Красимир Вълчев: Българските университети вече са добри
Българските университети са положителни, а българското висше обучение конкурентно и неслучайно притегля доста непознати студенти.
Това съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев на церемонията по отличаването на най-хубавите университети в България, която провежда „ 24 часа “. Наградите се връчват на база рейтинговата система на университетите, която вестникът сътвори с сътрудници през 2004 г-, а от 2012 година към този момент е и формален държавен инструмент.
„ Скоро имах диалог с шефове на езиковите гимназии и те ми обясниха, че децата емигрират, тъй като българските университети не били положителни. Не е правилно. Ние имаме конкурентно висше обучение. Факт е, че имаме проблем с репутацията поради всеобщия банкет, само че нещата се обръщат и през днешния ден виждаме блян в университетите за възстановяване на резултатите и понижаване на приема “, сподели Вълчев пред събраните в НДК ректори на българските университети и представители на бизнеса.
„ Рейтинговата система е добър образец за поредна политика в продължение на над 10 години. Днес той е инструмент за финансиране, само че и подкрепяне на избора на студентите. В тези години се усъвършенстваха резултатите на висшите учебни заведения. Повече университети влагат в млади лични преподаватели, усъвършенства се реализацията на приключилите ги “, сподели Вълчев.
Думите на министъра бяха доказани и от Георги Стойчев от консорциума, който приготвя рейтинга на университети. В последните пет години сме изгубили 40 000 студенти или това са два университета като УНСС, само че единствено това е неприятната вест, съобщи той.
Рейтингът е 4 сватби и 1 заравяне, в него има 4 положителни и 1 неприятна вест, изясни Стойчев.
Спадът в броя на студентите е съпроводен с преструктуриране и преориентиране на младежите в перспективни посоки. Ако в стопанска система и администрация има спад на студентите с 30% в последните пет години, то в медицината нарастването е с 80%, даде образец Стойчев.
Добра вест било и, че даже в направленията, в които има спад студентите към този момент се ориентират към качествените висши образователни заведения. Така да вземем за пример макар спада в стопанската система в УНСС и икономическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ броя на студентите се резервира и даже нараства, а в дребни частни университети спадът бил в пъти.
Все повече се усъвършенства и връзката на университетите с пазара на труда и през предходната година безработицата измежду приключилите висше през нея е единствено 2,5%, уточни Стойчев.
„ Увеличават се и приходите на приключилите висше обучение. Проблем остава, че към момента половината от приключилите висше обучение не престават да се осъществят на позиции, за които не се изисква висше обучение. Но това не е проблем на университетите, а на стопанската система, която не основава задоволително такива позиции “, уточни Стойчев.
„ Голямата социална загуба ще е, че ще имаме дефицит в инженерни, педагогичен, филантропични науки даже. Нужна ни е политика с приема, стипендии и в допълнение финансиране “, означи пък министър Красимир Вълчев.
„ В началото не бяхме щастливи от метода, по който бяхме подреждани. С течение на времето се научихме какво и по какъв начин да вършим.Предизвикателството да отидеш нагоре от първото място е още по-голямо “, обърна се към ректорите пък ръководителят на съвета на ректорите проф. Любен Тотев.
Това съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев на церемонията по отличаването на най-хубавите университети в България, която провежда „ 24 часа “. Наградите се връчват на база рейтинговата система на университетите, която вестникът сътвори с сътрудници през 2004 г-, а от 2012 година към този момент е и формален държавен инструмент.
„ Скоро имах диалог с шефове на езиковите гимназии и те ми обясниха, че децата емигрират, тъй като българските университети не били положителни. Не е правилно. Ние имаме конкурентно висше обучение. Факт е, че имаме проблем с репутацията поради всеобщия банкет, само че нещата се обръщат и през днешния ден виждаме блян в университетите за възстановяване на резултатите и понижаване на приема “, сподели Вълчев пред събраните в НДК ректори на българските университети и представители на бизнеса.
„ Рейтинговата система е добър образец за поредна политика в продължение на над 10 години. Днес той е инструмент за финансиране, само че и подкрепяне на избора на студентите. В тези години се усъвършенстваха резултатите на висшите учебни заведения. Повече университети влагат в млади лични преподаватели, усъвършенства се реализацията на приключилите ги “, сподели Вълчев.
Думите на министъра бяха доказани и от Георги Стойчев от консорциума, който приготвя рейтинга на университети. В последните пет години сме изгубили 40 000 студенти или това са два университета като УНСС, само че единствено това е неприятната вест, съобщи той.
Рейтингът е 4 сватби и 1 заравяне, в него има 4 положителни и 1 неприятна вест, изясни Стойчев.
Спадът в броя на студентите е съпроводен с преструктуриране и преориентиране на младежите в перспективни посоки. Ако в стопанска система и администрация има спад на студентите с 30% в последните пет години, то в медицината нарастването е с 80%, даде образец Стойчев.
Добра вест било и, че даже в направленията, в които има спад студентите към този момент се ориентират към качествените висши образователни заведения. Така да вземем за пример макар спада в стопанската система в УНСС и икономическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ броя на студентите се резервира и даже нараства, а в дребни частни университети спадът бил в пъти.
Все повече се усъвършенства и връзката на университетите с пазара на труда и през предходната година безработицата измежду приключилите висше през нея е единствено 2,5%, уточни Стойчев.
„ Увеличават се и приходите на приключилите висше обучение. Проблем остава, че към момента половината от приключилите висше обучение не престават да се осъществят на позиции, за които не се изисква висше обучение. Но това не е проблем на университетите, а на стопанската система, която не основава задоволително такива позиции “, уточни Стойчев.
„ Голямата социална загуба ще е, че ще имаме дефицит в инженерни, педагогичен, филантропични науки даже. Нужна ни е политика с приема, стипендии и в допълнение финансиране “, означи пък министър Красимир Вълчев.
„ В началото не бяхме щастливи от метода, по който бяхме подреждани. С течение на времето се научихме какво и по какъв начин да вършим.Предизвикателството да отидеш нагоре от първото място е още по-голямо “, обърна се към ректорите пък ръководителят на съвета на ректорите проф. Любен Тотев.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ