Българският лев е на прага да се превърне в история.

Българският лев е на прага да се трансформира в история. След 145 години битие, националната валута отстъпва място. Време е да си напомним пътя ѝ – от зараждането до последните дни.

Началото е сложено на 4 юни 1880 година. Тогава Народното събрание приема Закона за правото на рязане на монети. Така левът публично влиза в приложимост.

Името „ лев “ е препоръчано от депутата Йосиф Ковачев. Професор Даниел Вачков от Института по история на Българска академия на науките изяснява произхода. Още през Възраждането общини в Средногорието са секли монети, наричани левове. Това е обвързвано с обичайния български герб – лъва.

Очевидно, защото към този момент българите са знаели, че техният обичаен герб е обвързван с лъва, евентуално стигат до концепцията за това валутата да се назовава лев.

В първите години левът не се употребява с престиж. Наред с него се употребяват рубли, лири и франкове. Първите банкноти се появяват през 1885 година. Недоверието към тях е голямо измежду популацията.

На първо време те се заобикалят, избира се, в случай че може златни монети да се събират и най-много са използввали в оборот сребърните, които са с по-малък номинал, а златото са го слагали в гърнета.

Възходът на лв. стартира при започване на XX век. Тогава българската валута се изравнява с френския франк. След войните обаче левът губи своето златно покритие. Стабилизация настава последователно до началото на 40-те години.

От този интервал е известна банкнота от 500 лв. с цар Борис III. На гърба ѝ е изобразен портрет на Евдокия Ковачева. Тя е облечена в национална носия и е известна като „ момата “.

След Втората международна война левът претърпява нова обезценка. Започва всеобщо отпечатване на пари. През 1947 година е осъществена първата парична промяна по време на социализма. Целта е да се почисти огромното количество пари, пуснати по време на войната.

И това става с цената на всички пари, които има популацията. Първо се афишира, че парите ще се сменят на каса единствено три дни, три дни. Ако изпуснете, край… Право да промените пари имате единствено до 5000 лв., което в този момент е към 5 $.

Много хора не съумяват да обменянят парите си и ги губят. В Държавния списък се пазят огромни количества необменени банкноти от 1000 лв.. Те са дарени десетилетия по-късно. През 1952 година следва нова парична промяна.

Този път промяната става посредством по този начин наречената деноминация, т.е. понижат се цифрите, нулите…Значи 100 лв. стават на 4.

През 1961 година се прави поредна деноминация, този път в съответствие 10 към 1. Банкнотите от този интервал са разпознаваеми и през днешния ден. Еднолевката е с паметника „ Шипка “, а Георги Димитров краси купюрите от пет, 10 и двадесет лв.. Двулевката с гроздоберачката Кина Гърбова също е емблематична. Нейна фотография от гроздобер в Сухиндол печели първа премия на галерия в Германска демократична република. Историята на парите е богата и може да бъде открита на доста места.

Когато излезе двулевовата банкнота през 1962-ра, аз бях доста сюрпризирана, че точно съм отпечатана аз на тая банкнота.

След 1989 година левът минава през тежки тествания. Настъпва хиперинфлация, появяват се купюри от 5, 10 и 50 хиляди лв.. Впоследствие е въведен валутен ръб, левът е вързан към немската марка. През 1999 година са изтрити три нули.

Тогава 1000 лв. станаха един лев. Върнаха се стотинките, тъй като стотинките изчезнаха в един миг. Когато 1000 лв. беше една марка, стотинки нямаше.

През 2004 година българският лев е вързан към еврото. През 145-годишната си история на банкнотите са изобразени над 20 известни мъже. Сред тях са владетели, партийни вождове, възрожденци и създатели. Образът на Левски е най-популярен. Жените обаче са доста по-малко. Сред тях са жътварката от 1917 година, „ момата “ от 1942 година, Кина Гърбова от 1962 година и Десислава от Боянската черква от 1991 година

Предстои България да одобри еврото. Преходът към еврото ще означи нова глава в паричната история на страната.