Българският език отдавна е подготвен да се зарадва на нова

Българският език от дълго време е квалифициран да се зарадва на нова лексикална единица – празношумно. Няма потребност от две думи, ще се съберат в една. Ясно ще бъде незабавно, без пояснения, че става дума за политическото говорене в България в обстановки, които назоваваме рецесия, само че и без тях.

Настоящата политическа обстановка включва седем парламентарни партии, които не могат да се съгласят за коалиция и държавно управление. Това събитие още веднъж развърза потоци от всекидневно за тези случаи обществено говорене - по едно и също време изпразнено от наличие, само че шумно повтаряно.

В постродилния интервал на демокрацията празношумното говорене породи лавина от глупости, одобрявани най-сериозно в дълги интервали.

Най-напред, като вик на новородено по силата на шума, само че изключително по дълбочина на смисъла си, беше възвестена формулата за „ незабавна промяна на системата “.

Скоро тя беше заместена с „ национално единодушие сред партиите “ и шедьовърът на 1990-те - „ държавно управление на националното единодушие “.

Национално единодушие е куха перифраза, всяка нация е вид единодушие. В по-модерни времена то се кодифицира нормално като конституцията. Конституцията, всяка конституция, планува структури и процедури, по които общността е съгласна да живее.
Идеята за изключително държавно управление, което да е не друго, а на националното единодушие, е неразбирателство, корист с думите
Самият парламент е институция, т.е. единодушие, а всяко държавно управление е даже единодушие от още по-висок ред. И концепцията за изключително държавно управление, което да е не друго, а на националното единодушие, е неразбирателство, корист с думите . В тези времена на невръстно говорене за обществени институции това беше разбираемо.

По-късно се появиха и други празношумни творения. Например „ конституционно закрепен неутралитет “ - един тип обявяваш се за безпристрастен, въпреки да не знаеш дали някой ще се съобрази с това.

Или концепцията от 1992 година, че българската външна политика ще бъде не друга, а суверенна, това е нейната характерна стратегия. Външната политика сама по себе си е способността за суверенитет . Та отсам и концепцията да приемеш такава характерна стратегия нищо не значи. Все едно да кажеш, че желязото, което вадим от мината край нашето село е не друго, а железно (уточняваш, че не е от памук или пластмаса).

И по този начин нататък, празношумното говорене си е неизменима характерност на политическата гласност. Тя, с мотив и без мотив, сменя системата, излъчва държавно управление на единодушието (какво ли би било на несъгласието), току почне да упорства за президентска република.

В последните години празношумното говорене се втренчи в референдуми, за щяло и нещяло. Негова обичана тематика е „ привикваме Велико национално заседание “ и „ одобряваме нова конституция “.
" Новият публичен контракт " на ГЕРБ
Днес във връзка опитите за държавно управление ГЕРБ, получила по право първи мандат, влезе небрежно, сърцато и уверено в нов епизод на празношумно приказване. Новата остаряла концепция е „ нов публичен контракт сред партиите “ за държавно управление.

„ Обществен контракт “ е непоколебим израз в политическата философия след Хобс и няма смисъл отвън нея. Договорът е символна фигура. С нея се споделя, че човешките човеци заобикалят самоунищожението си единствено, в случай че се съгласят на политическо посланичество , което лежи в основата на страната. Такъв контракт не се подписва действително, в никакъв случай и на никое място не е бил „ подписван “, така да се каже.

Метафората споделя, че с цел да се запазят, хората като че ли са съгласни за общи правила и ръководство, те като че ли са обвързани с контракт. Така модерната политическа философия работи с необятни метафори, зад които няма в действителност събития .

Основното сякаш-съгласие поражда политическото посланичество, нещо към този момент очевидно и действително. То на собствен ред се практикува посредством специфични организации, партии . Идеята, че партиите, които пораждат вследствие на публичния контракт ще сключат собствен, нов публичен контракт, е надълбоко необразована, напряко невнятна .
Идеята, че партиите, които пораждат вследствие на публичния контракт ще сключат собствен, нов публичен контракт, е надълбоко необразована
Със същия триумф от ГЕРБ могат да предложат „ нов публичен контракт “ за посоката на южния вятър или атмосферното налягане по продължение на автомагистрала Хемус.

Така обаче се освежава традицията на празношумното говорене. Хората слушат, новините оповестяват, медиите разясняват, анализаторите умуват и правят оценка, а ГЕРБ се държи като създател на Песента за Роланд.

Любопитен въпрос в следващото празношумие е за какво след толкоз години избори, власт, медиен монопол и невиждано задържане във фокуса на общественото внимание слушаме същите глупости .

Те, преди всичко, подсказват, че в ГЕРБ или няма даже едно лице, което да се е образовало в обикновени положения на одобрената в културния свят политическа лексика. Или това не ги интересува, не им пука, казваш там нещо шумно и празно и по този начин я караш. Или, най-вероятно, редките екземпляри на приблизително образовани политически функционери не смеят да поправят ръководителя си.

Последното съмнение значи, че рецесията с мандатите няма да се реши, в случай че от страната на „ новия публичен контракт “ е такава партия, с такава начетеност, с подобен инстинкт за празношумно политическо съществуване.

ГЕРБ е знаменателен феномен в най-новата история. За да е сполучлива, би трябвало да бъде водена еднолично и да следва произволите на водача си, те печелят гласове.

Но когато е на власт, би трябвало ръководи, т.е. да развива равнища на рационално държание. Тези две страни наподобяват мъчно съвместими, само че не са. Те се срещат в резистентен корупционен възел , който образува вътрешният „ публичен контракт “ на феномена ГЕРБ.

* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.