До Нова година ще е готов прототипът на българската ваксина срещу COVID-19
Българските учени не престават да работят по ваксина против ковид. До Нова година ще е подготвен прототипът, по-късно сме подготвени за клинични тествания. Това заяви в ефира на шефът на Института по микробиология към БАН доц. Пенка Петрова.
По думите й, дали българската ваксина ще е по-евтина зависи от индустриалните мощности и от това до каква степен страната ще се ангажира с производството. " Затова и науката би трябвало да се подкрепя регулярно, тъй като при поява на нова пандемия ние ще можем да реагираме съответно ", изясни доцент Петрова.
" Нашата протеинова ваксина се е съсредоточила върху генома и би трябвало да работи против всички варианти ", поясни директорът на Института по микробиология към Българска академия на науките. Тя дефинира като обнадеждаващи резултатите от съветската ваксина и тази на " Астра Зенека ".
Според нея, покачването на случаите на инфектирани с ковид у нас през последните се дължи на отхлабените ограничения, на това, че децата потеглиха на учебно заведение. " Вирусът сега мутира с по-ниска периодичност, в сравнение с се популяризира. Можем да създадем извод, че той е по-силно инфектиран, само че по-малко гибелен. В момента България е в оранжевата зона на Европа и няма за какво да сме обезпокоени, това са равнищата от юли месец ", добави доцент Петрова.
Учените не престават да изследват геномите на вируса, като е открито, че при 12 000 разнообразни има към 1200 разновидности. Всеки десети вирус е мутирал, само че наклонността е да се върви към по-малко смъртоносни варианти.
По думите й, за предварителна защита е целесъобразно да се промени хранителният ни режим. " Установено е, че при дефицит на селен в организма има по-голям риск от съдбовен излаз на болестта. В България обаче няма тежки селенови дефицити, защото селенът се среща в обичайни за българите храни, като зърнените - пшеница, овес, ръж. Силно целесъобразни са ядки като бразилския орех, както и морските артикули. Нужни за организма ни са и антиоксидантите, по тази причина е необдходимо да одобряваме задоволително витамин C и витамин D.
" Ако един на 10 индивида е прекарал ковид, това значи, че той има антитела. Трябва безусловно да се следи равнището на антитела, с цел да се знае по какъв начин може да се противодейства. Оказва се, че част от медикаментите, които хората със съпътстващи болести одобряват непрестанно, в действителност предизвикат ковид, по тази причина тези хора са толкоз рискова група ", счита доцент Петрова.
По думите й, дали българската ваксина ще е по-евтина зависи от индустриалните мощности и от това до каква степен страната ще се ангажира с производството. " Затова и науката би трябвало да се подкрепя регулярно, тъй като при поява на нова пандемия ние ще можем да реагираме съответно ", изясни доцент Петрова.
" Нашата протеинова ваксина се е съсредоточила върху генома и би трябвало да работи против всички варианти ", поясни директорът на Института по микробиология към Българска академия на науките. Тя дефинира като обнадеждаващи резултатите от съветската ваксина и тази на " Астра Зенека ".
Според нея, покачването на случаите на инфектирани с ковид у нас през последните се дължи на отхлабените ограничения, на това, че децата потеглиха на учебно заведение. " Вирусът сега мутира с по-ниска периодичност, в сравнение с се популяризира. Можем да създадем извод, че той е по-силно инфектиран, само че по-малко гибелен. В момента България е в оранжевата зона на Европа и няма за какво да сме обезпокоени, това са равнищата от юли месец ", добави доцент Петрова.
Учените не престават да изследват геномите на вируса, като е открито, че при 12 000 разнообразни има към 1200 разновидности. Всеки десети вирус е мутирал, само че наклонността е да се върви към по-малко смъртоносни варианти.
По думите й, за предварителна защита е целесъобразно да се промени хранителният ни режим. " Установено е, че при дефицит на селен в организма има по-голям риск от съдбовен излаз на болестта. В България обаче няма тежки селенови дефицити, защото селенът се среща в обичайни за българите храни, като зърнените - пшеница, овес, ръж. Силно целесъобразни са ядки като бразилския орех, както и морските артикули. Нужни за организма ни са и антиоксидантите, по тази причина е необдходимо да одобряваме задоволително витамин C и витамин D.
" Ако един на 10 индивида е прекарал ковид, това значи, че той има антитела. Трябва безусловно да се следи равнището на антитела, с цел да се знае по какъв начин може да се противодейства. Оказва се, че част от медикаментите, които хората със съпътстващи болести одобряват непрестанно, в действителност предизвикат ковид, по тази причина тези хора са толкоз рискова група ", счита доцент Петрова.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ