Българските граждани трудно се ориентират в какво е промяната и

Българските жители мъчно се ориентират в какво е смяната и по какъв начин продължава тя. Сигналите са толкоз разнородни и спорни, че към този момент публичното внимание е ориентирано по-скоро към персоналните промени и пререкания, в сравнение с към някаква отчетлива вероятност на развиване. Сигурно е единствено това, че дневният ред на ръководещите остава оня, заложен от митингите през 2020 година, а той се разграничава от ден на ден от настоящия дневен ред на българското общество.Това е главната причина, заради която най-вероятно още през идващите дни делът на тези, които не утвърждават новото ръководство, ще се окаже по-голям от поддръжката за него. Крехкото равновесие от началото на мандата няма да бъде удържано, в случай че бъде непокътнат досегашният жанр на ръководство.

Страхът от обедняване и несигурността на работните места преобладават публичните настройки. Не е правилно това, че натрупваното десетилетия чувство за неправда и съмнение към държавните институции може да бъде преодоляно посредством промяната на основния прокурор, заявления за „ нулева приемливост против корупцията “ или това, което се дефинира като „ правосъдна промяна “. Причините за чувството за неправда и съмнение надалеч надвишават активността на правосъдната власт. Те са във всекидневието на българските жители, което образува тяхната визия за ръководството и дневния им ред, който остава съвсем изцяло неясен за новите ръководещи.

Премиерът продължава да се пробва да наложи своето схващане за ръководство на страната макар сериозните му дефицити. За него решението на всеки проблем е въпрос на лични промени. Дневният ред на ръководството се мисли като нареждане на лист от хора, които би трябвало да бъдат заменени, упрекнати или и двете. Подобно е отношението и към публицистите. Раздаването на лични оценки за тяхната работа не е случайност, а част от цялостна визия за това по какъв начин би трябвало да се развива разговорът сред ръководещите и медиите. Критиката вес по-често се възприема като преднамереност или знак за принадлежност към „ статуквото “.

Управлението се мисли като опция да бъдат „ поставени едни хора “ там, където се допуска, че би било най-добре. Това даже не е бизнес метод, тъй като липсва изцяло схващане за средата, за това какъв е потенциалът на институциите по отношение на някакъв, даже обикновен разбор на риска. Вместо това съвсем всяка последваща изява на Петков го въвлича по нужда в нови пояснения, както това се случи с спорния отзив от срещата му с Иван Гешев и последвалите изказвания и мнения. От замяна на имена и обвинявания всичко това придобива характера навън институционално опълчване. По всичко наподобява, че тази борба ще продължи да се задълбочава, защото от ден на ден институции на правосъдната власт наподобяват подготвени да се опълчват на заявените планове на ръководещите.

Това не е обособена неточност или изолиран образец. Изглежда, че ръководещите ще се опитат да наложат точно този жанр, при който мечтаното се показва за фактически, а следването на разпоредбите – като демонстрация на ненужна условност. Патетичното произнасяне на имена все по-често подменя разбора на същинските проблеми. Стилът „ en gros “, говоренето на едро, без да се влиза в елементи, може и да наподобява привлекателно, само че в действителност усилва публичните страхове за това до каква степен ръководещите схващат въобще пред какво са се изправили. А това ги отдалечава от ден на ден както от дневния ред на обществото, по този начин и от образуването на ясна управническа вероятност. Тази серпантина от недоразумения продължава да се разпростира и заплашва да подмени цялостния обществен спор.

За миналите два месеца от учредяването си на 3 декември 2021 година Народното събрание също продължава да търси своя личен дневен ред. Въпреки неведнъж декларираните партийни цели те към момента не получават формата на съответни законодателни начинания. Изглежда, че болшинството избира да остави дейното ръководство на рецесията на изпълнителната власт. Или по-точно – държавното управление не желае да остави на болшинството водеща роля при ръководството на рецесията. Почти всяка самодейност за по-активна позиция на законодателната власт бива отхвърлена. В същото време към момента липсва ефикасна съгласуваност сред болшинство и държавно управление даже и във връзка с това, което най-общо се дефинира като „ правосъдна промяна “.

Създаването на краткотрайна комисия по конституционни въпроси като самодейност със относително дълготрайно значение не е в съгласие с непосредствени законодателни начинания, които биха могли да доведат до съответен резултат. Все още липсват каквито и да било старания за образуване на социална поддръжка за предлаганите промени, до момента в който тяхното непрестанно повторение ги отдалечава от ден на ден от публичните упования. В същото време посредством министъра на правораздаването изпълнителната власт още веднъж пое самодейността за директна борба с основния прокурор без значение от законодателните начинания и обещаваните публични съвещания.

Според „ дневния ред на митингите “ наподобява, че главният залог за ръководството е промяната на основния прокурор, закриването на профилираната прокуратура и съд и преодоляването на КПКОНПИ. Всъщност това не е правилно. Постигането на тези цели няма да има никакво значение за публичните настройки, в случай че те подменят дейностите за интензивно ръководство на рецесията, която дефинира аукталния български дневен ред.

Множествената рецесия, в която се намираме, може да бъде разбрана в понятията на доктрина на хаоса, само че не може да бъде ръководена посредством безредни дейности.