Българското тъкачество днес се съхранява най-вече извън страната ни
Българските килими - лицето ни пред света Общото сред Мик Джагър, внучката на Уинстън Чърчил и Елизабет Втора са ръчно направените български килими , които са поръчали, с цел да красят стаите им. Килим от същите производители " Хемус " има и в един от филмите от поредицата " Хари Потър ".
Българската компания във Велинград популяризира излъчените през генерации умения за тъкане в цяла Европа , а техни килими могат да бъдат видени и в музеи като точни реплики на типичен дворцови килими, принадлежали в миналото на крале и владетели. Най-големият от тях е бил с размер 180 кв.м и не е имало аероплан, който да го транспорти до дестинацията - палат в Холандия.
Всичко стартира с дизайна. Задачата на дизайнера на килими е да преведе от художествения език на една рисунка или картина на подробен разграфен чертеж на милиметрова хартия, който да наблюдават дамите пред становете. Този поминък е композиция сред изкуство и математика. Всяко квадратче е две снопчета.
Дизайнерът Тодор Парпулов изясни, че модерните килими са относително лесни - с малко цветове, геометрични фигури и с малко елементи, само че класическите килими, които са му обичани, са същинско предизвикателство. Един от гордостта на българските производители е протопип на килим, лежал във Версайския замък по време на династията на Бурбоните.
Дизайнът на този килим е лишил на Парпулов шест месеца неспирна работа. Но си е заслужавало, безапелационен е той. Експерти откриват една единствена разлика сред него и оригиналът, принадлежал на френските крале. Това е линия, наречена " Савонри ".
ThinkStock/Getty Images
Фирмата на Надя Парпулова е единствената, която съумява да пресъздаде комплицирани уникати от 15-16 в. Това изисква с изключение на неуморна работа и доста положителни механически умения по цялата верига - дизайнер - тъкач - бояджията. Техни килими има в доста европейски институции - в постройката на английския парламент, в замъка на кралица Елизабет Втора, в няколко музея и редица крепости в Европа . Въпреки това българското тъкачество се съхранява най-много отвън страната ни.
Преди да украси някоя зала, килимът обаче би трябвало да бъде изтъкан. Тук идват уменията за тъкане, излъчени стотици години в българските домове.
Тъкачката Светла Балиева изясни, че е доста мъчно да се създаде един от тези тежки и комплицирани килими, подобаващи за дворци. Понякога това лишава половин година и то до момента в който над него се трудят 3 или 4 дами. Балиева също се е научила да тече от майка си, до момента в който я е гледала. Тя изясни, че са напълно малко младите дами, които се занимават с това, само че на децата им е доста забавно по какъв начин се работи на стан и по какъв начин най-после от него се получава килим.
Надя Парпулова добави, че тъкането на ръка на килими е запазване на едно културно завещание , доразвиване и разпространение на традиция, която изражда позитивно лице на България, с което можем да се гордеем, изключително на днешния ден.
Българската компания във Велинград популяризира излъчените през генерации умения за тъкане в цяла Европа , а техни килими могат да бъдат видени и в музеи като точни реплики на типичен дворцови килими, принадлежали в миналото на крале и владетели. Най-големият от тях е бил с размер 180 кв.м и не е имало аероплан, който да го транспорти до дестинацията - палат в Холандия.
Всичко стартира с дизайна. Задачата на дизайнера на килими е да преведе от художествения език на една рисунка или картина на подробен разграфен чертеж на милиметрова хартия, който да наблюдават дамите пред становете. Този поминък е композиция сред изкуство и математика. Всяко квадратче е две снопчета.
Дизайнерът Тодор Парпулов изясни, че модерните килими са относително лесни - с малко цветове, геометрични фигури и с малко елементи, само че класическите килими, които са му обичани, са същинско предизвикателство. Един от гордостта на българските производители е протопип на килим, лежал във Версайския замък по време на династията на Бурбоните.
Дизайнът на този килим е лишил на Парпулов шест месеца неспирна работа. Но си е заслужавало, безапелационен е той. Експерти откриват една единствена разлика сред него и оригиналът, принадлежал на френските крале. Това е линия, наречена " Савонри ".
ThinkStock/Getty Images Фирмата на Надя Парпулова е единствената, която съумява да пресъздаде комплицирани уникати от 15-16 в. Това изисква с изключение на неуморна работа и доста положителни механически умения по цялата верига - дизайнер - тъкач - бояджията. Техни килими има в доста европейски институции - в постройката на английския парламент, в замъка на кралица Елизабет Втора, в няколко музея и редица крепости в Европа . Въпреки това българското тъкачество се съхранява най-много отвън страната ни.
Преди да украси някоя зала, килимът обаче би трябвало да бъде изтъкан. Тук идват уменията за тъкане, излъчени стотици години в българските домове.
Тъкачката Светла Балиева изясни, че е доста мъчно да се създаде един от тези тежки и комплицирани килими, подобаващи за дворци. Понякога това лишава половин година и то до момента в който над него се трудят 3 или 4 дами. Балиева също се е научила да тече от майка си, до момента в който я е гледала. Тя изясни, че са напълно малко младите дами, които се занимават с това, само че на децата им е доста забавно по какъв начин се работи на стан и по какъв начин най-после от него се получава килим.
Надя Парпулова добави, че тъкането на ръка на килими е запазване на едно културно завещание , доразвиване и разпространение на традиция, която изражда позитивно лице на България, с което можем да се гордеем, изключително на днешния ден.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ