Българското Макондо започна бавно да се съвзема от дъжда, който

Българското Макондо стартира постепенно да се съвзема от дъжда, който не спря да вали пет години
- от нашествието на скакалците, които унищожиха всички ресурси храна, трупани през пороя.
Хората се събуждаха постепенно от съня, след който никой не помнеше нищо. Окопитени, взеха решение да
създадат избори. Спечелиха патриотичните сили, за които никой не беше дал своя вот, само че това
нямаше значение, тъй като спомените след дъжда, скакалците и съня, още не се бяха
възвърнали напълно. Всички бяха изгубили всичко, а лозунгът на патриотите беше: "Да върнем
Българското Макондо на българите! ".

Патриотичната администрация направи административна промяна и вкара единствено две длъжности.
Първата беше Вицекрал, за какъвто беше създаден един човечец, който не знаеше какво
тъкмо да работи, тъй като крал нямаше. Бързо му доскуча и по тази причина потегли да се бори със шума
по кръчмите.

Вторият пост на Икономически и боен шеф на Българското Макондо зае един млад
човек, приключил право едвам на 21 години. Патриотичните сили се бяха оповестили срещу
престъпната приватизация и по тази причина назначиха точно него, тъй като преди дъжда той е бил
началник на Агенцията по приватизацията. Нямаше към този момент държавни сдружения и по тази причина започнаха да
национализират частните. Започнаха с военните фабрики и Икономическия и боен шеф
на Българското Макондо стартира да продава автомати и гранати на патриоти от други
страни, с цел да се борят против прогнилите консервативни държавни управления.

Сетне началникът се зае да основава различен занаят за популацията. Сети се, че преди дъжда е
съществувало една компания за нововъведения и високи технологии. Кръсти я Макондо Тех Парк. В
нея назначи дъщерята на шефката ня синдикатите, приключила Библиотекарския институт в
Макондо, която бе измислила нов компютърен език. Той се състоеше най-вече от цифрите 3, 4
и 6, а останалите знаци бяха от някаква неразгадаема антична книжовност, евентуално излишък
от преди дъжда. Но новият компютърен език не беше задоволителен. Макондо Тех Парк трябваше
да притегля и да въодушевява младежите и по тази причина в борда влезе и един 72-годишен сътрудник на
тайните служби от преди дъжда, старейшина.

Оставил нововъведенията в положителни ръце, на Икономическият и боен шеф на Българското
Макондо му остана една последна задача - да сътвори условия за производството и
вложения. Докладваха му че преди дъжда е имало една друга компания, която имала
някакви държавни парцели. Нея я кръсти „ Индустриални зони – Макондо “ и там назначи един
бърборко-либертарианец, който беше твърдо срещу държавната интервенция в стопанската система, само че с
наслада одобри държавната заплата. Новият управител се зае толкоз отговорно да предизвиква
предприемачеството в Българското Макондо, че отиде в една плантация, стартира персонално да дои
кравите и цялото това представление се предаваше по малкия екран, с цел да се притеглят по този начин нови
чуждоземни и родни вложения.

Най-сетне, след толкоз доста работа и сложни кадрови решения Икономическият и боен
шеф на Българското Макондо въздъхна облекчено и плесна с ръце удовлетворен. Точно тогава
от небето закапаха едри капки дъжд, който продължи 5 години, в далечината се зададе мрачен
съскащ облак скакалци, а поданиците заспаха в безпаметен сън.

По претекстове от романа "Сто години самотност " на Габриел Гарсия Маркес