Работодатели: Данък „свръхпечалба“ е негативен сигнал към инвеститорите
Българският бизнес е мощно смутен от оповестения на уеб страницата на Министерство на финансите план на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-процесуалния кодекс (ДОПК). С него се оферират изменения и нови режими, посредством които се чака да се генерират допълнителни доходи в държавния бюджет за 2023 година, да се усили събираемостта на приходите от съществуващите източници и да се анулират част от фискалните облекчения с краткотраен темперамент, въведени през предишни бюджетни години. Според нас, посредством измененията се позволява лишено от правно и икономическо съображение лишаване на приход от сполучливите български предприятия посредством въвеждането на така наречен налог „ свръхпечалба “. Това се споделя в позиция на(АОБР), изпратена до служебния премиер Гълъб Донев и до финансовия министър Росица Велкова.
Недопустимо е в една правова страна при неналичието на настоящ парламент служебно държавно управление да възнамерява сходно посягане върху неприкосновеността на частната благосъстоятелност, в тази ситуация облагите на частните търговски предприятия. При изискване, че съответното дружество е внесло всички свои обществени отговорности, включително и корпоративен налог, няма учредения да се желае, каквото и да е в допълнение заплащане към бюджета под каквато и да е форма, се споделя в позицията на работодателската организация.
Считаме, че с направеното предложение се нарушава духа на наредбите на член 16, алинея 2 от Закона за обществените финанси (ЗПФ), според които промени на налозите и на наложителните осигурителни вноски във всичките им детайли не би трябвало да се планува да влизат в действие по-рано от влизането в действие на закона за държавния бюджет и/или законите за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното публично обезпечаване за съответната година или от тяхното изменение и допълнение. Макар и официално да не са нарушени текстовете на ЗПФ, те не плануват догадка, при която в края на първо тримесечие на настоящата година обществото да не разполага с утвърден от Министерски съвет и импортиран в Народно събрание план на закон за държавния бюджет, се споделя още в позицията на АОБР.
Недопустимо е в една правова страна при неналичието на настоящ парламент служебно държавно управление да възнамерява сходно посягане върху неприкосновеността на частната благосъстоятелност, в тази ситуация облагите на частните търговски предприятия. При изискване, че съответното дружество е внесло всички свои обществени отговорности, включително и корпоративен налог, няма учредения да се желае, каквото и да е в допълнение заплащане към бюджета под каквато и да е форма, се споделя в позицията на работодателската организация.
Считаме, че с направеното предложение се нарушава духа на наредбите на член 16, алинея 2 от Закона за обществените финанси (ЗПФ), според които промени на налозите и на наложителните осигурителни вноски във всичките им детайли не би трябвало да се планува да влизат в действие по-рано от влизането в действие на закона за държавния бюджет и/или законите за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното публично обезпечаване за съответната година или от тяхното изменение и допълнение. Макар и официално да не са нарушени текстовете на ЗПФ, те не плануват догадка, при която в края на първо тримесечие на настоящата година обществото да не разполага с утвърден от Министерски съвет и импортиран в Народно събрание план на закон за държавния бюджет, се споделя още в позицията на АОБР.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ