Главният секретар на Българския лекарски съюз д-р Стоян Борисов пред „Труд“: Цяло чудо е, че българите са добре лекувани
Българското опазване на здравето е хронично недофинансирано, безапелационен е пред „ Труд “ основният секретар на Българския лекарски съюз (БЛС) доктор Стоян Борисов . Той споделя, че в дребните общински лечебни заведения ситуацията е трагично – няма пари за медикаменти, за отопление, за храна на болните, за заплати на лекарите и сестрите… Ако кредиторите си изискат дължимото, доста от държавните здравни заведения ще банкрутират.
Докторите са на приключване – младите емигрират, 40 000 медсестри и акушерки не доближават, признава доктор Борисов.
– Защо стачкуват лекарите, доктор Борисов? През ден репортерите от вестниците и малките екрани тичат да отразяват недоволството на хора с бели престилки.
– Последният от всеобщите лекарски митинги беше проведен от Движението на общинските лечебни заведения, които са в тежко икономическо състояние. Голяма част от тях ще банкрутират, в случай че кредиторите си изискат задълженията. Над 10-12 лечебни заведения са в задълбочаващ се развой на декапитализация от година насам – задълженията им са повече от първичния капитал. Дължат пари на фармацевтични компании, на електро-дружества, на контрагенти и други Затрудненията им нарастват, както с нарастването на цените на тока, който не съумяват да платят, по този начин и с повишението на минималната работна заплата. Директорите би трябвало да заплащат по-високи застраховки и да усилят заплащането на сестрите, което се изравнява с това на санитарите, а нямат нужните доходи за това. От финансова позиция те би трябвало да бъдат оповестени във банкрут. Такова е ситуацията с доста регионални лечебни заведения, като тези във Враца и Ловеч. И водещи столични лечебни заведения, като „ Пирогов “, „ Александровска “, „ Исул “са с огромни задължения. В дребните общински лечебни заведения ситуацията е трагично – няма пари за заплати, за медикаменти, за храна на болните, за отопление. Те са строени преди 40-50 година и плачат за съществени поправки, само че средства няма и аз не виждам в близко бъдеще от кое място ще дойдат.
– А какво е визията на виновните държавни служители?
– Според здравното министерство, което се управлява от финансисти, би трябвало да се създадат структурни промени: обединяване на отделения, закриване на лечебни заведения и превръщането им в диагностично-консултативни центрове с 10-20 кревати, при нужда. Работещите в тези лечебни заведения не са съгласни. Според тях това не взема решение казуса. Протестира и локалното население. Такова преструктуриране на лечебни заведения е допустимо единствено тогава, когато дава отговор на потребността на популацията в съответния регион.
– По-точно?
– Ако дребните общински лечебни заведения се закрият, доста хора, които живеят в дребни градове, села и погранични региони, ще останат без каквато и да било здравна помощ. Те са най-вече възрастни, заболели и обществено слаби, с коли и пари за транспорт не разполагат, безработицата там е огромна. От наша позиция – на лекарите, работещи в огромните лечебни заведения, здравната услуга в дребните обитаеми места по редица аргументи не е на равнище. Но по-добре по този начин, в сравнение с вероятността да няма място, където хората да получават лекуване. Трябва да се вземе политическо решение тези лечебни заведения да получават държавни дотации.
– Докато лекарите и пациентите на общинските лечебни заведения стачкуваха, държавното управление им отпусна 28 млн. лева, нали?
– Да, до момента в който се връщахме от митинга, медиите го оповестиха.
– Имахте шанс, че след броени часове европредседателството стартираше и не биваше да се излагаме пред чужденците. На служителите на реда им дадоха 100 млн. лева по същата причина – да си вдигнат заплатите. А лечебните заведения с техните 28 млн. какво ще вършат?
– Общинските лечебни заведения дължат 100 млн. лева В бюджета на здравната каса за 2018 година има 3,850 милиарда лева, а в Министерството на здравеопазването – 495 млн. лева, разпределени по пера. Тези 28,5 млн. се отпуснаха от министерството по Методиката за подкрепяне на лечебните заведения в неподходящи и отдалечени региони. Но ние се борим за така наречен надлимитни средства, които се дължат от Здравната каса и в правния мир се назовават „ планиран бюджет “. За 2015 година лечебните заведения общо имат надлимитна активност за 52 млн. лева,която е направена, а не им е платена. За 2016 година сумата е 37 млн., а за 2017 – 49 млн. лева Ние сезирахме съда, че желаеме парите за 2015 година И Върховен административен съд реши, че не е законно Здравната каса да не изплаща тези пари. Въпреки това от касата обявиха, че няма да ги преведат.
– Как по този начин?! И в този момент?
– Сега, с цел да си вземе дължимото, всяка болница би трябвало да заведе дело. Това изисква разходи и време. Ние съветваме сътрудниците, които ще заведат каузи, да си желаят освен парите за надлимитната активност, само че и за разноските по делата с лихвите. Но не всички шефове на лечебни заведения ще си потърсят средствата.
– Е, да. Повечето шефове са назначени от партията, която е на власт и няма да рискуват да я разгневят. Но по-голям е въпросът: ще се оправят ли лечебните заведения, в случай че им платят за свършената работа?
– Добър въпрос. Но той не опира единствено до надлимитните средства. Те са към 138 млн. лева за 3 година А общите задължения на всички лечебни заведения – държавни, академични, регионални и общински, са над 500 млн. лева и то без да е казано с лихвите или без тях. Здравеопазването в България е хронично недофинансирано – това е огромната неволя. От доста години насам средствата, които се отделят от брутния вътрешен артикул (БВП) за опазването на здравето ни, са много по-малко от тези в западно и централноевропейските страни. Нали сме в Европейски Съюз и се стремим към стандартите на съюза? Е, добре, по тези стандарти за опазване на здравето се отделят приблизително 6, 9% от Брутният вътрешен продукт. А в България за 2018 година, въпреки и да са увеличени с 407 млн. лева, тези средства са 4,2% от Брутният вътрешен продукт. Сиреч, в случай че бюджетът на Здравната каса за 2018 година е 3,850 милиарда лева, най-малко още 3 милиарда би трябвало да бъдат отделени.
– Нашето опазване на здравето наподобява на гладуващ човек, споделя един ваш сътрудник. След години какво се случва с недохранения човек?
– Изнемогва и колабира. Също като държавните, регионалните и общинските лечебни заведения.
– Хората не вършат разлика сред държавна, университетска, регионална и общинска болница. За тях това са държавни лечебни заведения, а частните са настрана.
– Факт е, че от 27 година насам са издигнати 130 съвременни частни лечебни заведения и нито една държавна, регионална или общинска.
– Частните лечебни заведения изяждат държавните – това изказване правилно ли е?
– Не бих използвал термина „ изяждат “. Бих споделил, че държавните и общинските лечебни заведения не устоят на конкуренцията на частните. Частните се развиват добре – те са с съвременна архитектура, имат повече пари за инсталация и заплати. По-добрите условия за работа там притеглят лекарите, сестрите и акушерките, тъй че държавните здравни заведения обедняват и откъм фрагменти. Освен това някои държавни лечебни заведения имат неточни контракти с частни структури, подписани от шефовете по този начин, че облагата да отива най-вече у частниците. Разбира се, че и шефовете взимат своя къс.Това са престъпления, с които прокуратурата се заема. Но дано отбележа, че с изключение на шеф, в държавните и общинските лечебни заведения има ръб на шефовете с назначени в него държавни чиновници – основни специалисти от Министерство на здравеопазването и зам. министри. Поставих този въпрос пред министъра. Той ме увери, че се вършат инспекции и където е належащо бордовете ще бъдат заменени.
– Дано.
– Искам да се знае, че в назначението на шефовете и бордовете лекарският съюз няма никакво присъединяване.
– Да, знае се, че това са политически назначения. Но вие кажете – има ли по ваше наблюдаване таланливи и бездарни шефове? Болниците са търговски сдружения. Може би е необходим гений, с цел да ги направиш печеливши?
– Има лечебни заведения, чиито шефове ръководят правилно, само че заради недофинансирането на клиничните пътеки, няма по какъв начин да реализират положителни финансови резултати. Грубо казано, в случай че разноските за престой на един болен са 1000 лева, Здравната каса превежда към 700 лева и то без да е вложен трудът на лекарите, сестрите и акушерките. Медицинският труд за една интервенция излиза почти, колкото цената на клиничната пътека за престоя. За да се покрие и той, са нужни към 7% от Брутният вътрешен продукт. Това смущава доста политиците. Те няма от кое място да намерят тези пари. Дай Боже, стопанското ни развиване да върви добре, както в този момент, когато се сподели, че с 4% се е нараснал икономическият растеж в България. Та да може, в случай че се дават всяка година 400 – 450 млн. лева повече от предходната, да се доближат след 12-15 година тия заветни 7%.
– Управата на болничното заведение краде, раздава публични поръчки против корупционен дял и мами здравната каса, а докторите вземат от болните неследващи се блага. Това е тезата на министрите на опазването на здравето, които се сменят безславно от 10 година насам. Съгласен ли сте с тях?
– Ами че те министрите дават отговор за управата на държавните, университетските и регионалните лечебни заведения! А кметовете – за управата на общинските. Те избират борда, те го управляват.
– Някои хора разсъждават по този начин: за какво въобще са ни нужни тия лечебни заведения, които тежат на държавния бюджет, като има частни и те се развиват по-добре?
– Това е въпрос на политическо решение. В България има 2 млн. души, които не се обезпечават. В частната болница кой ще им заплаща? Има и инвалиди, обществено слаби, пенсионери, безработни – тежко заболели, а най-тежко болните се обслужват в държавните лечебни заведения. Няма страна, в която всички лечебни заведения са частни. Държавните, регионалните и общинските лечебни заведения имат обществени функционалности. Държавата може да ги понижи и реформира, само че не и да ги закрие.
– А тази концепция – да се спре за 2 години откриването на нови частни лечебни заведения – одобрявате ли я?
– Тя не взема решение никакъв проблем. За 2 година надали ще се открият повече от 4-5 лечебни заведения, тъй като у нас има 360, от които 130 частни.
– Прекалено доста са, по този начин ли?
– В страни, с които сме сравними по територия и население, като Холандия, Австрия и Швейцария, има до 150 лечебни заведения. Но там пътищата са хубави и във всяка селска къща има по 2 автомобила. А нашите хора от селата нямат финансова опция да се придвижат до прилежащия град, за тях 100-120 км са непреодолимо растояние. Не всеки западен модел е използван у нас.
– А за какво бият докторите в България?
– Хората се нервират най-много от това, че като повикат Бърза помощ, тя бави екипите – вместо 20-ина минути, минава от време на време повече от час. Но по какъв начин да бъде, като по стандарт би трябвало да работят 30 екипа, а те са 3 пъти по-малко?
– „ Има доктори, които си заслужават багра “, споделя мой комшия. Откъде пристигна това озлобление на народа към неговите лекари? Дали от онази измислица за бебето във фризера, която прозвуча в Народното събрание и 3 години трещя по малките екрани?
– Много са факторите за изгубеното почитание на българина към лекарите. Ниските заплати и мизерните условия изнервят сътрудниците. Те дават доста от себе си, с цел да овладеят тази сложна специалност, само че въпреки всичко работата е в действителност затормозяваща. И дано признаем, заетите в бранша заслужават повече от 800 лева съществена заплата, още повече, че при смъртни случаи ги съдят за 500 000 лева Политиците в устрема да се оправдаят, трансферират на лекарите цялата виновност. Чувал съм финансов министър да споделя: вие лекарите сте отговорни, че не сте си създали промяната. Това е парадокс. Реформата се прави от политиците, а не от лекарите и техния съюз. И закриването, и откриването на лечебните заведения става с министерски автограф. Законите, които разрешават в държавно здравно заведение да работи частна конструкция, отново ги вършат политиците. И контролът е държавен. В медиите изразът „ Лекари убийци! “ се използва, като нищо. Не сме съгласни с това! Дори да не е взето в рискова ситуция най-правилното решение, то не значи, че лекарят не е способен или целеустремено е довел до гибел на пациент.
– Настина ли докторите са на приключване у нас? Младите емигрират, а възрастните завършват?
– Да, в действителност понижава броят на лекарите, сестрите и акушерките. Средната възраст на лекарите е над 50 година Все по-малко българи приключват медицина. Тук учат доста чужденци, само че те се връщат, откъдето са пристигнали. Нашите специализират в Европейски Съюз и остават там да работят, а 40-годишните се местят в частни лечебни заведения. При сестрите и акушерките заради ниските заплати ситуацията е плачевно – 40 000 не доближават. Навремето по стандарт с един доктор работеха 4 сестри, а в този момент – 0,98. Лекарите имат опция за частна процедура и вместо 8 часа, работят повече – на 2-3 места. Това ги разболява, те страдат от разнообразни заболявания – най-често сърдечно-съдови и на опорно-двигателния уред. Нашите лекари са от най-ниско платените в Европа. В Словения, която е с 3 млн. население, бюджетът на опазването на здравето е 3 милиарда евро, а у нас при двойно по-голямо население 7 млн. – към 4 млрд лева ( 2 милиарда евро). Цяло знамение е, че при тази мизерия българите са добре лекувани. Чудото напълно се дължи на хората с белите престилки.
Нашият посетител
Стоян Борисов е роден през 1959 година в София. Завършил Медицинска академия (1981). Първото му работно място е в Районна болница – Исперих. Отбил военната си работа като общопрактикуващ доктор. Станал експерт по акушерство и гинекология в районна болница – Сандански (1985-1990). Около година практикувал по специалността си в “Бърза помощ ” и 8-ма поликлиника в столицата. От 1991-а до момента работи в клиниките по родилна помощ, патология на бременноста, оперативна гинекология и стерилитет в университетска болница “Майчин дом ”-София. През 2015 година е определен за основен секретар на БЛС.
Докторите са на приключване – младите емигрират, 40 000 медсестри и акушерки не доближават, признава доктор Борисов.
– Защо стачкуват лекарите, доктор Борисов? През ден репортерите от вестниците и малките екрани тичат да отразяват недоволството на хора с бели престилки.
– Последният от всеобщите лекарски митинги беше проведен от Движението на общинските лечебни заведения, които са в тежко икономическо състояние. Голяма част от тях ще банкрутират, в случай че кредиторите си изискат задълженията. Над 10-12 лечебни заведения са в задълбочаващ се развой на декапитализация от година насам – задълженията им са повече от първичния капитал. Дължат пари на фармацевтични компании, на електро-дружества, на контрагенти и други Затрудненията им нарастват, както с нарастването на цените на тока, който не съумяват да платят, по този начин и с повишението на минималната работна заплата. Директорите би трябвало да заплащат по-високи застраховки и да усилят заплащането на сестрите, което се изравнява с това на санитарите, а нямат нужните доходи за това. От финансова позиция те би трябвало да бъдат оповестени във банкрут. Такова е ситуацията с доста регионални лечебни заведения, като тези във Враца и Ловеч. И водещи столични лечебни заведения, като „ Пирогов “, „ Александровска “, „ Исул “са с огромни задължения. В дребните общински лечебни заведения ситуацията е трагично – няма пари за заплати, за медикаменти, за храна на болните, за отопление. Те са строени преди 40-50 година и плачат за съществени поправки, само че средства няма и аз не виждам в близко бъдеще от кое място ще дойдат.
– А какво е визията на виновните държавни служители?
– Според здравното министерство, което се управлява от финансисти, би трябвало да се създадат структурни промени: обединяване на отделения, закриване на лечебни заведения и превръщането им в диагностично-консултативни центрове с 10-20 кревати, при нужда. Работещите в тези лечебни заведения не са съгласни. Според тях това не взема решение казуса. Протестира и локалното население. Такова преструктуриране на лечебни заведения е допустимо единствено тогава, когато дава отговор на потребността на популацията в съответния регион.
– По-точно?
– Ако дребните общински лечебни заведения се закрият, доста хора, които живеят в дребни градове, села и погранични региони, ще останат без каквато и да било здравна помощ. Те са най-вече възрастни, заболели и обществено слаби, с коли и пари за транспорт не разполагат, безработицата там е огромна. От наша позиция – на лекарите, работещи в огромните лечебни заведения, здравната услуга в дребните обитаеми места по редица аргументи не е на равнище. Но по-добре по този начин, в сравнение с вероятността да няма място, където хората да получават лекуване. Трябва да се вземе политическо решение тези лечебни заведения да получават държавни дотации.
– Докато лекарите и пациентите на общинските лечебни заведения стачкуваха, държавното управление им отпусна 28 млн. лева, нали?
– Да, до момента в който се връщахме от митинга, медиите го оповестиха.
– Имахте шанс, че след броени часове европредседателството стартираше и не биваше да се излагаме пред чужденците. На служителите на реда им дадоха 100 млн. лева по същата причина – да си вдигнат заплатите. А лечебните заведения с техните 28 млн. какво ще вършат?
– Общинските лечебни заведения дължат 100 млн. лева В бюджета на здравната каса за 2018 година има 3,850 милиарда лева, а в Министерството на здравеопазването – 495 млн. лева, разпределени по пера. Тези 28,5 млн. се отпуснаха от министерството по Методиката за подкрепяне на лечебните заведения в неподходящи и отдалечени региони. Но ние се борим за така наречен надлимитни средства, които се дължат от Здравната каса и в правния мир се назовават „ планиран бюджет “. За 2015 година лечебните заведения общо имат надлимитна активност за 52 млн. лева,която е направена, а не им е платена. За 2016 година сумата е 37 млн., а за 2017 – 49 млн. лева Ние сезирахме съда, че желаеме парите за 2015 година И Върховен административен съд реши, че не е законно Здравната каса да не изплаща тези пари. Въпреки това от касата обявиха, че няма да ги преведат.
– Как по този начин?! И в този момент?
– Сега, с цел да си вземе дължимото, всяка болница би трябвало да заведе дело. Това изисква разходи и време. Ние съветваме сътрудниците, които ще заведат каузи, да си желаят освен парите за надлимитната активност, само че и за разноските по делата с лихвите. Но не всички шефове на лечебни заведения ще си потърсят средствата.
– Е, да. Повечето шефове са назначени от партията, която е на власт и няма да рискуват да я разгневят. Но по-голям е въпросът: ще се оправят ли лечебните заведения, в случай че им платят за свършената работа?
– Добър въпрос. Но той не опира единствено до надлимитните средства. Те са към 138 млн. лева за 3 година А общите задължения на всички лечебни заведения – държавни, академични, регионални и общински, са над 500 млн. лева и то без да е казано с лихвите или без тях. Здравеопазването в България е хронично недофинансирано – това е огромната неволя. От доста години насам средствата, които се отделят от брутния вътрешен артикул (БВП) за опазването на здравето ни, са много по-малко от тези в западно и централноевропейските страни. Нали сме в Европейски Съюз и се стремим към стандартите на съюза? Е, добре, по тези стандарти за опазване на здравето се отделят приблизително 6, 9% от Брутният вътрешен продукт. А в България за 2018 година, въпреки и да са увеличени с 407 млн. лева, тези средства са 4,2% от Брутният вътрешен продукт. Сиреч, в случай че бюджетът на Здравната каса за 2018 година е 3,850 милиарда лева, най-малко още 3 милиарда би трябвало да бъдат отделени.
– Нашето опазване на здравето наподобява на гладуващ човек, споделя един ваш сътрудник. След години какво се случва с недохранения човек?
– Изнемогва и колабира. Също като държавните, регионалните и общинските лечебни заведения.
– Хората не вършат разлика сред държавна, университетска, регионална и общинска болница. За тях това са държавни лечебни заведения, а частните са настрана.
– Факт е, че от 27 година насам са издигнати 130 съвременни частни лечебни заведения и нито една държавна, регионална или общинска.
– Частните лечебни заведения изяждат държавните – това изказване правилно ли е?
– Не бих използвал термина „ изяждат “. Бих споделил, че държавните и общинските лечебни заведения не устоят на конкуренцията на частните. Частните се развиват добре – те са с съвременна архитектура, имат повече пари за инсталация и заплати. По-добрите условия за работа там притеглят лекарите, сестрите и акушерките, тъй че държавните здравни заведения обедняват и откъм фрагменти. Освен това някои държавни лечебни заведения имат неточни контракти с частни структури, подписани от шефовете по този начин, че облагата да отива най-вече у частниците. Разбира се, че и шефовете взимат своя къс.Това са престъпления, с които прокуратурата се заема. Но дано отбележа, че с изключение на шеф, в държавните и общинските лечебни заведения има ръб на шефовете с назначени в него държавни чиновници – основни специалисти от Министерство на здравеопазването и зам. министри. Поставих този въпрос пред министъра. Той ме увери, че се вършат инспекции и където е належащо бордовете ще бъдат заменени.
– Дано.
– Искам да се знае, че в назначението на шефовете и бордовете лекарският съюз няма никакво присъединяване.
– Да, знае се, че това са политически назначения. Но вие кажете – има ли по ваше наблюдаване таланливи и бездарни шефове? Болниците са търговски сдружения. Може би е необходим гений, с цел да ги направиш печеливши?
– Има лечебни заведения, чиито шефове ръководят правилно, само че заради недофинансирането на клиничните пътеки, няма по какъв начин да реализират положителни финансови резултати. Грубо казано, в случай че разноските за престой на един болен са 1000 лева, Здравната каса превежда към 700 лева и то без да е вложен трудът на лекарите, сестрите и акушерките. Медицинският труд за една интервенция излиза почти, колкото цената на клиничната пътека за престоя. За да се покрие и той, са нужни към 7% от Брутният вътрешен продукт. Това смущава доста политиците. Те няма от кое място да намерят тези пари. Дай Боже, стопанското ни развиване да върви добре, както в този момент, когато се сподели, че с 4% се е нараснал икономическият растеж в България. Та да може, в случай че се дават всяка година 400 – 450 млн. лева повече от предходната, да се доближат след 12-15 година тия заветни 7%.
– Управата на болничното заведение краде, раздава публични поръчки против корупционен дял и мами здравната каса, а докторите вземат от болните неследващи се блага. Това е тезата на министрите на опазването на здравето, които се сменят безславно от 10 година насам. Съгласен ли сте с тях?
– Ами че те министрите дават отговор за управата на държавните, университетските и регионалните лечебни заведения! А кметовете – за управата на общинските. Те избират борда, те го управляват.
– Някои хора разсъждават по този начин: за какво въобще са ни нужни тия лечебни заведения, които тежат на държавния бюджет, като има частни и те се развиват по-добре?
– Това е въпрос на политическо решение. В България има 2 млн. души, които не се обезпечават. В частната болница кой ще им заплаща? Има и инвалиди, обществено слаби, пенсионери, безработни – тежко заболели, а най-тежко болните се обслужват в държавните лечебни заведения. Няма страна, в която всички лечебни заведения са частни. Държавните, регионалните и общинските лечебни заведения имат обществени функционалности. Държавата може да ги понижи и реформира, само че не и да ги закрие.
– А тази концепция – да се спре за 2 години откриването на нови частни лечебни заведения – одобрявате ли я?
– Тя не взема решение никакъв проблем. За 2 година надали ще се открият повече от 4-5 лечебни заведения, тъй като у нас има 360, от които 130 частни.
– Прекалено доста са, по този начин ли?
– В страни, с които сме сравними по територия и население, като Холандия, Австрия и Швейцария, има до 150 лечебни заведения. Но там пътищата са хубави и във всяка селска къща има по 2 автомобила. А нашите хора от селата нямат финансова опция да се придвижат до прилежащия град, за тях 100-120 км са непреодолимо растояние. Не всеки западен модел е използван у нас.
– А за какво бият докторите в България?
– Хората се нервират най-много от това, че като повикат Бърза помощ, тя бави екипите – вместо 20-ина минути, минава от време на време повече от час. Но по какъв начин да бъде, като по стандарт би трябвало да работят 30 екипа, а те са 3 пъти по-малко?
– „ Има доктори, които си заслужават багра “, споделя мой комшия. Откъде пристигна това озлобление на народа към неговите лекари? Дали от онази измислица за бебето във фризера, която прозвуча в Народното събрание и 3 години трещя по малките екрани?
– Много са факторите за изгубеното почитание на българина към лекарите. Ниските заплати и мизерните условия изнервят сътрудниците. Те дават доста от себе си, с цел да овладеят тази сложна специалност, само че въпреки всичко работата е в действителност затормозяваща. И дано признаем, заетите в бранша заслужават повече от 800 лева съществена заплата, още повече, че при смъртни случаи ги съдят за 500 000 лева Политиците в устрема да се оправдаят, трансферират на лекарите цялата виновност. Чувал съм финансов министър да споделя: вие лекарите сте отговорни, че не сте си създали промяната. Това е парадокс. Реформата се прави от политиците, а не от лекарите и техния съюз. И закриването, и откриването на лечебните заведения става с министерски автограф. Законите, които разрешават в държавно здравно заведение да работи частна конструкция, отново ги вършат политиците. И контролът е държавен. В медиите изразът „ Лекари убийци! “ се използва, като нищо. Не сме съгласни с това! Дори да не е взето в рискова ситуция най-правилното решение, то не значи, че лекарят не е способен или целеустремено е довел до гибел на пациент.
– Настина ли докторите са на приключване у нас? Младите емигрират, а възрастните завършват?
– Да, в действителност понижава броят на лекарите, сестрите и акушерките. Средната възраст на лекарите е над 50 година Все по-малко българи приключват медицина. Тук учат доста чужденци, само че те се връщат, откъдето са пристигнали. Нашите специализират в Европейски Съюз и остават там да работят, а 40-годишните се местят в частни лечебни заведения. При сестрите и акушерките заради ниските заплати ситуацията е плачевно – 40 000 не доближават. Навремето по стандарт с един доктор работеха 4 сестри, а в този момент – 0,98. Лекарите имат опция за частна процедура и вместо 8 часа, работят повече – на 2-3 места. Това ги разболява, те страдат от разнообразни заболявания – най-често сърдечно-съдови и на опорно-двигателния уред. Нашите лекари са от най-ниско платените в Европа. В Словения, която е с 3 млн. население, бюджетът на опазването на здравето е 3 милиарда евро, а у нас при двойно по-голямо население 7 млн. – към 4 млрд лева ( 2 милиарда евро). Цяло знамение е, че при тази мизерия българите са добре лекувани. Чудото напълно се дължи на хората с белите престилки.
Нашият посетител
Стоян Борисов е роден през 1959 година в София. Завършил Медицинска академия (1981). Първото му работно място е в Районна болница – Исперих. Отбил военната си работа като общопрактикуващ доктор. Станал експерт по акушерство и гинекология в районна болница – Сандански (1985-1990). Около година практикувал по специалността си в “Бърза помощ ” и 8-ма поликлиника в столицата. От 1991-а до момента работи в клиниките по родилна помощ, патология на бременноста, оперативна гинекология и стерилитет в университетска болница “Майчин дом ”-София. През 2015 година е определен за основен секретар на БЛС.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ