Българските експерти остават критични по повод бъдещето на зеления преход,

Българските специалисти остават сериозни във връзка бъдещето на зеления преход, българската енергетика и предлаганите решения, в това число и от Европейската комисия. Основната причина – неналичието на ясна вероятност за развиването на бранша. Това стана ясно по време свободния спорен конгрес „ За горещите енергийни тематики – намерено и без прелиминарен дневен ред “, който се организира в Дома на Европа в София. Предварително декларирани бяха 10 тематики за изявления и полемики – от опцията за реализиране на декарбонизация и построяването на нуклеарни мощности до бъдещето на природния газ и ВЕИ, в това число развиването на мрежите.  На свободната полемика обаче не участваха представители на страната, които да обосноват актуалните решения, претекстовете за тях и визията за бъдеще. „ Зад гърба ни са 33 години преход. Какво от плануваните 33 години се е случило “, сложи въпрос представителят на „ Овергаз “ Светослав Иванов, като уточни, че нормално се стартира с един неверен въпрос – с какви мощности да се създаде електрическа енергия, до момента в който верният въпрос е – каква електрическа енергия ни е нужна. Според него актуалните газоразпределителни мрежи са с прелестна опция за предпазване на сила. „ В България, защото газоразпределителните мрежи са от неметални материали са в положение да придвижват водород “, уточни той. „ Газа и смесването с водород са лайтмотив на Европейската комисия “, уточни от своя страна заместник-председателят на БЕМФ Антон Иванов като изясни и за какво се предлага сходен метод. В същото време  припомни, че потреблението на силата в пиковите часове постоянно значи по-висока цена и постоянно поражда въпроси. В рамките на свободната полемика бе повдигната и тематиката за производството на електрическа енергия от фотоволтаици, в това число и смяна на чистото премерване на създадената електрическа енергия от семействата. „ В България никой не желае да заплаща за развиване на мрежата “, подсети още веднъж в отговор Антон Иванов. Анжела Тонева от „ Енерго-про “ от своя страна напомни, че че цената на енергийния преход е обвързвана с разноските, които енергийните сдружения ще създадат за развиване на мрежата. Тя изясни, че наложително би трябвало да се създадат систематични вложения за това, които обаче ще би трябвало да се платят от потребителите. „ Капацитетът на мрежите към този момент е съвсем е привършен, в това число и на ЕСО. Всички сме за зеления преход, само че цената ще бъде платена посредством цената за транспорт и достъп на мрежата, която ще бъде резултат от направените вложения. Необходими са 10 пъти повече вложения за развиване на мрежите спрямо вложенията сега. Системният проблем е обвързван с вложенията в мрежата “, уточни Тонева. По думите й за решение на това е нужна политическа и регулаторна воля. Илиян Василев, който бе модератор форума, добави, че посочените от Тонева потребности от десеткратно нарастване на инвенциите са единствено за мрежата на " Енерго-Про ", само че това важи и за останалите енергийни сдружения. Той добави, че тези вложения ще бъдат платени от потребителите, данъкоплатците или от Европейската комисия, която отново ще употребява парите на данъкоплатците. " Безплатен обяд няма ", сподели Василев. „ Енергетиката би трябвало да е основана на разнообразни източници “, разяснява от своя страна Кирил Темелков от Българска газова асоциация. Според него водородът в бъдеще ще навлезе като източник, само че още никой не знае по какъв метод, поради опасенията, че провокира разяждане на тръбите, защото не всички газоразпределителни, а и газопреносната мрежа са от неметални източници. В частност специалистът обърна внимание на изолирането на газови специалисти от присъединяване им при създаване на енергийна тактика. Темелков сложи и въпрос в името на какво се създават избрани планове – на обществото, или за отбрана на избран бизнес план. В тази връзка той даде образец със стартиралата самодейност на Европейската комисия за общи покупки на природен газ. По думите му, самата самодейност не трансформира нищо в политиката и регулациите на Европа. „ Повсеместно (политиците) се занимават с нещо, което не е политика и регулации, а би трябвало това да вършат “, сподели той. След като обаче нито политиката, нито регулациите се трансформират, значи това е бизнес план. Антон Иванов от своя страна подсети, че страната ни няма енергийна тактика. „ Не отразяваме (в енергийната политика) това, което ни би трябвало, а това, което ни постанова Брюксел като матрица ", установи от своя страна и Илиан Василев. Енергийния специалист и някогашен шеф на „ Мини Марица Изток “ Щерю Щерев от своя страна подсети, че Българската академия на науките още преди години е създала модел за енергийна тактика ( моделът на Българска академия на науките бе показан преди години пред специалисти и публицисти от проф. Александър Тасев и обосноваваше нуждата и от развиване на нуклеарна енергетика б.р.). Щерев, базирайки се точно на модела на Българска академия на науките уточни, че нищо към сегашния миг не е променено – нито упованията за произвеждане, нито за ползване. Разглеждайки главните моменти от показания модел, той подсети, че без базова електрическа енергия няма по какъв начин да се случи и преходът. В тази връзка специалистите разясниха и желанието за смяна в Плана за възобновяване и резистентност на метода във връзка с опазване на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн с по-малко часове на работа за сметка на фотоволтаични мощности. В полемиката, въпреки и пътем не бе подмината и тематиката за  необходимостта от фрагменти. „ Въпросът е в случай че желаеме енергетика, кой ще я прави? “, сложи въпрос Илиан Василев. Темата за ПАВЕЦ Чаира също присъстваше измежду разискванията, а проф. Василев от Техническия университет изясни, че ремонт е нужен и би трябвало да се направи при потребление само че новите технологии. Ядрената енергетика също се оказа в центъра на обсъждане. Въпросът дали актуалната визия за 4 енергийни нуклеарни блока е мегаломанска също присъстваше и мненията несъмнено не бяха единни. Енергийният специалист Георги Касчиев показа мнение от позиция на условието на Европейска комисия за геоложко предпазване на високо радиоактивните боклуци като съгласно него, до момента в който няма решение на този въпрос няма по какъв начин да се строят нови АЕЦ. „ Имаме 5 и 6 блок, които могат да работят теоретично до 2041 година – 2050 година и би трябвало да се насочим към решение на въпроса за радиокативните боклуци. Трябва да оставим устрема за нови огромни реактори “, счита той. В отговор на редица въпроси на специалистите в границите на полемиката за отработеното нуклеарно гориво,  Георги Касчиев изясни, че построяването на един план за геоложко погребение коства от порядъка на 5 милиарда евро. „ Нещата наподобяват неразрешими “, разяснява той, разисквайки опциите за бъдещи АЕЦ от тази позиция. Той разяснява и актуалната обстановка с отработеното нуклеарно гориво и извозването му за Русия. По думите му, сега на площадката на централата има близо 950 тежки метали. До 2015 година са изплащани най-малко по 50 тона, само че по-късно е прекратено. „ Възстановено е през 2020 година – 2021 година “, уточни той, без да подмине рецензиите към ръководещите през това време за загърбването на този проблем, който пък в този момент след войната в Украйна е още по-тежък. Касчиев очерта и опцията за преправка на отработеното нуклеарно гориво във Франция, което обаче ще изисква също обилни вложения. Антон Иванов от своя страна изясни каква е европейската рамка за нуклеарната енергетика, а Илиан Василев сложи от своя страна въпроса за оборудването на площадката на Белене като съгласно него то може да бъде употребявано в Украйна, само че след войната. По отношение на природния газ, Илиан Василев изрази мнение, че се следи „ тревожна наклонност да се играе на геополитика “, базирайки се на данни, съгласно които преносът на съветски газ през Турция е повишен с 18 %. „ Проблемът е, че има заигравка с турския газов хъб, който не може да е ликвиден без съветски газ “, разяснява Василев. Разисквайки решенията във връзка с изграждащата се инфраструктура той изрази терзание, че на практика тя не обезпечава диверсификация. „ Шампиони сме по транзитиране на природен газ, по отношение на потреблението “, уточни от своя страна Светослав Иванов от „ Овергаз “. Той си послужи и с данни, съпоставяйки развиването на инфраструктурата ориентирана към потребителите в Турция и България през последните години ( в Турция от 5 до 65 милиарда куб м, а в България спад от 7,2 до 2,5 милиарда куб м ). В тази връзка призна развиването на газопреносната мрежа, направените 6 милиарда лева вложения, само че насочи рецензии към построяването на отклонения за градовете и изгодите за българските консуматори. Експертите разясниха също и политиката, ориентирана към опазване на „ Булгаргаз “ като единствен огромен състезател на пазара на природен газ в страната. Илиан Василев разяснява обстановката от геополитическа позиция, като съгласно него сега борбата не е за „ Турски поток “, а за блокиране на Трансбалканския газопровод, по който синьото гориво да не стига до съответните дестинации. Експертите и в частност Красимир Манов насочи от своя страна рецензии към разширението на газохранилището в Чирен. В рамките на свободния спорен конгрес обаче липсваха специалисти на държавно равнище, които да отговорят на поставените въпроси и отправените рецензии. Така не получи отговор и въпроса дали на територията на страната ни в миналото ще може да се позволи и въпроса за осъществяване на изследване и рандеман на природен газ, което в този момент е неразрешено с мораториум. „ Ще си останем най-големите транзитьори, макар че вървим върху газ “, разяснява Антон Иванов.