Българският институт за правни инициативи излезе с позиция относно процедурата

Българският институт за правни начинания излезе с позиция по отношение на процедурата за избор на двама съдии в Конституционния съд от квотата на Народното събрание. От Института показват, че през тази година изтича мандата на трима съдии от Конституционен съд - Анастас Анастасов, определен посредством постоянна процедура от квотата на 41-то Народно събрание, Георги Ангелов (бивш арбитър от ВАС), определен от Общото заседание на съдиите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, и Борис Велчев - сегашен ръководител на Конституционен съд, назначен през 2012 година от квотата на тогавашния президент Росен Плевнелиев. Четвъртият арбитър, чийто мандат изтича при започване на 2022 година, е Гроздан Илиев, който също е от квотата на 41-ото Народно събрание, само че беше определен през февруари 2013 година От БИПИ напомнят, че повода за повторното осъществяване на избор от Народното събрание е формираното дело за търговия с въздействие и пране на пари, обвързвано със съдия Венета Марковска, чието полагане на клетва е било неодобрено в Конституционния съд с акт на президента. Процедурата за избор на съдиите от Конституционния съд към този момент е почнала, защото неговият ръководител е изпратил писма до съответстващите за избора институции, в което ги уведомява за това. От Института показват, че за разлика от всички останали органи, чиито мандати са изтекли (Главен контрольор и инспектори при ИВСС, КЕВР, КЗЛД, Българска народна банка и др.) и които не престават да извършват своите функционалности при изминал мандат, което Съдът на Европейския съюз е определил като " изпреварващо смирение ", това предписание не важи за съдиите от Конституционния съд, така като КС е оповестил за противоконституционно членовете му да не престават да извършват своите функционалности до встъпването в служба на техните приемници. " Решението на Конституционен съд следва императивната логичност на член 147, алинея 2 от Конституцията на Република България, която урежда мандата на конституционните съдии (9 години) и както е казано в самото решение " Смисълът на този период е да се ограничи упражняването на пълномощията на конституционните съдии в тези граници ", разяснява се в позицията. От БИПИ декларират, че в последните години другите конфигурации в българския парламент са си разрешавали да нарушават периоди и закони, свързани с избора на лица и групови органи на управнически позиции, което е било мотив за публично напрежение и обществени рецензии. Досега обаче българският парламент в никакъв случай не си е разрешавал да нарушава Конституцията и да не се преценява с Решенията на Конституционен съд. Те показват, че депутатите би трябвало да попълнят квотата в Конституционен съд с двама съдии и процедурата за тяхното избиране към този момент би трябвало да е почнала. От Института разясняват, че има няколко вероятни варианта - обща процедура за двама адвокати, които да попълнят квотата в Конституционен съд, само че този, който ще стане правоприемник на арбитър Гроздан Илиев ще встъпи при започване на 2022 година, когато изтичат 9-те години от мандата му. Това съгласно БИПИ е по-икономичният вид от позиция на процедура. Няма спънка и Народното събрание да организира две обособени процедури и да попълни квотата си поредно надлежно на приключването на мандатите на арбитър Анастасов и Илиев. Ако обстановката продължава да се развива в посока предварителни парламентарни избори, то най-вероятно процедурата за избор на втория арбитър от парламентарната квота, ще се реализира от идващото 47-мо Народно събрание, предвиждат от БИПИ. Те акцентират, че започването на процедура за избор на съдии за Конституционния съд от страна на актуалното Народно събрание би посочило умно, държавническо и отговорно поведение и би било в унисон с " възобновяване на парламентаризма " в страната. Важността на тази процедура придобива спомагателна тежест и от обстоятелството, че в актуализирания си състав Конституционен съд следва да избере и нов ръководител на съда, а това може да се реализира единствено откакто обновяването от всички квоти е завършило. От БИПИ предизвестяват, че непровеждането на тази процедура би довело до действителна конституционна рецесия в страната и основаване на предпоставки за блокиране на правния ред.