България спечели международно арбитражно дело за близо 1 млрд. евро, заведено от „ЧЕЗ“ а.с., съобщават от Министерството на финансите
Република България завоюва интернационално арбитражно дело ICSID Case No. ARB/16/24 пред Международния център за разрешаване на капиталови разногласия (ICSID) във Вашингтон, Съединени американски щати. Делото е заведено на 26 юли 2016 година от „ ЧЕЗ “ а.с. (ČEZ a.s.), Чешка република, оповестяват от Министерството на финансите посредством.
На 29 януари 2026 година арбитражният арбитражен съд постанови решение, с което отхвърли всички искове на „ ЧЕЗ “ и одобри, че дейностите на Република България посредством Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), Министерството на стопанската система, Министерството на енергетиката, както и на Административен съд – София-град, Административен съд – Варна и Върховния административен съд не съставляват нарушаване на стандартите за отбрана на задграничните вложения по Договора за Енергийната харта.
Общият размер на претенциите на „ ЧЕЗ “ възлизаше на 967 млн. евро, както и рента от 1,9 на 100 с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното заплащане, показват от финансовото министерство.
„ ЧЕЗ “ твърдеше, че е задграничен вложител по смисъла на Договора за Енергийната харта въз основа на три обособени вложения в България – в електроразпределителното сдружение „ ЧЕЗ Разпределение България “ АД и електроснабдително сдружение „ ЧЕЗ Електро България “ АД; в Топлоелектрическа централа „ Варна “ и в електроцентрала на био маса „ Бара “.
Ищецът оспорваше дейности на българската страна, в това число на Министерството на стопанската система, Министерството на енергетиката, КЕВР и българските съдилища, като твърдеше нарушавания на законните му упования и произвол при ценовото контролиране, написа в известието.
По отношение на електроразпределителната и електроснабдителната активност „ ЧЕЗ “ претендираше обезщетение в размер на 733 млн. евро, като твърдеше, че КЕВР е работила случайно при установяване на цените в интервала 2004–2018 година, както и че правосъдният надзор върху тези решения е бил непозволен.
По инвестицията в „ Топлоелектрическа централа Варна “ претенцията възлизаше на 220 млн. евро, като ищецът твърдеше, че България не е изпълнила уговорките си за либерализация на енергийния пазар и че ценовата регулация в интервала 2006–2014 година е била голословна.
Относно електроцентралата на биомаса „ Бара “ „ ЧЕЗ “ претендираше 14 млн. евро плюс рента от 1,9 на 100 с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното заплащане, потвърждавайки, че промени в режима за поощряване на възобновимите енергийни източници са довели до цялостна загуба на инвестицията.
Това е третият следващ триумф на България в поредицата каузи, заведени против нея от електроразпределителните и електроснабдителните сдружения на „ ЕВН “ АГ, „ Енерго-про “ а.с. и „ ЧЕЗ “ а.с.
Общият размер на претенциите по трите каузи възлизаше на към 2 милиарда евро. От Министерството на финансите акцентират, че смисъла на тези решения надвишава финансовия им размер, защото неподходящ излаз би наложил смяна в метода на ценообразуване на електрическата енергия и би довел до доста повишение на цените за потребителите.
На 29 януари 2026 година арбитражният арбитражен съд постанови решение, с което отхвърли всички искове на „ ЧЕЗ “ и одобри, че дейностите на Република България посредством Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), Министерството на стопанската система, Министерството на енергетиката, както и на Административен съд – София-град, Административен съд – Варна и Върховния административен съд не съставляват нарушаване на стандартите за отбрана на задграничните вложения по Договора за Енергийната харта.
Общият размер на претенциите на „ ЧЕЗ “ възлизаше на 967 млн. евро, както и рента от 1,9 на 100 с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното заплащане, показват от финансовото министерство.
„ ЧЕЗ “ твърдеше, че е задграничен вложител по смисъла на Договора за Енергийната харта въз основа на три обособени вложения в България – в електроразпределителното сдружение „ ЧЕЗ Разпределение България “ АД и електроснабдително сдружение „ ЧЕЗ Електро България “ АД; в Топлоелектрическа централа „ Варна “ и в електроцентрала на био маса „ Бара “.
Ищецът оспорваше дейности на българската страна, в това число на Министерството на стопанската система, Министерството на енергетиката, КЕВР и българските съдилища, като твърдеше нарушавания на законните му упования и произвол при ценовото контролиране, написа в известието.
По отношение на електроразпределителната и електроснабдителната активност „ ЧЕЗ “ претендираше обезщетение в размер на 733 млн. евро, като твърдеше, че КЕВР е работила случайно при установяване на цените в интервала 2004–2018 година, както и че правосъдният надзор върху тези решения е бил непозволен.
По инвестицията в „ Топлоелектрическа централа Варна “ претенцията възлизаше на 220 млн. евро, като ищецът твърдеше, че България не е изпълнила уговорките си за либерализация на енергийния пазар и че ценовата регулация в интервала 2006–2014 година е била голословна.
Относно електроцентралата на биомаса „ Бара “ „ ЧЕЗ “ претендираше 14 млн. евро плюс рента от 1,9 на 100 с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното заплащане, потвърждавайки, че промени в режима за поощряване на възобновимите енергийни източници са довели до цялостна загуба на инвестицията.
Това е третият следващ триумф на България в поредицата каузи, заведени против нея от електроразпределителните и електроснабдителните сдружения на „ ЕВН “ АГ, „ Енерго-про “ а.с. и „ ЧЕЗ “ а.с.
Общият размер на претенциите по трите каузи възлизаше на към 2 милиарда евро. От Министерството на финансите акцентират, че смисъла на тези решения надвишава финансовия им размер, защото неподходящ излаз би наложил смяна в метода на ценообразуване на електрическата енергия и би довел до доста повишение на цените за потребителите.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ