Българската православна Църква: избори три в едно
Българският патриарх е глава или по-точно отценачалник на източноправославното вероизповедание в страната. По дълбоки исторически и културни аргументи източното или гръко-православното християнство е маркирано даже в Конституцията на секуларната ни република като обичайно изповедание. Съответно главните обществени ритуали на страната включват присъединяване на източноправославни свещеници и отбелязването на християнски празници в обществения календар. Смъртта на досегашния патриарх визира цялото общество, в това число атеистите, нехристияните и неправославните християни. Нека се опитаме да разберем какво се случва в Синода на Българската православна Църква в този момент, когато тя би трябвало да издигне собствен нов лидер.
Избори за Сливенски митрополит
На 9 януари 2024 година умря митрополитът на Сливенската духовна околия Йоаникий (със светско име Иван Неделчев). По това време патриарх Неофит, който също по този начин беше ръководител на Синода на БПЦ и Софийски митрополит, беше още жив, само че в сериозно здравословно положение. Синодът, включващ общо тринайсет настоящи към този миг митрополити (единайсет, служещи на българска територия и двама в чужбина – един за българите в Западна Европа и един за българите в Съединени американски щати, Канада и Австралия), беше изправен пред задачата да издигне нов епископ за Сливенската епархия. Уставът на БПЦ разрешава на локалните свещеници и епархийските гласоподаватели (светски лица, предавани от църковните настоятелства) да предложат на Синода двама претенденти за митрополитския престол. Тази година към изборите за Сливенски митрополит се разигра същинска византийска конспирация, тъй като излъчените претенденти трябваше да са еднообразно допустими за другите неофициални крила в Синода: от една страна приходите от цяла една епархия не са за занемаряване, а от друга – при неприятното здраве на патриарха беше ясно, че който и да е новоизбраният епископ за Сливен и региона, той скоро ще би трябвало да взе участие в избори и за нов патриарх. Съответно се стигна до анулиране на един път към този момент извършените локални църковни избори и до политически, на процедура апаратни разногласия. Очакваната кончина на патриарха завари Синода без определен нов началник на епархията в Сливен. Сега Синодът ще би трябвало да реши дали може да организира избор за патриарх без да е извършил предходната си задача.
Избори за български патриарх
Софийската митрополия е най-необлагодетелствана от всички български православни епархии: за разлика от която и да е друга духовна околия в страната, софийските свещеници и църковни настоятели не могат просто да излъчат двама претенденти всред монасите и да ги предложат на Синода. Вместо това, защото Софийският митрополит постоянно е и патриарх на националната Църква, изборът за тази най-висока религиозна позиция се прави от четиринайсетимата синодални владици (в случая – може би тринайсет, в случай че първо не бъде определен Сливенски) дружно със Събор, състоящ се още веднъж от делегати на епархиите в страната. Кандидати могат да бъдат още веднъж единствено митрополити, освен това те би трябвало да са над шейсетгодишни и да са управлявали своите епархии над избран брой години. В този смисъл възможният нов Сливенски митрополит би могъл да даде гласа си, само че не и да бъде претендент за патриарх. Управлението на Българската православна Църква съчетава античното византийско канонично право, което дава големи права на ръководещите митрополити, с църковно-народните обичаи на модерната българска Екзархия от 1870-1953, която пък дава релативно огромна независимост на църковните настоятелства, състоящи се от всемирски лица – миряните, участващи в постоянния църковен живот.
Избори за митрополит на Хикс или Игрек
След като бъде определен нов български патриарх (и Софийски митрополит) и без значение дали имаме или занапред ще би трябвало да се избере Сливенски епископ, на Синода ще му се наложи да провежда и избори за нов лидер на онази епархия, чийто дотогавашен титуляр е станал патриарх. Няма метод един български православен митрополит да управлява две епархии, тъй че в случай че да вземем за пример Пловдивският или Варненско-преславският епископ поеме бялото патриаршеско покривало, то надлежно в Пловдив или Варна ще се наложи ново събиране на свещениците и излъчените от настоятелствата епархийски гласоподаватели, с цел да бъдат препоръчани нови две имена на монаси – имена, които по-късно ще бъдат разисквани от Синода. Един от препоръчаните монаси ще стане митрополит на някоя от най-богатите и авторитетни духовни околии в България, ще стане член на Синода и ще стартира повече или по-малко дългото си очакване за еманципиране от досегашните си неофициални патрони… може би с вярата самичък някой ден да стане претендент за патриаршеския трон. Разбира се, монасите, издигани като претенденти за митрополитската власт, не са просто смирени мъже, живеещи непретенциозно в някой планински манастир, а като предписание са амбициозни политици, носещи влиятелните трофеи „ архимандрит “ или „ свещеник “, неведнъж опитни в ръководството на съответни ресори в съответните епархии и към този момент са протежета на един или различен настоящ митрополит. Обикновено монасите, надяващи се на митрополитска позиция, са и към този момент издигнати за титулярни игумени на някой от огромните, исторически и културно значими български манастири. Екзотичните старинни звания не трябва да ни объркват – пред нас е най-обикновена политическа игра със свои разбираеми връзки, зависимости и правила. Одеждите и ритуалното приемане на изискани византийски имена единствено прибавят известна изтънченост в другояче прозаичния баланс на силите.
Политическият залог
Разбира се, материалната база и голямото културно въздействие на Българската православна Църква я вършат значима за цялостния политически климат в страната. Не е без значение какво ще проповядват свещениците в огромните, посещавани храмове, а още повече – и какви ще са изявленията на митрополитите пред малките екрани и други медии. Източноправославната Църква у нас се колебае сред три генерални направления – условно константинополска, неутрална и московска. Константинополският курс, общо взето, съответствува с политиката на Вселенския патриарх Вартоломей, полуформалния, само че авторитетен водач на по-голямата част от източноправославните вярващи по света. Този курс е в равновесие сред традицията и модернизма, очевидно проукраински и по-скоро прозападен. Неутралната линия на държание измежду българските православни, общо взето, е изолационистки, умерено националистичен и лишен от сантименти както към Константинопол, по този начин и към Москва. Московският курс на собствен ред е напълно зависещ на актуалните цели на съветската страна: изцяло антизападен, антиукраински и ориентиран срещу въздействието на Вселенската патриаршия. Изборът на нов български патриарх и редом с него – първо на нов митрополит за Сливен, а сетне и за нов митрополит на някоя от другите огромни български епархии ще значи какво ще бъде политическото държание на Българската православна Църква най-малко за едно десетилетие напред. Тук българската страна има своята опция за законна интервенция в изборния развой на БПЦ, защото двамата нови митрополити, които занапред ще бъдат определени, би трябвало да дават отговор на редица официални условия – да вземем за пример за богословско обучение. А условията се дефинират от държавната Дирекция по вероизповеданията. Този лост за държавно въздействие е композиция от наследството на Царство България, в което Църквата и страната не са били разграничени и на атеистичната Народна република България, която макар формалното разделяне е продължавала да държи изкъсо всички настоящи религиозни институции в страната. В този смисъл Църквата ще би трябвало деликатно да се съобрази с настоящия външнополитически курс на Републиката.
Фаворитът
Безспорният любимец за бялото патриаршеско покривало е актуалният Пловдивски митрополит Николай (със светско име Николай Севастиянов). От 2007 година той е лидер на извънредно доходоносна епархия и въздействието му над най-малко осем или девет от неговите събратя в Синода не е загадка. При скорошното анулиране на първите избори за Сливенски митрополит той съумя да реализира решаващо синодално болшинство за част от ходовете си. Политическата му линия в най-хубавия случай може да се дефинира като опортюнистична. Той нееднократно е лавирал сред трите неофициални крила в Синода – константинополско, неутрално и русофилско. Близостта му с Бойко Борисов е обществено декларирана. Поведението му не е лишено от бомбастични моменти в феодален жанр. Той има занимателни прояви да вземем за пример при визитата на католическия папа Франциск в България през 2019. Ранните връзки на Николай са със мощен руски привкус, само че това не му пречи да е от хората, умеещи да сменят убежденията си и освен това постоянно да ги изясняват посредством канона, традициите и старинния бит. Митрополит Николай Пловдивски е един от първопроходците на преференциалното въвеждане на църковни ордени, медали и архонтски звания (нещо като псевдоаристократични трофеи, предопределени за великодушни към Църквата и ненадейно разкрили потребността от Божие помилван олигарси). Отново той вкара практиката пред храмовете в поверената му духовна околия да се слагат знамена на самата митрополия. Тепърва остава да разберем дали Негово Високопреосвещенство ще желае да впише името си в историята като четвъртия български патриарх след Освобождението или ще избра да играе за някое свое протеже в Синода. Разбира се, постоянно го има и моментът, че който отиде на конклав като папа, може да си тръгне просто като кардинал.
За FrogNews
Манол Глишев
Избори за Сливенски митрополит
На 9 януари 2024 година умря митрополитът на Сливенската духовна околия Йоаникий (със светско име Иван Неделчев). По това време патриарх Неофит, който също по този начин беше ръководител на Синода на БПЦ и Софийски митрополит, беше още жив, само че в сериозно здравословно положение. Синодът, включващ общо тринайсет настоящи към този миг митрополити (единайсет, служещи на българска територия и двама в чужбина – един за българите в Западна Европа и един за българите в Съединени американски щати, Канада и Австралия), беше изправен пред задачата да издигне нов епископ за Сливенската епархия. Уставът на БПЦ разрешава на локалните свещеници и епархийските гласоподаватели (светски лица, предавани от църковните настоятелства) да предложат на Синода двама претенденти за митрополитския престол. Тази година към изборите за Сливенски митрополит се разигра същинска византийска конспирация, тъй като излъчените претенденти трябваше да са еднообразно допустими за другите неофициални крила в Синода: от една страна приходите от цяла една епархия не са за занемаряване, а от друга – при неприятното здраве на патриарха беше ясно, че който и да е новоизбраният епископ за Сливен и региона, той скоро ще би трябвало да взе участие в избори и за нов патриарх. Съответно се стигна до анулиране на един път към този момент извършените локални църковни избори и до политически, на процедура апаратни разногласия. Очакваната кончина на патриарха завари Синода без определен нов началник на епархията в Сливен. Сега Синодът ще би трябвало да реши дали може да организира избор за патриарх без да е извършил предходната си задача.
Избори за български патриарх
Софийската митрополия е най-необлагодетелствана от всички български православни епархии: за разлика от която и да е друга духовна околия в страната, софийските свещеници и църковни настоятели не могат просто да излъчат двама претенденти всред монасите и да ги предложат на Синода. Вместо това, защото Софийският митрополит постоянно е и патриарх на националната Църква, изборът за тази най-висока религиозна позиция се прави от четиринайсетимата синодални владици (в случая – може би тринайсет, в случай че първо не бъде определен Сливенски) дружно със Събор, състоящ се още веднъж от делегати на епархиите в страната. Кандидати могат да бъдат още веднъж единствено митрополити, освен това те би трябвало да са над шейсетгодишни и да са управлявали своите епархии над избран брой години. В този смисъл възможният нов Сливенски митрополит би могъл да даде гласа си, само че не и да бъде претендент за патриарх. Управлението на Българската православна Църква съчетава античното византийско канонично право, което дава големи права на ръководещите митрополити, с църковно-народните обичаи на модерната българска Екзархия от 1870-1953, която пък дава релативно огромна независимост на църковните настоятелства, състоящи се от всемирски лица – миряните, участващи в постоянния църковен живот.
Избори за митрополит на Хикс или Игрек
След като бъде определен нов български патриарх (и Софийски митрополит) и без значение дали имаме или занапред ще би трябвало да се избере Сливенски епископ, на Синода ще му се наложи да провежда и избори за нов лидер на онази епархия, чийто дотогавашен титуляр е станал патриарх. Няма метод един български православен митрополит да управлява две епархии, тъй че в случай че да вземем за пример Пловдивският или Варненско-преславският епископ поеме бялото патриаршеско покривало, то надлежно в Пловдив или Варна ще се наложи ново събиране на свещениците и излъчените от настоятелствата епархийски гласоподаватели, с цел да бъдат препоръчани нови две имена на монаси – имена, които по-късно ще бъдат разисквани от Синода. Един от препоръчаните монаси ще стане митрополит на някоя от най-богатите и авторитетни духовни околии в България, ще стане член на Синода и ще стартира повече или по-малко дългото си очакване за еманципиране от досегашните си неофициални патрони… може би с вярата самичък някой ден да стане претендент за патриаршеския трон. Разбира се, монасите, издигани като претенденти за митрополитската власт, не са просто смирени мъже, живеещи непретенциозно в някой планински манастир, а като предписание са амбициозни политици, носещи влиятелните трофеи „ архимандрит “ или „ свещеник “, неведнъж опитни в ръководството на съответни ресори в съответните епархии и към този момент са протежета на един или различен настоящ митрополит. Обикновено монасите, надяващи се на митрополитска позиция, са и към този момент издигнати за титулярни игумени на някой от огромните, исторически и културно значими български манастири. Екзотичните старинни звания не трябва да ни объркват – пред нас е най-обикновена политическа игра със свои разбираеми връзки, зависимости и правила. Одеждите и ритуалното приемане на изискани византийски имена единствено прибавят известна изтънченост в другояче прозаичния баланс на силите.
Политическият залог
Разбира се, материалната база и голямото културно въздействие на Българската православна Църква я вършат значима за цялостния политически климат в страната. Не е без значение какво ще проповядват свещениците в огромните, посещавани храмове, а още повече – и какви ще са изявленията на митрополитите пред малките екрани и други медии. Източноправославната Църква у нас се колебае сред три генерални направления – условно константинополска, неутрална и московска. Константинополският курс, общо взето, съответствува с политиката на Вселенския патриарх Вартоломей, полуформалния, само че авторитетен водач на по-голямата част от източноправославните вярващи по света. Този курс е в равновесие сред традицията и модернизма, очевидно проукраински и по-скоро прозападен. Неутралната линия на държание измежду българските православни, общо взето, е изолационистки, умерено националистичен и лишен от сантименти както към Константинопол, по този начин и към Москва. Московският курс на собствен ред е напълно зависещ на актуалните цели на съветската страна: изцяло антизападен, антиукраински и ориентиран срещу въздействието на Вселенската патриаршия. Изборът на нов български патриарх и редом с него – първо на нов митрополит за Сливен, а сетне и за нов митрополит на някоя от другите огромни български епархии ще значи какво ще бъде политическото държание на Българската православна Църква най-малко за едно десетилетие напред. Тук българската страна има своята опция за законна интервенция в изборния развой на БПЦ, защото двамата нови митрополити, които занапред ще бъдат определени, би трябвало да дават отговор на редица официални условия – да вземем за пример за богословско обучение. А условията се дефинират от държавната Дирекция по вероизповеданията. Този лост за държавно въздействие е композиция от наследството на Царство България, в което Църквата и страната не са били разграничени и на атеистичната Народна република България, която макар формалното разделяне е продължавала да държи изкъсо всички настоящи религиозни институции в страната. В този смисъл Църквата ще би трябвало деликатно да се съобрази с настоящия външнополитически курс на Републиката.
Фаворитът
Безспорният любимец за бялото патриаршеско покривало е актуалният Пловдивски митрополит Николай (със светско име Николай Севастиянов). От 2007 година той е лидер на извънредно доходоносна епархия и въздействието му над най-малко осем или девет от неговите събратя в Синода не е загадка. При скорошното анулиране на първите избори за Сливенски митрополит той съумя да реализира решаващо синодално болшинство за част от ходовете си. Политическата му линия в най-хубавия случай може да се дефинира като опортюнистична. Той нееднократно е лавирал сред трите неофициални крила в Синода – константинополско, неутрално и русофилско. Близостта му с Бойко Борисов е обществено декларирана. Поведението му не е лишено от бомбастични моменти в феодален жанр. Той има занимателни прояви да вземем за пример при визитата на католическия папа Франциск в България през 2019. Ранните връзки на Николай са със мощен руски привкус, само че това не му пречи да е от хората, умеещи да сменят убежденията си и освен това постоянно да ги изясняват посредством канона, традициите и старинния бит. Митрополит Николай Пловдивски е един от първопроходците на преференциалното въвеждане на църковни ордени, медали и архонтски звания (нещо като псевдоаристократични трофеи, предопределени за великодушни към Църквата и ненадейно разкрили потребността от Божие помилван олигарси). Отново той вкара практиката пред храмовете в поверената му духовна околия да се слагат знамена на самата митрополия. Тепърва остава да разберем дали Негово Високопреосвещенство ще желае да впише името си в историята като четвъртия български патриарх след Освобождението или ще избра да играе за някое свое протеже в Синода. Разбира се, постоянно го има и моментът, че който отиде на конклав като папа, може да си тръгне просто като кардинал.
За FrogNews
Манол Глишев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ