата, записана в града до момента – 29,4 градуса.

Според океанографа от институт „ Руджер Бошкович “ Ивица Вилибич, представен от хърватския уебсайт „ Индекс “, стоплянето на водата е траяло няколко седмици и не се случва единствено на повърхността, само че и в дълбочина. Средната температура на водата за този интервал от годината се е покачила с 5 градуса, съгласно данни на Европейската организация по морска сигурност. Това би могло да се отрази на растителния и скотски свят в Адриатическо море, предизвести специалистът.

Горещото време на Балканите докара до пресъхване на реки и в  Босна  и Сърбия, както и до бурни горски пожари в  Хърватия, Северна Македония и Албания . През последните три месеца Северна Македония се бори с към 2000 горски пожара, което е три пъти повече по отношение на 2023 година По данни, оповестени от Европейската осведомителна система за горски пожари, това лято в Република Северна Македония са изгорели над 85 000 хектара аграрни площи, пасища, ниска растителност, гори и горски територии, колкото страната е изгубила в пожари за предходните 10 години взети дружно, съобщиха локалните медии.