Външни климатици на красивото ни посолство в Париж: Срам и позор
Българското посолство в Париж се състои от 2 здания – едната е по-модерна и е откъм реката Сена и кея Ширак след моста Алма, където почина принцеса Даяна, а другата е в присъщия за края на 19-и и началото на 20-и век, когато този Гряад на светлината е столица на света жанр. Тя се намира откъм адреса на комплекса Авеню Рапп №1.
Първото, което ни направи усещане е благо паркираната трошка с кюстендилска НЕДИПЛОМАТИЧЕСКА регистрация, която трайно се е настанила пред формалния вход.
На оградата пък, откъм страничния вход на импозантния златокуполен православен храм Св. Троица, кой знае за какво са опнати два съвсем невидими под сянката на старите дървета мини борда. Единият е на Созопол и води към нет-адреса на частна фондация – за какво не към уеб страницата на Министерството на туризма? А другият е на Несебър и също не води към формалния ни уебсайт. Защо не на Царево да вземем за пример?!
Кой в страната взема решение това, тъй като нейна е собствеността на комплекса. Чиято голяма многоетажна, плоска и неорнаментирана фасада към Сена, гледаща към мястото, където се срещат две от най-лъскавите авенюта – Монтен и Жорж V, българският туризъм изпусна да употребява най-малко по време на Олимпиадата, като опъне реклама, забележима от половин Париж и от стотиците хиляди хора, преминаващи в близост. Но тгрябва и ум...
Влизането вътре в прелестната остаряла постройка на посолството също не радва ни окото, ни душата. Запуснато стълбище води към още по-запуснат и не изключително добре измит главен салон и непряк, който стои мрачен, дори когато министър председателят на републиката приема в представителството на страната, на която е и външен министър. Да не приказваме въобще за третия салон, очевидно употребен за оперативки от намръщения екип на посолството, където има нехармонираща с ретро стила маса и жалки евтини столове към нея.
Общото усещане е, че вместо гостолюбие, тук демонстрират на посетителите пренебрежително отношение с коси следящи погледи, неприкриващи подозрение. Поне към българите е по този начин, както усетихме десетината отзовали се на съответната покана по време на олимпийските игри в деня на Насар, Калейн и Рамазанов.
Най-трагично е обаче, когато човек попадне в двора. Прекрасен и задоволително огромен за многомилионните цени на Седми регион на Париж, той е оставен на себе си, което е тъпо.
Когато се обърне човек към фасадата, незабавно погледът му се забива в нелегално и малоумно пробитите във фасадата и сложени върху нея външни климатици. Истинска, стопроцентова българска дивотия! Показваща ужасно безхаберие и липса на обикновена просвета!
Тук, популярност Богу, не стъпват доста хора. И по-добре, тъй като другояче персонално аз щях да изпитвам ОГРОМЕН СРАМ за своята татковина и хората, на които плащаме да я съставляват в култураната столица на Европа.
То не е просто излагане пред чужденците. То е покруса!
Борис Ангелов
Париж
създател: СЛАВА
...
Първото, което ни направи усещане е благо паркираната трошка с кюстендилска НЕДИПЛОМАТИЧЕСКА регистрация, която трайно се е настанила пред формалния вход.
На оградата пък, откъм страничния вход на импозантния златокуполен православен храм Св. Троица, кой знае за какво са опнати два съвсем невидими под сянката на старите дървета мини борда. Единият е на Созопол и води към нет-адреса на частна фондация – за какво не към уеб страницата на Министерството на туризма? А другият е на Несебър и също не води към формалния ни уебсайт. Защо не на Царево да вземем за пример?!
Кой в страната взема решение това, тъй като нейна е собствеността на комплекса. Чиято голяма многоетажна, плоска и неорнаментирана фасада към Сена, гледаща към мястото, където се срещат две от най-лъскавите авенюта – Монтен и Жорж V, българският туризъм изпусна да употребява най-малко по време на Олимпиадата, като опъне реклама, забележима от половин Париж и от стотиците хиляди хора, преминаващи в близост. Но тгрябва и ум...
Влизането вътре в прелестната остаряла постройка на посолството също не радва ни окото, ни душата. Запуснато стълбище води към още по-запуснат и не изключително добре измит главен салон и непряк, който стои мрачен, дори когато министър председателят на републиката приема в представителството на страната, на която е и външен министър. Да не приказваме въобще за третия салон, очевидно употребен за оперативки от намръщения екип на посолството, където има нехармонираща с ретро стила маса и жалки евтини столове към нея.
Общото усещане е, че вместо гостолюбие, тук демонстрират на посетителите пренебрежително отношение с коси следящи погледи, неприкриващи подозрение. Поне към българите е по този начин, както усетихме десетината отзовали се на съответната покана по време на олимпийските игри в деня на Насар, Калейн и Рамазанов.
Най-трагично е обаче, когато човек попадне в двора. Прекрасен и задоволително огромен за многомилионните цени на Седми регион на Париж, той е оставен на себе си, което е тъпо.
Когато се обърне човек към фасадата, незабавно погледът му се забива в нелегално и малоумно пробитите във фасадата и сложени върху нея външни климатици. Истинска, стопроцентова българска дивотия! Показваща ужасно безхаберие и липса на обикновена просвета!
Тук, популярност Богу, не стъпват доста хора. И по-добре, тъй като другояче персонално аз щях да изпитвам ОГРОМЕН СРАМ за своята татковина и хората, на които плащаме да я съставляват в култураната столица на Европа.
То не е просто излагане пред чужденците. То е покруса!
Борис Ангелов
Париж
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ