Българският съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)

Българският арбитър в Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург Йонко Грозев разяснява по БНР концепцията на държавното управление да избере " самостоятелен прокурор ", който да проверява основния. Кабинетът не обърна внимание нито на Комитета на министрите към Съвета на Европа, чиито наставления са наложителни, нито на рекомендациите на Венецианската комисия. Комитетът на министрите даде период до юни 2020 година на управляващите да вкарат съществени гаранции за институционалната, йерархичната и практическата самостоятелност на всички органи, които управляват или организират следствие по отношение на основния прокурор, както и да изготвят неотложно нови законодателни оферти, гарантиращи независимостта и успеваемостта на следствието по отношение на основния прокурор, а ако се открият непреодолими конституционни спънки, да предложат нужните промени в конституцията.

Това, което Венецианската комисия е споделила и участва в претекстовете на Европейски съд по правата на човека, е условието този, който проверява сигнал за осъществено закононарушение от основния прокурор, да бъде самостоятелен. Затова беше открито и първичното нарушаване – заради йерархичния темперамент на българската прокуратура. За нито един от чиновниците в прокуратурата не може да се одобри, че е самостоятелен. Ако изборът на този прокурор остане всред работещите в прокуратурата прокурори, това няма по какъв начин да реши казуса.

Притеснителен детайл беше въвеждането на процедура, която касае и ръководителите на висшите съдилища. Тази процедура създаваше проблеми от позиция на самостоятелност на съда, тъй като даваше опция за освобождение на ръководителите им въз основата на критерии и процедура, които не бяха безпроблемни. Това е основен въпрос за гарантирането на господство на закона. Отпадането на този детайл от предложение на държавното управление е положително развиване.

И Люксембургският съд, и Страсбургският съд в свои решения ясно са описали, че спазването на главните правила – за това, че изборът на съдилищата ще бъде на база само и единствено на професионални и морални качества, не на поемането на политически задължения, и гаранцията за това, че техният мандат няма да бъде пресечен, че те няма да бъдат освободени прибързано без ясни критерии, свързани с тяхното държание, са съществени гаранции за независимостта на съда. Без тази самостоятелност на съда не е допустимо да се подсигурява господство на закона.