Гърците ходят по огън, използвайки вяра вместо страх
В малко светилище в Северна Гърция локалните поданици, стискащи икони на гръцки православни светци, танцуват на лири и барабани в подготовка за гала, на която ще вървят по огъня боси, пишат от Reuters .
Нестинарството, което се чества в края на пролетта в село Каракавак, отбелязва деня, в който преди епохи е изгоряла черква в село Кости, днешна България.
Чувайки виковете на Свети Константин и Елена, селяните се втурват в огъня и невредими избавят иконите си - картини на свети фигури, които се смятат за свещени в източноправославната вяра.
С настъпването на нощта в Каракавак огънят, построен от дълги пръчки, се сплесква в кръг от нажежена жарава. Стотици фенове стоят зад оградата, с цел да следят малцината, които се осмеляват да пребягат.
" Определено усещаш нещо в основата на своето битие, което те кара да се чувстваш по-освободен ", споделя Харис Порфиридис преди да вземе присъединяване. " Да излезеш незасегнат се основава на религия ", счита той.
" Понякога усещаме студена вълна, която се спуска към краката ни и угасва въглените... Ако се съмнявате в това, което се случва даже за миг, можете да се изгорите. "
Съчетание от античен екстатичен танц и православно християнство, ритуалът е пренесен в общностите в Каракавак и четири други села от предшественици, преместили се от Турция през 1922 година
Физиците имат научни пояснения за феномена " вървене по огън ". Според тях се изисква деликатна техника на вървене, с цел да се избегнат пострадвания по краката.
Петдесетгодишната Мария Хрити, която всяка година върви по огъня, изяснява, че всичко е обвързвано с превъзмогването на страха. " Някои хора може да кажат: " Не, това не се случва "... само че можем да достигнем друго измерение, когато имаме вяра и когато забравим за страховете си. "
Баща й Кириакос Хритис съжалява, че в никакъв случай не е повярвал в ритуала. " Покойният ми дядо и баба ми разказваха, че светецът би трябвало да ти покаже знак, с който да те прикани да пробваш. Но все нещо в съзнанието ме възпира с думите " Не, не стъпвай, не настъпвай, не си подготвен ".
Нестинарството, което се чества в края на пролетта в село Каракавак, отбелязва деня, в който преди епохи е изгоряла черква в село Кости, днешна България.
Чувайки виковете на Свети Константин и Елена, селяните се втурват в огъня и невредими избавят иконите си - картини на свети фигури, които се смятат за свещени в източноправославната вяра.
С настъпването на нощта в Каракавак огънят, построен от дълги пръчки, се сплесква в кръг от нажежена жарава. Стотици фенове стоят зад оградата, с цел да следят малцината, които се осмеляват да пребягат.
" Определено усещаш нещо в основата на своето битие, което те кара да се чувстваш по-освободен ", споделя Харис Порфиридис преди да вземе присъединяване. " Да излезеш незасегнат се основава на религия ", счита той.
" Понякога усещаме студена вълна, която се спуска към краката ни и угасва въглените... Ако се съмнявате в това, което се случва даже за миг, можете да се изгорите. "
Съчетание от античен екстатичен танц и православно християнство, ритуалът е пренесен в общностите в Каракавак и четири други села от предшественици, преместили се от Турция през 1922 година
Физиците имат научни пояснения за феномена " вървене по огън ". Според тях се изисква деликатна техника на вървене, с цел да се избегнат пострадвания по краката.
Петдесетгодишната Мария Хрити, която всяка година върви по огъня, изяснява, че всичко е обвързвано с превъзмогването на страха. " Някои хора може да кажат: " Не, това не се случва "... само че можем да достигнем друго измерение, когато имаме вяра и когато забравим за страховете си. "
Баща й Кириакос Хритис съжалява, че в никакъв случай не е повярвал в ритуала. " Покойният ми дядо и баба ми разказваха, че светецът би трябвало да ти покаже знак, с който да те прикани да пробваш. Но все нещо в съзнанието ме възпира с думите " Не, не стъпвай, не настъпвай, не си подготвен ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ