Проф. Боянов: Оптимист съм за здравната ни система, прескочихме най-мрачното
„ Българското опазване на здравето продължава да се сблъсква със структурни проблеми и липса на дълготрайни промени, макар безспорния прогрес в медицината “. Това сподели ендокринологът от УМБАЛ „ Александровска “ проф. Михаил Боянов в подкаста на БНР
Той посочи, че изрича персонално мнение на човек, който е и чиновник, и пациент, и то по никакъв метод не ангажира институцията, в която работи.
„ Медицината се трансформира много. Не мога да приказвам за всички области. Аз следя ревматология, онкология, психиатрия и други специалности, хематологията също. Феноменален напредък. В ендокринологията също има доста прогрес. С други думи, медицината върви напред. По отношение на това дали нашето опазване на здравето се трансформира, на мене ми се коства, че по-скоро то е „ замръзнало “ в едно положение. Имам поради административно положение. Не мога да кажа какъв брой към този момент години - 10, 15, 20 може би. С други думи, всички приказват за промяна, само че действително нещо, което да се случи внезапно, смяна, която да забележим внезапно, че води към положително, доста малко неща има такива. Мога да дам позитивен образец въпреки всичко – с във въвеждането на електронното запазване на данните “, сподели проф. Боянов.
По думите му има доста хора, които считат, че макар множеството средства в бранша и новите медикаменти, не се реализират кой знае какви триумфи, само че истината е, че живеем по-дълго и упованията ни са по-големи.
„ Ние живеем по-дълго. Струва ми се, най-малко в София това, което виждам, е че хората са и по-здрави. Просто упованията ни толкоз бързо нарастват, за безконечна младост и красота, че не можем да приемем остаряването и заболяванията. Медицината не е всесилна. И тъй като доста малко сътрудници споделят това на пациенти, това мога аз, това може медицината, повече няма накъде, има едни упования, които са нереалистични.
Смятам, че опазването на здравето се усъвършенства. Общопрактикуващите лекари работят сносно. Увеличи се размерът на дейностите, които те могат да правят, на проучванията, на медикаментите, които те могат да изписват…Ние сме привикнали да гледаме все неприятното “, сподели проф. Боянов.
По отношение на доплащането от пациентите той съобщи, че най-важната причина за него е към момента ниската цена на работната мощ на труда в България. Ако приемем, че в България имаме един междинен БВП на глава от популацията и от него вземем 8% за опазване на здравето, то в Германия този БВП е най-малко 3 пъти по-висок и се взима 12% до 14%. Тоест, да вземем за пример, мой другар, който живее в Словения, месечната му здравна вноска е 350 евро, да кажем. При нас много постоянно това се оказва годишната вноска за някои хора. Лекарствата, другите консумативи за интервенции, всичко това коства еднообразно, без значение къде се правят дейностите. При нас е по-евтин единствено трудът на медицинските експерти “, безапелационен беше ендокринологът.
Проф. Боянов изрази вяра, че остойностяването на труда ще може да се случи по-лесно след електронизацията на системата и включването на изкуствения разсъдък в нея.
„ Аз персонално съм оптимист, прескочихме най-мрачното. И стопираха да бягат нашите студенти, да отпътуват в чужбина, защото тук последователно изискванията се усъвършенстват. Лекарят е тук не работи повече, в сравнение с този в Германия или Франция. Парите, които изкарва може би като сума, видяно непосредствено, са по-малки, само че има повече време да си ги харчи. Животът в България не е неприятен. Не бива да се подценяваме и да бъдем песимисти. Мисля, че живеем сносно. В доста европейски страни нещата се влошават…В България, каквото и да мислят доста хора, мисля, че към момента живеем доста добре “, сподели проф. Боянов.
Той посочи, че изрича персонално мнение на човек, който е и чиновник, и пациент, и то по никакъв метод не ангажира институцията, в която работи.
„ Медицината се трансформира много. Не мога да приказвам за всички области. Аз следя ревматология, онкология, психиатрия и други специалности, хематологията също. Феноменален напредък. В ендокринологията също има доста прогрес. С други думи, медицината върви напред. По отношение на това дали нашето опазване на здравето се трансформира, на мене ми се коства, че по-скоро то е „ замръзнало “ в едно положение. Имам поради административно положение. Не мога да кажа какъв брой към този момент години - 10, 15, 20 може би. С други думи, всички приказват за промяна, само че действително нещо, което да се случи внезапно, смяна, която да забележим внезапно, че води към положително, доста малко неща има такива. Мога да дам позитивен образец въпреки всичко – с във въвеждането на електронното запазване на данните “, сподели проф. Боянов.
По думите му има доста хора, които считат, че макар множеството средства в бранша и новите медикаменти, не се реализират кой знае какви триумфи, само че истината е, че живеем по-дълго и упованията ни са по-големи.
„ Ние живеем по-дълго. Струва ми се, най-малко в София това, което виждам, е че хората са и по-здрави. Просто упованията ни толкоз бързо нарастват, за безконечна младост и красота, че не можем да приемем остаряването и заболяванията. Медицината не е всесилна. И тъй като доста малко сътрудници споделят това на пациенти, това мога аз, това може медицината, повече няма накъде, има едни упования, които са нереалистични.
Смятам, че опазването на здравето се усъвършенства. Общопрактикуващите лекари работят сносно. Увеличи се размерът на дейностите, които те могат да правят, на проучванията, на медикаментите, които те могат да изписват…Ние сме привикнали да гледаме все неприятното “, сподели проф. Боянов.
По отношение на доплащането от пациентите той съобщи, че най-важната причина за него е към момента ниската цена на работната мощ на труда в България. Ако приемем, че в България имаме един междинен БВП на глава от популацията и от него вземем 8% за опазване на здравето, то в Германия този БВП е най-малко 3 пъти по-висок и се взима 12% до 14%. Тоест, да вземем за пример, мой другар, който живее в Словения, месечната му здравна вноска е 350 евро, да кажем. При нас много постоянно това се оказва годишната вноска за някои хора. Лекарствата, другите консумативи за интервенции, всичко това коства еднообразно, без значение къде се правят дейностите. При нас е по-евтин единствено трудът на медицинските експерти “, безапелационен беше ендокринологът.
Проф. Боянов изрази вяра, че остойностяването на труда ще може да се случи по-лесно след електронизацията на системата и включването на изкуствения разсъдък в нея.
„ Аз персонално съм оптимист, прескочихме най-мрачното. И стопираха да бягат нашите студенти, да отпътуват в чужбина, защото тук последователно изискванията се усъвършенстват. Лекарят е тук не работи повече, в сравнение с този в Германия или Франция. Парите, които изкарва може би като сума, видяно непосредствено, са по-малки, само че има повече време да си ги харчи. Животът в България не е неприятен. Не бива да се подценяваме и да бъдем песимисти. Мисля, че живеем сносно. В доста европейски страни нещата се влошават…В България, каквото и да мислят доста хора, мисля, че към момента живеем доста добре “, сподели проф. Боянов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ