Доц. Косьо Стойчев: Българският лев е само един валутен аватар
Българският лев от 1997 година няма лично наличие, той е един валутен аватар. Трябва да влезем в еврозоната с всички опасности, в този момент е момента. Младите българи напуснаха поради всичкото това очакване, уточни той.
Ако го отложим, ние не знаем къде отиваме, каква е другата алтернатива. Никой не дава отговор на този въпрос. Трябва да спрем с резултатите с политически и стопански темперамент с неразбираем край. България би трябвало да спре да насочва такива послания, добави той.
Без българския лев да е във валутен ръб, щяхме най-малко два пъти да катастрофираме. Ние сме слаби сами, не сме самодостатъчни като продуктивност, подвластни сме и по тази причина би трябвало да продължим интеграцията си в световните вериги. Приемането на еврото ще усили финансовата активност, интереса към България и ще увеличи доверието към страната ни и нашата стопанска система. Или ставаме съвременна страна и се възползваме от участието си в Европейски Съюз най-сетне, или си оставаме на дъното. Не са ни отговорни Европейски Съюз и Европейска комисия за положението, а ние, тъй като през всички тези интервали бездействахме, разяснява още доцентът.
Изцяло склонен с президента във връзка с референдума за еврото. Ние сме очевидци на демонстративно игнориране от страна на ръководещите на другите типове опасности по отношение на прибързаното ни включване в еврозоната.Това сподели пред Нова нюз проф. Гарабет Минасян.
Мястото на нашата страна е в еврозоната. Позицията ми е, че за включването ни е реализиране в избрана степен на действителна конвергенция към икономическите действителност в Европа. У нас Брутният вътрешен продукт се прави оценка на към 40% от средноевропейското ниво. Другите източни страни, които одобриха еврото преди неговото приемане имаха към 50% на Брутният вътрешен продукт. Т.е. при нас липсват тези 10%. Имаме и релативно сходство в ценовото ниво. При нас то е към 60% от средноевропейското. То е най-ниското в Европейски Съюз и не може да остане на това ниво, което значи, че инфлацията у нас в идващите 10 години ще бъде изпреварваща, разяснява той.
Членството е добра вест, само че единствено тогава, когато сме постигнали действителна ковергенция, изясни професорът.
Ако го отложим, ние не знаем къде отиваме, каква е другата алтернатива. Никой не дава отговор на този въпрос. Трябва да спрем с резултатите с политически и стопански темперамент с неразбираем край. България би трябвало да спре да насочва такива послания, добави той.
Без българския лев да е във валутен ръб, щяхме най-малко два пъти да катастрофираме. Ние сме слаби сами, не сме самодостатъчни като продуктивност, подвластни сме и по тази причина би трябвало да продължим интеграцията си в световните вериги. Приемането на еврото ще усили финансовата активност, интереса към България и ще увеличи доверието към страната ни и нашата стопанска система. Или ставаме съвременна страна и се възползваме от участието си в Европейски Съюз най-сетне, или си оставаме на дъното. Не са ни отговорни Европейски Съюз и Европейска комисия за положението, а ние, тъй като през всички тези интервали бездействахме, разяснява още доцентът.
Изцяло склонен с президента във връзка с референдума за еврото. Ние сме очевидци на демонстративно игнориране от страна на ръководещите на другите типове опасности по отношение на прибързаното ни включване в еврозоната.Това сподели пред Нова нюз проф. Гарабет Минасян.
Мястото на нашата страна е в еврозоната. Позицията ми е, че за включването ни е реализиране в избрана степен на действителна конвергенция към икономическите действителност в Европа. У нас Брутният вътрешен продукт се прави оценка на към 40% от средноевропейското ниво. Другите източни страни, които одобриха еврото преди неговото приемане имаха към 50% на Брутният вътрешен продукт. Т.е. при нас липсват тези 10%. Имаме и релативно сходство в ценовото ниво. При нас то е към 60% от средноевропейското. То е най-ниското в Европейски Съюз и не може да остане на това ниво, което значи, че инфлацията у нас в идващите 10 години ще бъде изпреварваща, разяснява той.
Членството е добра вест, само че единствено тогава, когато сме постигнали действителна ковергенция, изясни професорът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ