Предлагат българският фолклор да бъде защитен със закон
Българският фолклор би трябвало да бъде предпазен със закон. Това желаеха на конференция от фолклорен център " Нестия " в деня на Будителите. Според ръководителя на центъра Христо Станков, има потребността от държавен правилник за опазване на чистия фолклор, с цел да се избегне прекомерно смелата интерпретация на фолклора, която води до до отдалечаване от истинските български танци и песни.
Според хореографа Христо Станков, ние сме една от дребното страни, които имат подобен богат фолклор, непокътнат в достоверен тип. Това обаче не е задоволително, с цел да стигне той до бъдещите генерации.
Христо Станков, ръководител на Български арт и фолклорен център " Нестия ": Първо би трябвало да се дефинира, какво е достоверен, какво е изворен, какво е обработен, създаден и театрален и стилизиран. Всички те са разнообразни категории, и те би трябвало да бъдат стро го диференцирани. Защото има групи, които излизат в чужбина, които вземат участие в интернационалните фестивали, като танцови сформира, а в действителност са клубове, и танцуват единствено хора.
Инициаторите декларират,че към този момент са почнали договаряния с специалисти. На този стадий не срещат политически поддръжка. Ако концепцията се осъществя обаче, България ще бъде първата страна в света със " Закон за отбрана на фолклора ". Потърсихме одобрени имена в проучването и съхраняването на българския фолклор.
Проф. Елена Кутева, шеф на Националния отбор “Филип Кутев ", съобщи за Българска национална телевизия 2, че обичайният фолклор у нас съвсем целият е записан и съхранен, в това число и най-старите му пластове. Затова той не може да бъде изгубен и към него протягат ръка доста създатели и музиканти. Според нея, когато се прави ново произведение на основата на друго, дали то ще е сполучливо, обаче зависи от гения и креативните благоприятни условия на създателя.
проф. Елена Кутева, шеф на Национален фолклорен отбор “Филип Кутев ": Наистина има стотици, и аз съм ги следила такива посягания, да речем обработки или авторски творби без особена стойност, по този начин да го кажа. Как може тези обработки, които нямат особена стойност, да бъдат неразрешени със закон? Това е все едно да кажеш на композитор, който е несръчен, да му кажеш да спре да написа. Това не е допустимо. Но е допустимо друго - да се възпитава един усет, да се възпитава, да се усилва информацията на тези, които се допират до фолклор а.
Обърнахме се и към проф. Мила Сантова, народен специалист по нематериално културно завещание към Българска академия на науките и помощник на Световната организация по интелектуална благосъстоятелност. Според нея, има потребност от подобен закон и основаването му е допустимо. Той би трябвало да бъде допълнение и уголемение на Закона за запазване на културното завещание, към което спада и фолклорът.
Според хореографа Христо Станков, ние сме една от дребното страни, които имат подобен богат фолклор, непокътнат в достоверен тип. Това обаче не е задоволително, с цел да стигне той до бъдещите генерации.
Христо Станков, ръководител на Български арт и фолклорен център " Нестия ": Първо би трябвало да се дефинира, какво е достоверен, какво е изворен, какво е обработен, създаден и театрален и стилизиран. Всички те са разнообразни категории, и те би трябвало да бъдат стро го диференцирани. Защото има групи, които излизат в чужбина, които вземат участие в интернационалните фестивали, като танцови сформира, а в действителност са клубове, и танцуват единствено хора.
Инициаторите декларират,че към този момент са почнали договаряния с специалисти. На този стадий не срещат политически поддръжка. Ако концепцията се осъществя обаче, България ще бъде първата страна в света със " Закон за отбрана на фолклора ". Потърсихме одобрени имена в проучването и съхраняването на българския фолклор.
Проф. Елена Кутева, шеф на Националния отбор “Филип Кутев ", съобщи за Българска национална телевизия 2, че обичайният фолклор у нас съвсем целият е записан и съхранен, в това число и най-старите му пластове. Затова той не може да бъде изгубен и към него протягат ръка доста създатели и музиканти. Според нея, когато се прави ново произведение на основата на друго, дали то ще е сполучливо, обаче зависи от гения и креативните благоприятни условия на създателя.
проф. Елена Кутева, шеф на Национален фолклорен отбор “Филип Кутев ": Наистина има стотици, и аз съм ги следила такива посягания, да речем обработки или авторски творби без особена стойност, по този начин да го кажа. Как може тези обработки, които нямат особена стойност, да бъдат неразрешени със закон? Това е все едно да кажеш на композитор, който е несръчен, да му кажеш да спре да написа. Това не е допустимо. Но е допустимо друго - да се възпитава един усет, да се възпитава, да се усилва информацията на тези, които се допират до фолклор а.
Обърнахме се и към проф. Мила Сантова, народен специалист по нематериално културно завещание към Българска академия на науките и помощник на Световната организация по интелектуална благосъстоятелност. Според нея, има потребност от подобен закон и основаването му е допустимо. Той би трябвало да бъде допълнение и уголемение на Закона за запазване на културното завещание, към което спада и фолклорът.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ