Износът на стоки от България през 2016 г. бележи абсолютен рекорд
Българският експорт през 2016 година, измерен в евро, бележи безспорен връх от 23.6 милиарда евро. Спрямо базовата 2001 година нарастването е 4 пъти. България се издига до 62 място измежду експортьорите. Групите артикули с максимален експорт са електротехника и електроника, горива и електрическа енергия, машини и апарати.
Това демонстрира разбор на Българската стопанска камара, основан на данните на Световния търговски център - ITC, в Женева.
За интервала 2012-2016 година българският експорт, измерен в щатски долари понижава с 2%, до момента в който международният импорт понижава с 4%. Тези трендове са разнообразни по групи артикули.
Какво България изнася най-успешно
Най-добре се показва износът на електроника и електротехника със средногодишен растеж 7%, при растеж на международния импорт с 1%. Износът на машини и апарати също бележи растеж от 2%, до момента в който международният импорт понижава с 2%.
При тези две значими стокови групи, ненапълно и при зърнените култури, българските експортьори печелят пазарен дял и изместват свои съперници на световните пазари.
На шесто и седмо място в експортната листа са конфекцията и фармацията, само че там се губят пазарни позиции, следвани от елементи и възли за транспортни средства и пластмасови произведения, печелещи пазарни позиции. По експертни оценки на осмо място е износът на специфична продукция (около 808 благ. щ.д.), което е растеж с към 57% по отношение на 2015.
Стоката с максимален стойностен размер в експортната ни листа е катодната мед, макар спадащия експорт и загубата на пазарни позиции. Следват леки горива, приблизително тежки горива, пшеница и лекарства. Тази 5 артикули образуват 15,1% от износа ни.
С над 1% от износа са електрическа сила, анодна мед, маслодаен слънчоглед, кабелни комплекти за коли, елементи за ел. табла, руди и концентрати от благородни метали, биодизел.
Сред водещите артикули, доста огромно нарастване в пазарния дял (положителна разлика сред нашия експорт и вноса на сътрудниците ни) имат елементи за ел. табла – 36%, и биодизел – 205% (ръст на биодизел 2016/2015 година – 495%).
Бързо растящи са нефтени масла, електронни детайли, електронни игри, седалки за коли, елементи за машини. Всички те изпреварват международния импорт с над 20%.
Къде се губят позиции
Според разбора на данните губещи позиции България има при горивата и меда, където пазарният дял се свива, а интернационалните цени порастват.
Освен тях измежду по-значимите артикули са маслодаен слънчоглед, медни руди, и цигари. Губещи са до неотдавна сполучливите маслодайни семена.
Къде има капацитет
Потенциалът за напредък, съгласно ITC, e максимален при фармацията, катодната мед, слънчогледовите семена, пшеницата, анодната мед, царевицата, рапицата и други артикули с ниска добавена стойност (с изключение на фармацията).
При задълбочаване на изследването, да вземем за пример, за капацитета на пшеница, се вижда, че България има приблизително огромни вероятности спрямо другите водещи експортьори.
Анализът на камарата демонстрира още, че българският експорт съумява да се приспособява към измененията в курса на щатския $ и постепенните промени при него не са повлияли на артикули с по-висока добавена стойност.
Групи артикули в българската експортна листа с релативно огромна добавена стойност са съставни елементи за автомобилостроене и машиностроене, хладилници, фризери и хигиеничен фаянс, изчислителни машини, някои фармацевтични и медицински произведения, оптични произведения, датчици, някои софтуерни артикули за ръководство на процеси и игри както и бюбителска радиотехника, сноуборд, колела.Основни пазари за артикули с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, само че изделията се вграждат там и по-късно се осъществят в целия свят.
Нарасналата конкурентоспособност на българския експорт се дължи главно на интернационалните компании в България и по-малко на локални компании, показват от камарата. Независимо от изгодите от задграничните вложители, редица първични материали и материали не се преработват задоволително задълбочено и килограмовите цени на българския експорт са относително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, без значение от произхода на вложенията.
Това демонстрира разбор на Българската стопанска камара, основан на данните на Световния търговски център - ITC, в Женева.
За интервала 2012-2016 година българският експорт, измерен в щатски долари понижава с 2%, до момента в който международният импорт понижава с 4%. Тези трендове са разнообразни по групи артикули.
Какво България изнася най-успешно
Най-добре се показва износът на електроника и електротехника със средногодишен растеж 7%, при растеж на международния импорт с 1%. Износът на машини и апарати също бележи растеж от 2%, до момента в който международният импорт понижава с 2%.
При тези две значими стокови групи, ненапълно и при зърнените култури, българските експортьори печелят пазарен дял и изместват свои съперници на световните пазари.
На шесто и седмо място в експортната листа са конфекцията и фармацията, само че там се губят пазарни позиции, следвани от елементи и възли за транспортни средства и пластмасови произведения, печелещи пазарни позиции. По експертни оценки на осмо място е износът на специфична продукция (около 808 благ. щ.д.), което е растеж с към 57% по отношение на 2015.
Стоката с максимален стойностен размер в експортната ни листа е катодната мед, макар спадащия експорт и загубата на пазарни позиции. Следват леки горива, приблизително тежки горива, пшеница и лекарства. Тази 5 артикули образуват 15,1% от износа ни.
С над 1% от износа са електрическа сила, анодна мед, маслодаен слънчоглед, кабелни комплекти за коли, елементи за ел. табла, руди и концентрати от благородни метали, биодизел.
Сред водещите артикули, доста огромно нарастване в пазарния дял (положителна разлика сред нашия експорт и вноса на сътрудниците ни) имат елементи за ел. табла – 36%, и биодизел – 205% (ръст на биодизел 2016/2015 година – 495%).
Бързо растящи са нефтени масла, електронни детайли, електронни игри, седалки за коли, елементи за машини. Всички те изпреварват международния импорт с над 20%.
Къде се губят позиции
Според разбора на данните губещи позиции България има при горивата и меда, където пазарният дял се свива, а интернационалните цени порастват.
Освен тях измежду по-значимите артикули са маслодаен слънчоглед, медни руди, и цигари. Губещи са до неотдавна сполучливите маслодайни семена.
Къде има капацитет
Потенциалът за напредък, съгласно ITC, e максимален при фармацията, катодната мед, слънчогледовите семена, пшеницата, анодната мед, царевицата, рапицата и други артикули с ниска добавена стойност (с изключение на фармацията).
При задълбочаване на изследването, да вземем за пример, за капацитета на пшеница, се вижда, че България има приблизително огромни вероятности спрямо другите водещи експортьори.
Анализът на камарата демонстрира още, че българският експорт съумява да се приспособява към измененията в курса на щатския $ и постепенните промени при него не са повлияли на артикули с по-висока добавена стойност.
Групи артикули в българската експортна листа с релативно огромна добавена стойност са съставни елементи за автомобилостроене и машиностроене, хладилници, фризери и хигиеничен фаянс, изчислителни машини, някои фармацевтични и медицински произведения, оптични произведения, датчици, някои софтуерни артикули за ръководство на процеси и игри както и бюбителска радиотехника, сноуборд, колела.Основни пазари за артикули с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, само че изделията се вграждат там и по-късно се осъществят в целия свят.
Нарасналата конкурентоспособност на българския експорт се дължи главно на интернационалните компании в България и по-малко на локални компании, показват от камарата. Независимо от изгодите от задграничните вложители, редица първични материали и материали не се преработват задоволително задълбочено и килограмовите цени на българския експорт са относително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, без значение от произхода на вложенията.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ