Каквато е държавата ни, такъв е и футболът ни
Българският народен тим по футбол отстъпи с 0:1 като хазаин в Разград от Черна гора в първия си дуел от група G на квалификациите за европейското състезание по футбол в Германия през 2024 година. Това, че България е изгубила следващият си футболен мач, май към този момент не е вест. В случая обаче не няма да навлизаме във футболните аспекти на загубата.
По-скоро ще потърсим аргументите, само че не за загубата на терена, а на страната ни. Затова няма да показвам съответните футболни фактори, отговорни за положението на футболна у нас. Някой обаче замисли ли се, че футболът е отражение на страната ни!? Какво в страната ни е наред, с цел да „ върви " футболът ни? В какво отношение България „ бележи " прогрес, с цел да вкарва голове на футболния терен? В последна сметка, с цел да станат футболисти, тези момчета са минали през възпитанието от родителите си, както и през учебната система. В същото време минават през футболните школи в България (но тази тематика няма да жегвам в момента).
Нека да стартираме през цялото време - възпитанието. То липсва освен при футболистите. Много огромна част от българското население е невъзпитано . Ясно си личи даже на пътя. Почти всеки псува за отнето преимущество. Отидете на детски футболен мач и там „ ушите ще ви заболят " от ругатните на родителите на въпросните гении. Родителите обръщат внимание повече на съдията през уикенда, в сравнение с личните си деца у дома. От най-ранна детска възраст децата порастват с таблети, телефони и компютри.
Една от аргументите е, че родителите желаят децата им да не ги тормозят след работа, тъй като са изтощени. Затова избират те са се занимават с мобилните си устройства, вместо да им описват за проблемите им в учебното заведение. Ето по този начин „ протича " възпитанието на множеството българчета. Възпитанието липсва и при треньорите, естествено. От най-малка ранна детска възраст, когато децата стартират да играят обичаната си игра, биват навиквани и обиждани даже от своите треньори. Така вместо да получат поддръжка децата, някои от тях се отхвърлят даже поради треньорите.
Там, където няма положително образование, няма и положително обучение!
Втората тематика, която доста в резюме ще засегнем, учебната ни система . Едно от последните проучвания на Програмата за интернационално оценяване на учениците (PISA) демонстрира, че 46% от децата и подрастващите в България са функционално необразовани. Под прага на функционална просветеност са 37.9% от българските възпитаници по естествени науки, 41.5% по четене и 42% по математика.
Под функционална просветеност се схваща умеенето на учениците да намират, осмислят, преобразуват и показват информация, да вземат решение съществуващи проблеми.
Как може да чакаме да станат положителни футболисти деца, които не могат да осмислят, преобразуват и показват информация, да вземат решение съществуващи проблеми? Да не приказваме, че някои деца биват карани на тренировки до над 16-годишна възраст. Та нали във футбола не е единствено да можеш да риташ добре топката, само че и да може да вземеш бързо и съответно решение за доста малко време! В последна сметка доста деца даже не знаят да пресичат на светофар, тъй като не им се постанова, а би трябвало да решат за елементи от секундата игрова обстановка.
Мога доста да кажа и за проблемите на българските футболни школи, само че не съм футболен анализатор, с цел да го направя, а и не желая, тъй като тематиката е извънредно дълга. Затова желая да се разясня точно най-важните аспекти на живота във всяка една страна - възпитанието и образованието, с цел да потърся аргументите за слабите футболни резултати. За да се обосновавам, просто ще се върна обратно във времето и то точно в България, когато родният ни футбол в действителност беше на висота. Както тогава се се раждали гении, в този момент също се раждат.
Защо обаче доскоро повече от 25 години България завоюва бронзовите медали в САЩ`94? Ще кажете, че това беше плод на едно надарено потомство. Да, само че и преди този момент явно е имало много надарени генерации, тъй като на клубно равнище с години сме играли на доста високо равнище. Как по този начин внезапно всичко свършва?
Много просто - когато страната „ рухва " - всичко с нея също се „ разпада ". Няма към този момент го възпитанието в фамилията. То към този момент даже фамилии няма. Училищното обучение също спада фрапантно равнището си. Ето резултата от всичко това. Естествено, че това неналичието на обучение и качествено обучение не е проблем единствено за футбола ни. Но и за него. Не може, когато имаш разрушена основа, да искаш на седмия етаж да имаш здрав и неклатещ се апартамент. Скоро целият блок, наименуван България, ще се унищожи. За да не се случи всичко това, зависи от самите нас. Виждате по какъв начин всички прилежащи страни към нас развиват качествени футболисти - Хърватия, Сърбия, Румъния, Турция.
Причината обаче е доста елементарна - Във всички тези страни възпитанието и образованието е на доста по-високо равнище от родното. Таланти в България са се раждали, раждат се и ще се раждат. Въпросът е, че футболът не е единствено игра с топката. В него би трябвало да имаш разсъдък, образование и да си просветен. Ще кажете, че Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов не са образовани. Да, може и да е правилно това изказване, само че сигурно имат образование и футболен разсъдък доста над това на актуалните ни футболисти. Освен това сигурно са доста по-възпитани и образовани от актуалните футболисти, тъй като те са били научени на дисциплинираност, почитание и режим, до момента в който сега множеството от родните ни национали демонстрират гения си по нощните заведения в Студентски град, тъй че каквато е страната ни - подобен е и футболът ни!
По-скоро ще потърсим аргументите, само че не за загубата на терена, а на страната ни. Затова няма да показвам съответните футболни фактори, отговорни за положението на футболна у нас. Някой обаче замисли ли се, че футболът е отражение на страната ни!? Какво в страната ни е наред, с цел да „ върви " футболът ни? В какво отношение България „ бележи " прогрес, с цел да вкарва голове на футболния терен? В последна сметка, с цел да станат футболисти, тези момчета са минали през възпитанието от родителите си, както и през учебната система. В същото време минават през футболните школи в България (но тази тематика няма да жегвам в момента).
Нека да стартираме през цялото време - възпитанието. То липсва освен при футболистите. Много огромна част от българското население е невъзпитано . Ясно си личи даже на пътя. Почти всеки псува за отнето преимущество. Отидете на детски футболен мач и там „ ушите ще ви заболят " от ругатните на родителите на въпросните гении. Родителите обръщат внимание повече на съдията през уикенда, в сравнение с личните си деца у дома. От най-ранна детска възраст децата порастват с таблети, телефони и компютри.
Една от аргументите е, че родителите желаят децата им да не ги тормозят след работа, тъй като са изтощени. Затова избират те са се занимават с мобилните си устройства, вместо да им описват за проблемите им в учебното заведение. Ето по този начин „ протича " възпитанието на множеството българчета. Възпитанието липсва и при треньорите, естествено. От най-малка ранна детска възраст, когато децата стартират да играят обичаната си игра, биват навиквани и обиждани даже от своите треньори. Така вместо да получат поддръжка децата, някои от тях се отхвърлят даже поради треньорите.
Там, където няма положително образование, няма и положително обучение!
Втората тематика, която доста в резюме ще засегнем, учебната ни система . Едно от последните проучвания на Програмата за интернационално оценяване на учениците (PISA) демонстрира, че 46% от децата и подрастващите в България са функционално необразовани. Под прага на функционална просветеност са 37.9% от българските възпитаници по естествени науки, 41.5% по четене и 42% по математика.
Под функционална просветеност се схваща умеенето на учениците да намират, осмислят, преобразуват и показват информация, да вземат решение съществуващи проблеми.
Как може да чакаме да станат положителни футболисти деца, които не могат да осмислят, преобразуват и показват информация, да вземат решение съществуващи проблеми? Да не приказваме, че някои деца биват карани на тренировки до над 16-годишна възраст. Та нали във футбола не е единствено да можеш да риташ добре топката, само че и да може да вземеш бързо и съответно решение за доста малко време! В последна сметка доста деца даже не знаят да пресичат на светофар, тъй като не им се постанова, а би трябвало да решат за елементи от секундата игрова обстановка.
Мога доста да кажа и за проблемите на българските футболни школи, само че не съм футболен анализатор, с цел да го направя, а и не желая, тъй като тематиката е извънредно дълга. Затова желая да се разясня точно най-важните аспекти на живота във всяка една страна - възпитанието и образованието, с цел да потърся аргументите за слабите футболни резултати. За да се обосновавам, просто ще се върна обратно във времето и то точно в България, когато родният ни футбол в действителност беше на висота. Както тогава се се раждали гении, в този момент също се раждат.
Защо обаче доскоро повече от 25 години България завоюва бронзовите медали в САЩ`94? Ще кажете, че това беше плод на едно надарено потомство. Да, само че и преди този момент явно е имало много надарени генерации, тъй като на клубно равнище с години сме играли на доста високо равнище. Как по този начин внезапно всичко свършва?
Много просто - когато страната „ рухва " - всичко с нея също се „ разпада ". Няма към този момент го възпитанието в фамилията. То към този момент даже фамилии няма. Училищното обучение също спада фрапантно равнището си. Ето резултата от всичко това. Естествено, че това неналичието на обучение и качествено обучение не е проблем единствено за футбола ни. Но и за него. Не може, когато имаш разрушена основа, да искаш на седмия етаж да имаш здрав и неклатещ се апартамент. Скоро целият блок, наименуван България, ще се унищожи. За да не се случи всичко това, зависи от самите нас. Виждате по какъв начин всички прилежащи страни към нас развиват качествени футболисти - Хърватия, Сърбия, Румъния, Турция.
Причината обаче е доста елементарна - Във всички тези страни възпитанието и образованието е на доста по-високо равнище от родното. Таланти в България са се раждали, раждат се и ще се раждат. Въпросът е, че футболът не е единствено игра с топката. В него би трябвало да имаш разсъдък, образование и да си просветен. Ще кажете, че Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов не са образовани. Да, може и да е правилно това изказване, само че сигурно имат образование и футболен разсъдък доста над това на актуалните ни футболисти. Освен това сигурно са доста по-възпитани и образовани от актуалните футболисти, тъй като те са били научени на дисциплинираност, почитание и режим, до момента в който сега множеството от родните ни национали демонстрират гения си по нощните заведения в Студентски град, тъй че каквато е страната ни - подобен е и футболът ни!
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ