Да се внасят плодове и зеленчуци в България граничи с абсурд
Българското земеделие би трябвало да се прави с разум и сърце, за него да се приказва искрено и с воля, да се отстранят инцидентните хора, пристигнали единствено поради дотациите. Това обаче е дълъг развой, който няма да завърши скоро, а до тогава – сполучливият земеделец се оправя... макар страната. Мнението е на Цветан Цеков, производител на ябълки, един от домакините в деня на отворени порти, с който биопроизводителите означиха европейския ден на биопроизводството.
" Това е един цех, който обаче няма покрив ", добави той, чиято градина е в село Радотина край Ботевград.
Ако за нововъведения в земеделието у нас се заприказва неотдавна и огромна част от фермерите към момента считат, че това не ги визира, тук науката и технологиите на бъдещето са влезнали от дълго време. От апаратурата, която предвижда риск от заболяване на дръвчетата, тъй като в случай че една ябълка заболее, за останалите към този момент е късно и по тази причина болестта би трябвало да се улови във въздуха, през модерния програмен продукт, който обслужва сортировъчната машина и съумява да сортира ултрапрецизно 20 т ябълки на ден, до складовите пространства с избрана температура, в които могат да се съхраняват 1500 т ябълки - български ябълки, каквито на пазара у нас не намираме.
" Не са български, тъй като тематиката, която стои пред политиките в българското земеделие, е какво се случи с българското земеделие в предходните програмни интервали, за какво не постигнахме резултатност на този запас, който беше възложен от Европейски Съюз и националния бюджет и за какво не успяхме да запазим тези обичайни браншове. Изключително доста неточности се позволиха и лобистки ползи в развиването на българското земеделие ", изясни Цеков.
Да се внасят плодове и зеленчуци в България граничи с парадокс, безапелационен е Цветан Цеков. Той даде образец:
" Преди 30 години се произвеждаше сред 550 и 600 хиляди тона българска ябълка. Към момента произвеждаме действително между40 и 50 хиляди тона. При консумация от съвсем 90-100 хиляди тона в страната, дефицитът е 40 до 50 хиляди тона, като от тази ябълка не всичката е подобаваща за директния пазар. Т.е. ние произвеждаме по-малко от 1/4 или 1/5 от това, което се употребява. Ние не можем да произведем всичко, което е тъпо ".
За разлика отмного други свои сътрудници земеделци, Цеков не приказва за комерсиалните вериги като за зложелател номер 1 на българските производители.
" Моделът е явен и прецизен - обединяване ", безапелационен е той.
И да - единствено със дотации проблемите не е вземат решение. Още повече, че постоянно ще се намерят хора, които са в сектора не тъй като желаят да създават, а тъй като има дотации за асимилиране. Цеков призна, че няма по какъв начин да се отрежат изведнъж усвоителите. Тук е ролята на държавната администрация, която да задейства контролните си механизми това да не се случва, счита той.
" Трябва ни гражданска война, обаче ги няма революционерите ", сподели в умозаключение Цеков.
" Това е един цех, който обаче няма покрив ", добави той, чиято градина е в село Радотина край Ботевград.
Ако за нововъведения в земеделието у нас се заприказва неотдавна и огромна част от фермерите към момента считат, че това не ги визира, тук науката и технологиите на бъдещето са влезнали от дълго време. От апаратурата, която предвижда риск от заболяване на дръвчетата, тъй като в случай че една ябълка заболее, за останалите към този момент е късно и по тази причина болестта би трябвало да се улови във въздуха, през модерния програмен продукт, който обслужва сортировъчната машина и съумява да сортира ултрапрецизно 20 т ябълки на ден, до складовите пространства с избрана температура, в които могат да се съхраняват 1500 т ябълки - български ябълки, каквито на пазара у нас не намираме.
" Не са български, тъй като тематиката, която стои пред политиките в българското земеделие, е какво се случи с българското земеделие в предходните програмни интервали, за какво не постигнахме резултатност на този запас, който беше възложен от Европейски Съюз и националния бюджет и за какво не успяхме да запазим тези обичайни браншове. Изключително доста неточности се позволиха и лобистки ползи в развиването на българското земеделие ", изясни Цеков.
Да се внасят плодове и зеленчуци в България граничи с парадокс, безапелационен е Цветан Цеков. Той даде образец:
" Преди 30 години се произвеждаше сред 550 и 600 хиляди тона българска ябълка. Към момента произвеждаме действително между40 и 50 хиляди тона. При консумация от съвсем 90-100 хиляди тона в страната, дефицитът е 40 до 50 хиляди тона, като от тази ябълка не всичката е подобаваща за директния пазар. Т.е. ние произвеждаме по-малко от 1/4 или 1/5 от това, което се употребява. Ние не можем да произведем всичко, което е тъпо ".
За разлика отмного други свои сътрудници земеделци, Цеков не приказва за комерсиалните вериги като за зложелател номер 1 на българските производители.
" Моделът е явен и прецизен - обединяване ", безапелационен е той.
И да - единствено със дотации проблемите не е вземат решение. Още повече, че постоянно ще се намерят хора, които са в сектора не тъй като желаят да създават, а тъй като има дотации за асимилиране. Цеков призна, че няма по какъв начин да се отрежат изведнъж усвоителите. Тук е ролята на държавната администрация, която да задейства контролните си механизми това да не се случва, счита той.
" Трябва ни гражданска война, обаче ги няма революционерите ", сподели в умозаключение Цеков.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ