Българските земеделски работници - сред най-бедните в региона
Българският служащ в бранш " Земеделие " е най-бедният на Балканите. Данни за това изказване показа президентът на КНСБ Пламен Димитров, който откри интернационална конференция за заплащането в бранша , проведена от Федерацията на самостоятелните синдикати в земеделието към КНСБ и с поддръжката на фондация " Фридрих Еберт ".
Българският аграрни служащ получава приблизително 419 евро . След него е единствено македонският му сътрудник, който получава 401 евро.
За съпоставяне в Хърватия заплатите за подобен тип труд са приблизително 926 евро . В Босна междинното заплащане е 632 евро , в Черна гора - 771 евро .
Най-богатите аграрни служащи живеят в Словения, където получават по 1346 евро. Близо до нас е единствено Сърбия, където заплащането е 463 евро .
Увеличение на приходите на работещите в бранш " Земеделие " с 42% до 2021 година е една от задачите на Федерацията на самостоятелните синдикати, съобщи ръководителят Светла Василева. Целят и у величаване на заетостта с 15 на 100 . Това ще помогне и за изсветляването на бранша, който, съгласно синдикатите, е близо 40 %.
В полемиките вземат участие 17 представители на разнообразни синдикати от 6 страни, измежду които Турция, Сърбия, Босна и Херцеговина .
Бедността в България е ужасяваща. Първото нещо, което разбрах в страната е, че минималното възнаграждение във Франция се равнява на заплатата на българските народен представител , съобщи доктор Хелене Кортлендер, шеф на " Фридрих Еберт " за България.
На всеки лев спомагателна добавена стойност в бранш " Селско стопанство ", служащият получава едвам 30 стотинки към заплатата си, посочи пред участниците в конференцията икономистът в КНСБ Любослав Костов.
Според Института по обществени и синдикални проучвания (ИССИ) към организацията в хранителната индустрия разноските за единица труд на час са 4,16 лева . Като % от общите разноски на активността това съставлява едвам 8,1 на 100.
Между 50 до 80 % с новите страни-членки е разликата в заплащането на труда в България и в останалите страни-членки варира, съгласно данни на ИССИ. За старите, разликата е 3 до 10 пъти за старите, посочи Любослав Костов.
Според президента на КНСБ Пламен Димитров у нас се следи деформиране на пазара поради европейските средства, които постъпват в бранш " Земеделие ". От близо 15 милиарда лева, 11 милиарда лева са били ориентирани към зърнопроизводството. Това концентрира големи средства в малко ръце и пречи както на заплащането, по този начин и на развиването на бранша като цяло, съобщи водачът на конфередерацията.
Българският аграрни служащ получава приблизително 419 евро . След него е единствено македонският му сътрудник, който получава 401 евро.
За съпоставяне в Хърватия заплатите за подобен тип труд са приблизително 926 евро . В Босна междинното заплащане е 632 евро , в Черна гора - 771 евро .
Най-богатите аграрни служащи живеят в Словения, където получават по 1346 евро. Близо до нас е единствено Сърбия, където заплащането е 463 евро .
Увеличение на приходите на работещите в бранш " Земеделие " с 42% до 2021 година е една от задачите на Федерацията на самостоятелните синдикати, съобщи ръководителят Светла Василева. Целят и у величаване на заетостта с 15 на 100 . Това ще помогне и за изсветляването на бранша, който, съгласно синдикатите, е близо 40 %.
В полемиките вземат участие 17 представители на разнообразни синдикати от 6 страни, измежду които Турция, Сърбия, Босна и Херцеговина .
Бедността в България е ужасяваща. Първото нещо, което разбрах в страната е, че минималното възнаграждение във Франция се равнява на заплатата на българските народен представител , съобщи доктор Хелене Кортлендер, шеф на " Фридрих Еберт " за България.
На всеки лев спомагателна добавена стойност в бранш " Селско стопанство ", служащият получава едвам 30 стотинки към заплатата си, посочи пред участниците в конференцията икономистът в КНСБ Любослав Костов.
Според Института по обществени и синдикални проучвания (ИССИ) към организацията в хранителната индустрия разноските за единица труд на час са 4,16 лева . Като % от общите разноски на активността това съставлява едвам 8,1 на 100.
Между 50 до 80 % с новите страни-членки е разликата в заплащането на труда в България и в останалите страни-членки варира, съгласно данни на ИССИ. За старите, разликата е 3 до 10 пъти за старите, посочи Любослав Костов.
Според президента на КНСБ Пламен Димитров у нас се следи деформиране на пазара поради европейските средства, които постъпват в бранш " Земеделие ". От близо 15 милиарда лева, 11 милиарда лева са били ориентирани към зърнопроизводството. Това концентрира големи средства в малко ръце и пречи както на заплащането, по този начин и на развиването на бранша като цяло, съобщи водачът на конфередерацията.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ