Българският народ празнува Еньовден – празникът на лечебните билки, всяка

Българският народ чества Еньовден – празникът на лечебните билки, всяка година на 24 юни. На същата дата православната черква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител.

Празникът съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него. Смята се, че на Еньовден другите треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително по изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта. Жените вървят сами и берат билки, с които след това лекуват.

В другите географски области името се произнася по друг метод - в Софийска област името на празника е Яневден, в Струга - Иванден, в Охрид - Ивъндън, във Великотърновско - Иван бильобер или Драгийка. Според народа, на Еньовден стартира далечното начало на зимата - споделя се " Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг ". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето " трепти ", " играе " и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина - ще боледува. Вярва се, че преди да " тръгне към зима ", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.