,fit(1920:897)&format=webp)
България гласува за нов парламент след серия от предсрочни избори
Българските жители избират през днешния ден 240 народни представители за 52-рото Народно заседание в осмия парламентарен избор от 2021 година насам – следващо гласоподаване, което отразява продължаващата политическа неустойчивост и компликациите при образуването на стабилно ръководство, предава Българска телеграфна агенция. Последните избори се организираха на 27 октомври 2024 година, а актуалният избор идва след интервал на политическа рецесия и всеобщи митинги, довели до рухването на предходното държавно управление.
Изборният ден в страната стартира в 7:00 ч. и завършва в 20:00 ч., с опция за удължение до 21:00 ч., в случай че пред секциите има негласували гласоподаватели. Същият времеви диапазон важи и за гласуването в чужбина, само че съгласно локалното време. Общият брой на имащите право на глас е 6 575 151 души, които избират сред 24 политически обединения – 14 партии и 10 обединения – както и един самостоятелен претендент. Над 113 хиляди гласоподаватели са декларирали предпочитание да гласоподават по сегашен адрес, а близо 1,45 милиона са на възраст сред 18 и 35 години.
В страната са разкрити 12 721 изборни секции, в това число преносими, както и такива в лечебни заведения и обществени институции. В по-голямата част от тях – 9354 – се гласоподава както с машини, по този начин и с хартиени бюлетини, до момента в който в 3367 секции вотът е единствено на хартия. Общият брой на претендентите за народни представители доближава 4783, от които 1440 са дами и 3343 – мъже.
Извън страната са открити 493 секции в 55 страни – доста по-малко спрямо 719 секции в 57 страни на предходните избори през октомври 2024 година Най-сериозното понижение е във Англия, Турция и Съединени американски щати, където общо има с 254 секции по-малко. Причината са измененията в Изборния кодекс, които лимитират броя на секциите отвън дипломатическите представителства в страни отвън Европейски Съюз до 20. В 130 секции в 19 страни ще има опция за машинно гласоподаване.
Гласуването зад граница стартира още в 22:00 ч. българско време на 19 април, като първи гласоподаваха българските жители в Нова Зеландия. Най-късно ще завърши изборният ден в западните елементи на Съединени американски щати, където секциите ще затворят в 6:00 ч. българско време на 20 април.
Вотът се организира на фона на възходяща отмалялост измежду гласоподавателите от честите предварителни избори и чувство за продължителна политическа неустойчивост. Теми като възходящите разноски за живот и бюджетните политики също се открояват като значими за гласоподавателите, изключително след въвеждането на еврото през януари.
Социологическите изследвания обрисуват явен любимец. Бившият президент Румен Радев, който се включи в изборите с новата си групировка „ Прогресивна България “, води с към 35% поддръжка – доста пред останалите политически сили. Това би било един от най-силните резултати за обособена партия в последните години, само че остава незадоволително за независимо парламентарно болшинство, написа Reuters.
На второ място в изследванията се подрежда партията ГЕРБ с към 18%, следвана от Движението за права и свободи, чийто водач е обект на интернационалните наказания за корупция. В този подтекст опцията за сформиране на държавно управление още веднъж наподобява подвластна от комплицирани съдружни договаряния, като измежду евентуалните сътрудници се показва и проевропейската коалиция „ Продължаваме промяната – Демократична България “.
Повишен е и предстоящият интерес към вота. Според социологически данни изборната интензивност може да доближи към 60% – доста над равнищата от предходните избори, когато тя беше под 40%. Това се изяснява както с насъбраното публично неодобрение, по този начин и с желанието за излизане от продължителния цикъл на политическа неустойчивост.
Според Изборния кодекс в изборния ден е неразрешена предизборната пропаганда, както и публикуването на данни от социологически изследвания преди края на гласуването. Централната изборна комисия ще разгласи формалните резултати до четири дни след изборния ден, а имената на определените народни представители – до седем дни.
Изборният ден в страната стартира в 7:00 ч. и завършва в 20:00 ч., с опция за удължение до 21:00 ч., в случай че пред секциите има негласували гласоподаватели. Същият времеви диапазон важи и за гласуването в чужбина, само че съгласно локалното време. Общият брой на имащите право на глас е 6 575 151 души, които избират сред 24 политически обединения – 14 партии и 10 обединения – както и един самостоятелен претендент. Над 113 хиляди гласоподаватели са декларирали предпочитание да гласоподават по сегашен адрес, а близо 1,45 милиона са на възраст сред 18 и 35 години.
В страната са разкрити 12 721 изборни секции, в това число преносими, както и такива в лечебни заведения и обществени институции. В по-голямата част от тях – 9354 – се гласоподава както с машини, по този начин и с хартиени бюлетини, до момента в който в 3367 секции вотът е единствено на хартия. Общият брой на претендентите за народни представители доближава 4783, от които 1440 са дами и 3343 – мъже.
Извън страната са открити 493 секции в 55 страни – доста по-малко спрямо 719 секции в 57 страни на предходните избори през октомври 2024 година Най-сериозното понижение е във Англия, Турция и Съединени американски щати, където общо има с 254 секции по-малко. Причината са измененията в Изборния кодекс, които лимитират броя на секциите отвън дипломатическите представителства в страни отвън Европейски Съюз до 20. В 130 секции в 19 страни ще има опция за машинно гласоподаване.
Гласуването зад граница стартира още в 22:00 ч. българско време на 19 април, като първи гласоподаваха българските жители в Нова Зеландия. Най-късно ще завърши изборният ден в западните елементи на Съединени американски щати, където секциите ще затворят в 6:00 ч. българско време на 20 април.
Вотът се организира на фона на възходяща отмалялост измежду гласоподавателите от честите предварителни избори и чувство за продължителна политическа неустойчивост. Теми като възходящите разноски за живот и бюджетните политики също се открояват като значими за гласоподавателите, изключително след въвеждането на еврото през януари.
Социологическите изследвания обрисуват явен любимец. Бившият президент Румен Радев, който се включи в изборите с новата си групировка „ Прогресивна България “, води с към 35% поддръжка – доста пред останалите политически сили. Това би било един от най-силните резултати за обособена партия в последните години, само че остава незадоволително за независимо парламентарно болшинство, написа Reuters.
На второ място в изследванията се подрежда партията ГЕРБ с към 18%, следвана от Движението за права и свободи, чийто водач е обект на интернационалните наказания за корупция. В този подтекст опцията за сформиране на държавно управление още веднъж наподобява подвластна от комплицирани съдружни договаряния, като измежду евентуалните сътрудници се показва и проевропейската коалиция „ Продължаваме промяната – Демократична България “.
Повишен е и предстоящият интерес към вота. Според социологически данни изборната интензивност може да доближи към 60% – доста над равнищата от предходните избори, когато тя беше под 40%. Това се изяснява както с насъбраното публично неодобрение, по този начин и с желанието за излизане от продължителния цикъл на политическа неустойчивост.
Според Изборния кодекс в изборния ден е неразрешена предизборната пропаганда, както и публикуването на данни от социологически изследвания преди края на гласуването. Централната изборна комисия ще разгласи формалните резултати до четири дни след изборния ден, а имената на определените народни представители – до седем дни.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ