Резултати от инструмента РАДОМ-7
Българските учени, взаимно с индийските си сътрудници, разгласиха резултати от радиационния инструмент RADOM-7, който хвърча до Луната през 2008 и 2009 година на борда на индийската лунна задача “Чандраян-1 ”. Статията е оповестена на уеб страницата Arxiv.org, който е благосъстоятелност на университета Корнел, Съединени американски щати. Абстрактът можете да разгледате от тук, а цялостният текст можете да разгледате от тук. Самата публикация е призната за обява в научното списание Advances in Geosciences и е подадена към arxiv.org на 9 декември 2010 година от един от създателите – Сантош Вадауейл, Индия.
От публикацията излиза наяве, че българският инструмент е бил включен напълно скоро след изстрелването си (два часа след старта) и е работил до самия завършек на задачата. RADOM-7 е измерил сполучливо общата всмукана доза и спектъра на насъбраната сила от високоенергийните частици, които се намират в галактическото пространство близо до Земята, по пътя към Луната и в окололунна орбита.
Инструментът RADOM-7, съпоставен с размера на писалка. Този инструмент хвърча до Луната на борда на индийската лунна сонда “Чандраян-1 ” през 2008-2009 година. Image Credit: ISRO/SRI-BAS
Учените оповестяват, че резултатите от RADOM-7 са били съпоставени с резултати, получени от другите наши принадлежности, които са летяли на борда на “Международната галактическа станция ” през последните няколко години. Резултатите са съвместими и това демонстрира, че RADOM-7 е работил обикновено по време на лунната си задача.
Така можем да кажем: честито на неуморните български учени от Българската академия на науките и на индийските им сътрудници, които направиха задачата допустима.
От научната публикация стават ясни някои забавни резултати: в електронния радиационен пояс измерените дози са достигнали 40 000 микрогрей на час, а оптималният записан поток на частици възлиза на 15 000 частици на квадратен сантиметър за секунда! В протонния радиационен пояс измерените дози са достигнали 130 000 микрогрей на час, до момента в който оптималният записан поток на частици е 9 600 частици на квадратен сантиметър за секунда.
В окололунна орбита измерената доза радиация е ниска – частичковият поток е 2.5 частици на квадратен сантиметър на секунда, а дозата – единствено 10 микрогрей на час.
Няма потребност да загатваме, че нашите учени свършиха в действителност потребна работа, която може да се окаже основна при по-нататъшното асимилиране на околослънчевото пространство.
И още веднъж: честито!
