Българите не са се съпротивлявали срещу комунизма? Невярно
Българският народ постоянно е упрекван, освен това от българи, че не се е съпротивлявал против наложената от Съюз на съветските социалистически републики комунистическа власт в България. Сравненията с Полша, Чехословакия и Унгария, в които сходна опозиция е имало, са доста обичани на доста хора. Тези упреци обаче са чиста завист или нормално непознаване на историята.
В България е имало доста съществено съпротивително придвижване още в първите години на новата власт - горяните. Далеч по-известните и у нас, и по света протести против руската власт са в Унгария са през 1956 година и Пражката пролет е през 1968 година, както и в Полша при започване на 80-те години на XX в.
Трябва да се означи, че горянското придвижване е съществувало в най-мрачните сталински времена, до момента в който събитията в Унгария и изключително в Чехословакия са много по-късно. Тогава интернационалната конюнктура е била много по-благоприятна за сходна опозиция.
През 40-те и 50-те години на XX в. Западът по всякакъв начин се е стараел да не нервира Сталин, тъй като не е можел да си разреши още една война след преди малко приключилата Втора международна война. Освен това България не е можела да разчита на поддръжка от католическата черква, каквато поддръжка е имало за Унгария и Полша.
Географското състояние на България, която е прекомерно покрай Москва, също затруднява търсенето на поддръжка или даже благосклонност от западните страни.
А и в тези години медийно отразяване на горянските протести в България не е имало. Няма архивни фрагменти, каквито гледаме и до момента от останалите страни в Източна Европа, дръзнали да се опълчат на човеконенавистния руски режим.
Дори през днешния ден за горянското придвижване се знае прекомерно малко. Хронологически това е първата социална опозиция против наложената от Съюз на съветските социалистически републики след Втората международна война тоталитарна власт в Източна Европа. Горянството е въоръжена опозиция против комунистическата власт, пристигнала у нас след боен прелом благодарение на Червената войска на 9 септември 1944 година
Тази опозиция продължава повече от 10 години - от 1945 до 1958 г. Кулминацията й е в интервала 1952-1953 година, когато горяните са били 3130 души, включени в близо 160 чети, огромна част от които са избити от комунистическата власт.
Горянското придвижване е социална реакция против новата тоталитарна власт по руски пример. Тя постанова репресии и гнет към представителите на опозицията. Започва гонене и на съдружните сътрудници на Българска комунистическа партия в Отечествения фронт - обединението, която е взела властта на 9 септември 1944 г - земеделци, социалдемократи, членовете на политическия кръг " Звено ". В един миг всички партии, с изключение на Българска комунистическа партия, са неразрешени.
Основна част от горяните са представители на селячеството. Колективизацията на земята и образуването на ТКЗС-та оставя земеделците и селяните без лична земя за култивиране.
Устройството на Трудово-кооперативно земеделско стопанство е радикално друго от съществувалите кооперации и от западноевропейските кооперации: цялата земя е обща. Това значи, че селяните нито са притежатели, нито имат имоти земя, които да обработват. Съществувалите до тогава кооперативи са отстранени.
Горяните са били обречени на загуба. Но не би трябвало да бъдат обречени на давност. Те са хората, които са потвърждават, че българският народ не е търпял покорно тоталитарната руска власт, наложена у нас след Втората международна война.
---
Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по темата
В България е имало доста съществено съпротивително придвижване още в първите години на новата власт - горяните. Далеч по-известните и у нас, и по света протести против руската власт са в Унгария са през 1956 година и Пражката пролет е през 1968 година, както и в Полша при започване на 80-те години на XX в.
Трябва да се означи, че горянското придвижване е съществувало в най-мрачните сталински времена, до момента в който събитията в Унгария и изключително в Чехословакия са много по-късно. Тогава интернационалната конюнктура е била много по-благоприятна за сходна опозиция.
През 40-те и 50-те години на XX в. Западът по всякакъв начин се е стараел да не нервира Сталин, тъй като не е можел да си разреши още една война след преди малко приключилата Втора международна война. Освен това България не е можела да разчита на поддръжка от католическата черква, каквато поддръжка е имало за Унгария и Полша.
Географското състояние на България, която е прекомерно покрай Москва, също затруднява търсенето на поддръжка или даже благосклонност от западните страни.
А и в тези години медийно отразяване на горянските протести в България не е имало. Няма архивни фрагменти, каквито гледаме и до момента от останалите страни в Източна Европа, дръзнали да се опълчат на човеконенавистния руски режим.
Дори през днешния ден за горянското придвижване се знае прекомерно малко. Хронологически това е първата социална опозиция против наложената от Съюз на съветските социалистически републики след Втората международна война тоталитарна власт в Източна Европа. Горянството е въоръжена опозиция против комунистическата власт, пристигнала у нас след боен прелом благодарение на Червената войска на 9 септември 1944 година
Тази опозиция продължава повече от 10 години - от 1945 до 1958 г. Кулминацията й е в интервала 1952-1953 година, когато горяните са били 3130 души, включени в близо 160 чети, огромна част от които са избити от комунистическата власт.
Горянското придвижване е социална реакция против новата тоталитарна власт по руски пример. Тя постанова репресии и гнет към представителите на опозицията. Започва гонене и на съдружните сътрудници на Българска комунистическа партия в Отечествения фронт - обединението, която е взела властта на 9 септември 1944 г - земеделци, социалдемократи, членовете на политическия кръг " Звено ". В един миг всички партии, с изключение на Българска комунистическа партия, са неразрешени.
Основна част от горяните са представители на селячеството. Колективизацията на земята и образуването на ТКЗС-та оставя земеделците и селяните без лична земя за култивиране.
Устройството на Трудово-кооперативно земеделско стопанство е радикално друго от съществувалите кооперации и от западноевропейските кооперации: цялата земя е обща. Това значи, че селяните нито са притежатели, нито имат имоти земя, които да обработват. Съществувалите до тогава кооперативи са отстранени.
Горяните са били обречени на загуба. Но не би трябвало да бъдат обречени на давност. Те са хората, които са потвърждават, че българският народ не е търпял покорно тоталитарната руска власт, наложена у нас след Втората международна война.
---
Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ