Ренесанс на диалектите: Вкусно мащабно изследване разкрива как крайният Югозапад говори с Изтока
Българските диалекти напоследък се радват на забележителен подем, сочи огромно проучване за езиковедите от Института по български език към Българска академия на науките. Под формата на неповторима карта на България те разкрива съкровищницата на българските диалекти посредством достоверни предписания на обичайни наши гозби, излъчени от генерации наред до през днешния ден.
" И в Дебърско, и в Прилепско, и в Шуменско и във Великотърновско ще сготвят сарми и ще ги назоват тъкмо с тази лексема. Ще ви ги създадат и в Родопите, само че там ще ви ги поднесат като " апраци ", в Пазарджишко и в Сливенско ще са " гушки ", в Троянско " фтички ". Виждате, че тук крайният Югозапад на езиковата територия кореспондира с приказва от Изтока. Същото е и с лексемата за пръжки, доста обичани на популацията на всички места - в множеството от говорите, през днешния ден в РСМ употребяват думата жумерки, както и в Шуменско, Силистренско (т.е. на другия край). В Беровско ги знаят като клиси, както и в някои родопски приказва, а също и в Корчанско. Всички тези образци, а има още стотици приказва за единството на езиковия ни континуум ", споделя в изявление за Dir.bg проф. Анна Кочева, началник на неповторимия план.
Картата надалеч надвишава днешните териториални граници на България и самобитно чертае нейните етнически граници.
В цяла Южна България, от Странджанско, а след това в западна посока, като преминете през Логодаж, Берово и стигнете до Корчанско ще ви подготвят зелник и ще ви опишат рецептата. И още за българските госби, за приликите и разликите в историческо-географската област Македония, за обредните ритуали, свързани с националния календар и живите български приказва, споделя проф. Кочева.
Професор доктор Ана Кочева е бележит лингвист от Българска академия на науките - диалектолог и експерт по история на българския език, началник на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ. Тя е основател на " Карта на българския език на ново място по света ", която обгръща 15 милиона българоезични (по етнически произход), съавтор на интерактивната " Карта на диалектната делитба на българския език ", създател на книгата " Смесеният език на виенските българи ". От две години реализира най-крупното екипно диалектно проучване на българската езикова територия през 21 век посредством неповторима интерактивната кулинарна езикова карта на България. Потомка на Миладиновския и Хаджовския жанр от Македония Ана Кочева е един от най-хубавите наши специалисти в региона на историческите и езикови тематики свързани с Р Северна Македония.
- Интерактивната кулинарна карта на българската езикова територия е към този момент в приключен тип и във връзка с обсега й съставлява най-крупното езиково диалектно проучване на учени от Българска академия на науките през 21 век. Какво демонстрира тя за положението на говорите у нас, до каква степен те са живи в достоверния си тип и до каква степен те ни изненадват?
- Права сте за мащабите на проучването, тъй като в действителност през последните 3 години и половина имахме опция да изпълним теренни изследвания на българската езикова територия с периодичност и обсег, на които не бяхме се радвали десетилетия наред. Да, имало е спорадични проучвания, само че те постоянно са се осъществявали макар събитията, които са пречели или са усложнявали работата ни. Не единствено от финансов темперамент. Възможността да изпълним плана за интерактивна кулинарна карта, даде двигателна сила на теренната работа, а това е значимо, с цел да установим какви процеси са настъпили в развоя на нашите диалекти в най-ново време. Били сме очевидци на прогнози за нивелационни процеси при диалектите, които щели да доведат до тяхното последователно отмиране. За благополучие, не се оказа по този начин. Тъкмо в противен случай, диалектите ни напоследък се радват на забележителен подем и аргументите за това за екстралингвистични. А концепцията за реализация на този интердисциплинарен теоретичен план беше подбудена и от потребността сложно да бъде събрана, изследвана и картографирана кулинарна лексика от цялата българска езикова територия (във и отвън държавните граници на България), защото липсва сходно изцяло проучване на тази лексика, което да показа нейното фактически географско разпространяване върху целия български езиков континуум и отвън него.
Виж още
- Картата обгръща много по-голяма територия по отношение на днешните географски граници на България. В този смисъл може ли кажем, че съставлява и самобитна етническа карта на българите през днешния ден?
- Това е езикова и кулинарна карта, която носи разнообразна информация! Информацията е експлицитна и всеки неин консуматор може да си направи справедливи заключения, запознавайки се с нея. Фактът, че тя обгръща историко-географското землище (Мизия, Тракия и Македония) значи, че продължаваме дългата и доста скъпа традиция в българската диалектология (преустановена за към 2-3 десетилетия след 1944 година, само че след това възстановена) да се разказват всички говорни области, в които не престават и през днешния ден да се приказват диалекти на българския език. Това са безспорни езикови обстоятелства, наблягам езикови и не е належащо да бъдат оцветявани политически. Но в изследването си ние отидохме още по-далеч, включихме в него и няколко исторически диаспори - в сегашен Банат и в Бесарабия, тъй като там има плътно българско население от епохи и то продължава да пази езика и паметта за предишното.
Виж още
- Картата обгръща българските приказва на територии от днешна Република Северна Македония и Албания. Доколко тя може да послужи по разногласието ни със Скопие, тъй като той не е за това, което през днешния ден е РСМ, а за общото ни историческо минало?
- Всички карти и атласи, плод на лингвогеографския опит на Секцията за българска диалектология и лингвистична география от последните 30 години, биха били от изгода на обществата от двете страни на границата, в случай че има предпочитание те да се прегледат независимо и обективно. Те отразяват езиковата реалност такава каквато тя е, а не такава, каквато някому е угодно. А тези обстоятелства, на всички езикови нива, в това число и във връзка с кулинарната лексика (която е терминологична, " съответна лексика ", защото посочва съответни предмети, дейности и феномени от действителността) са красноречиви, когато намерят проекцията си върху карта. Много ясно се вижда, че държавните граници не прекъсват разпространяването на несъмнено събитие, то продължава и отвъд нея. Ареалите на някои кулинарни лексеми се простират от Странджанско до Корчанско (в Южна Албания) и естествено няма по какъв начин да прескочат говорите в днешната РСМ, с цел да се озоват в с. Връбник, например (Албания), а напълно естествено минават през нея. Това какво ви приказва? Днешната публична норма на РСМ, както добре знаем, се появява през 1944 година, тя е подложена на редица нелингвистични интервенции, външни въздействия, само че по този начин или другояче съществуването й през днешния ден (от 70 година насам) ние не оспорваме. Тя е административна, публична норма, действа като такава. По по-различен метод беседват хората в дребните градове и села на РСМ. И имат по-различна памет и отношение към междудържавните ни дрязги, както и към рисковите прояви на антибългарска нервност.
Виж още
- Кои са типичните и най-интересни ястия от тази " гореща " географска област Македония и има ли основни разлики през днешния ден, когато тя е разграничена сред три страни?
- Всъщност аз частично отговорих на този въпрос. В цяла Южна България, от Странджанско, а след това в западна посока, като преминете през Логодаж, Берово и стигнете до Корчанско ще ви подготвят зелник и ще ви опишат рецептата, която не се разграничава въобще. Разлики може да се появят при майсторлъка у другите домакини. И в Дебърско, и в Прилепско, и в Шуменско и във Великотърновско ще сготвят сарми и ще ги назоват тъкмо с тази лексема. Ще ви ги създадат и в Родопите, само че там ще ви ги поднесат като " апраци ", в Пазарджишко и в Сливенско ще са " гушки ", в Троянско " фтички ". Виждате, че тук крайният Югозапад на езиковата територия кореспондира с приказва от Изтока. Същото е и с лексемата за пръжки, доста обичани на популацията на всички места - в множеството от говорите, през днешния ден в РСМ употребяват думата жумерки, както и в Шуменско, Силистренско (т.е. на другия край). В Беровско ги знаят като клиси, както и в някои родопски приказва, а също и в Корчанско. Всички тези образци, а има още стотици приказва за единството на езиковия ни континуум.
- Какво демонстрират още тези вкусни гърненца, щом кликнем на картата върху тях? Всъщност какъв брой достоверни предписания може да открием там?
- Проучили сме над 80 обитаеми места, умножете ги най-малко по четири, а тук-там и по повече, и ще придобиете приблизителна информация за записаните " предписания ". Картата ни е интерактивна, тя има десетки видеоматериали, същински дребни филми, на които възхитителни дами и мъже от всевъзможни възрасти подготвят обичайните за райони им гозби и описват по какъв начин го вършат на достоверния си диалект. Записали сме още и традиции, песни, посочили сме носии... с съображение твърдим, че сме основали енциклопедия, животопис на днешните ни съвременници от дребните обитаеми места.
Виж още
- По мотив Архангеловден и последната за годината Голяма задушница, която означаваме на 5 ноември т.г., има ли разлики в така наречен раздавки на близки и съседи в респект на умрелите близки.
- Изследователите добре знаят, че проучването на обредната кулинарна лексика (всички названия на обредни храни и питиета и на кулинарни процеси и технологии) може да бъде дейно единствено в случай че тази терминология се учи не изолирано, а редовно в подтекста на обредите. Понякога теренните ни изследвания са съвпадали с такива дни и сме имали опция напълно на място да запишем обредите и храните. Обредният самун, който се меси за Архангеловден, по другите места на езиковата ни територия се назовава рангелов колак или рангелов кравай, а когато се добави и жито, се получава така наречен рангелово ястие. Раздаването е извънредно резистентен обред, то се практикува на всички места и е обвързвано с паметта за отишлите си.
- Според националния календар с Димитровден (26 октомври) зимата настава и по-нататък следват серия от празници. Къде може да открием на картата вкусни предписания за тези дни, заредени с магическия обред за здраве и благодат?
- На Димитровден аргатите са си получавали заработеното и е започвал един релативно по-спокоен откъм работа цикъл. Затова пък с доста празници и трапези, само че и със спазването на разнообразни рестрикции по време на Коледния пост. Днес малко на брой го съблюдават в действителност, само че за сметка на това всички обичат да " отговяват ", т.е. да хапват месо в по-големи количества, изключително след Бъдни вечер. Установихме, че българинът не е несъразмерен " месар ", т.е. хапва месо, само че не е привързан. Ще изключим тук някои самостоятелни случаи, несъмнено. Но, в случай че желаете да разучите тънкостите в приготвянето на достоверната банска капама, на чомлека, кликнете върху Банско на картата и всичко ще ви бъде обяснено доста тъкмо и методично, тъй че няма опция да сбъркате. Кулинарната навигация в ИКК е безпогрешна! Това се дължи на хората, които сме записали, доста положителни домакини, с отношение към храната, към традициите, към гостите!
Виж още
- Въпреки, че картата е в приключен тип, може ли да чакаме още гърненца да се появят на нея?
- Картата от дълго време има личен живот, само че опцията за обогатяването й непрекъснато е на дневен ред. Затова и на има специфична форма, благодарение на която всеки може да ни написа, да изпрати видео или аудиоматериали, в случай че реши или разполага с такива. А ние, в случай че имаме шанс, и още веднъж тръгнем на теренни изследвания, ще създадем каквото би трябвало.
- Тази неповторима карта надалеч надвишава проучването на българските приказва, тъй като показва неповторимо странствуване в България чрез нашите национални обичайни ястия. В този смисъл тя би могла да бъде и самобитен гид за кулинарен туризъм и рекламиране на България. Обмисляте ли нейното по-широко разпространение и съдействие в тази връзка с Министерство на туризма?
Виж още
- Отворени сме за всевъзможен тип съдействие. С голямо наслаждение ще кажа, че не едно и две телевизионни излъчвания се възползваха от картата, от нейната концепция и реализация. Като помощно помагало я употребяват сътрудници преподаватели и у нас, и в чужбина. Що се отнася до институциите, мисля, че те единствено биха спечелили от нашия опит и от изследването ни, свършили сме много работа, която би им била от изгода. Това се отнася и за бизнеса, непрестанно чета и чувам какъв брой заинтригуван е той да се отвори към науката и нововъведенията. Ето, в този момент е моментът, в дословен и в метафоричен смисъл сме им поднесли нещата на тепсия.
" И в Дебърско, и в Прилепско, и в Шуменско и във Великотърновско ще сготвят сарми и ще ги назоват тъкмо с тази лексема. Ще ви ги създадат и в Родопите, само че там ще ви ги поднесат като " апраци ", в Пазарджишко и в Сливенско ще са " гушки ", в Троянско " фтички ". Виждате, че тук крайният Югозапад на езиковата територия кореспондира с приказва от Изтока. Същото е и с лексемата за пръжки, доста обичани на популацията на всички места - в множеството от говорите, през днешния ден в РСМ употребяват думата жумерки, както и в Шуменско, Силистренско (т.е. на другия край). В Беровско ги знаят като клиси, както и в някои родопски приказва, а също и в Корчанско. Всички тези образци, а има още стотици приказва за единството на езиковия ни континуум ", споделя в изявление за Dir.bg проф. Анна Кочева, началник на неповторимия план.
Картата надалеч надвишава днешните териториални граници на България и самобитно чертае нейните етнически граници.
В цяла Южна България, от Странджанско, а след това в западна посока, като преминете през Логодаж, Берово и стигнете до Корчанско ще ви подготвят зелник и ще ви опишат рецептата. И още за българските госби, за приликите и разликите в историческо-географската област Македония, за обредните ритуали, свързани с националния календар и живите български приказва, споделя проф. Кочева.
Професор доктор Ана Кочева е бележит лингвист от Българска академия на науките - диалектолог и експерт по история на българския език, началник на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ. Тя е основател на " Карта на българския език на ново място по света ", която обгръща 15 милиона българоезични (по етнически произход), съавтор на интерактивната " Карта на диалектната делитба на българския език ", създател на книгата " Смесеният език на виенските българи ". От две години реализира най-крупното екипно диалектно проучване на българската езикова територия през 21 век посредством неповторима интерактивната кулинарна езикова карта на България. Потомка на Миладиновския и Хаджовския жанр от Македония Ана Кочева е един от най-хубавите наши специалисти в региона на историческите и езикови тематики свързани с Р Северна Македония.
- Интерактивната кулинарна карта на българската езикова територия е към този момент в приключен тип и във връзка с обсега й съставлява най-крупното езиково диалектно проучване на учени от Българска академия на науките през 21 век. Какво демонстрира тя за положението на говорите у нас, до каква степен те са живи в достоверния си тип и до каква степен те ни изненадват?
- Права сте за мащабите на проучването, тъй като в действителност през последните 3 години и половина имахме опция да изпълним теренни изследвания на българската езикова територия с периодичност и обсег, на които не бяхме се радвали десетилетия наред. Да, имало е спорадични проучвания, само че те постоянно са се осъществявали макар събитията, които са пречели или са усложнявали работата ни. Не единствено от финансов темперамент. Възможността да изпълним плана за интерактивна кулинарна карта, даде двигателна сила на теренната работа, а това е значимо, с цел да установим какви процеси са настъпили в развоя на нашите диалекти в най-ново време. Били сме очевидци на прогнози за нивелационни процеси при диалектите, които щели да доведат до тяхното последователно отмиране. За благополучие, не се оказа по този начин. Тъкмо в противен случай, диалектите ни напоследък се радват на забележителен подем и аргументите за това за екстралингвистични. А концепцията за реализация на този интердисциплинарен теоретичен план беше подбудена и от потребността сложно да бъде събрана, изследвана и картографирана кулинарна лексика от цялата българска езикова територия (във и отвън държавните граници на България), защото липсва сходно изцяло проучване на тази лексика, което да показа нейното фактически географско разпространяване върху целия български езиков континуум и отвън него.
Виж още - Картата обгръща много по-голяма територия по отношение на днешните географски граници на България. В този смисъл може ли кажем, че съставлява и самобитна етническа карта на българите през днешния ден?
- Това е езикова и кулинарна карта, която носи разнообразна информация! Информацията е експлицитна и всеки неин консуматор може да си направи справедливи заключения, запознавайки се с нея. Фактът, че тя обгръща историко-географското землище (Мизия, Тракия и Македония) значи, че продължаваме дългата и доста скъпа традиция в българската диалектология (преустановена за към 2-3 десетилетия след 1944 година, само че след това възстановена) да се разказват всички говорни области, в които не престават и през днешния ден да се приказват диалекти на българския език. Това са безспорни езикови обстоятелства, наблягам езикови и не е належащо да бъдат оцветявани политически. Но в изследването си ние отидохме още по-далеч, включихме в него и няколко исторически диаспори - в сегашен Банат и в Бесарабия, тъй като там има плътно българско население от епохи и то продължава да пази езика и паметта за предишното.
Виж още - Картата обгръща българските приказва на територии от днешна Република Северна Македония и Албания. Доколко тя може да послужи по разногласието ни със Скопие, тъй като той не е за това, което през днешния ден е РСМ, а за общото ни историческо минало?
- Всички карти и атласи, плод на лингвогеографския опит на Секцията за българска диалектология и лингвистична география от последните 30 години, биха били от изгода на обществата от двете страни на границата, в случай че има предпочитание те да се прегледат независимо и обективно. Те отразяват езиковата реалност такава каквато тя е, а не такава, каквато някому е угодно. А тези обстоятелства, на всички езикови нива, в това число и във връзка с кулинарната лексика (която е терминологична, " съответна лексика ", защото посочва съответни предмети, дейности и феномени от действителността) са красноречиви, когато намерят проекцията си върху карта. Много ясно се вижда, че държавните граници не прекъсват разпространяването на несъмнено събитие, то продължава и отвъд нея. Ареалите на някои кулинарни лексеми се простират от Странджанско до Корчанско (в Южна Албания) и естествено няма по какъв начин да прескочат говорите в днешната РСМ, с цел да се озоват в с. Връбник, например (Албания), а напълно естествено минават през нея. Това какво ви приказва? Днешната публична норма на РСМ, както добре знаем, се появява през 1944 година, тя е подложена на редица нелингвистични интервенции, външни въздействия, само че по този начин или другояче съществуването й през днешния ден (от 70 година насам) ние не оспорваме. Тя е административна, публична норма, действа като такава. По по-различен метод беседват хората в дребните градове и села на РСМ. И имат по-различна памет и отношение към междудържавните ни дрязги, както и към рисковите прояви на антибългарска нервност.
Виж още - Кои са типичните и най-интересни ястия от тази " гореща " географска област Македония и има ли основни разлики през днешния ден, когато тя е разграничена сред три страни?
- Всъщност аз частично отговорих на този въпрос. В цяла Южна България, от Странджанско, а след това в западна посока, като преминете през Логодаж, Берово и стигнете до Корчанско ще ви подготвят зелник и ще ви опишат рецептата, която не се разграничава въобще. Разлики може да се появят при майсторлъка у другите домакини. И в Дебърско, и в Прилепско, и в Шуменско и във Великотърновско ще сготвят сарми и ще ги назоват тъкмо с тази лексема. Ще ви ги създадат и в Родопите, само че там ще ви ги поднесат като " апраци ", в Пазарджишко и в Сливенско ще са " гушки ", в Троянско " фтички ". Виждате, че тук крайният Югозапад на езиковата територия кореспондира с приказва от Изтока. Същото е и с лексемата за пръжки, доста обичани на популацията на всички места - в множеството от говорите, през днешния ден в РСМ употребяват думата жумерки, както и в Шуменско, Силистренско (т.е. на другия край). В Беровско ги знаят като клиси, както и в някои родопски приказва, а също и в Корчанско. Всички тези образци, а има още стотици приказва за единството на езиковия ни континуум.
- Какво демонстрират още тези вкусни гърненца, щом кликнем на картата върху тях? Всъщност какъв брой достоверни предписания може да открием там?
- Проучили сме над 80 обитаеми места, умножете ги най-малко по четири, а тук-там и по повече, и ще придобиете приблизителна информация за записаните " предписания ". Картата ни е интерактивна, тя има десетки видеоматериали, същински дребни филми, на които възхитителни дами и мъже от всевъзможни възрасти подготвят обичайните за райони им гозби и описват по какъв начин го вършат на достоверния си диалект. Записали сме още и традиции, песни, посочили сме носии... с съображение твърдим, че сме основали енциклопедия, животопис на днешните ни съвременници от дребните обитаеми места.
Виж още - По мотив Архангеловден и последната за годината Голяма задушница, която означаваме на 5 ноември т.г., има ли разлики в така наречен раздавки на близки и съседи в респект на умрелите близки.
- Изследователите добре знаят, че проучването на обредната кулинарна лексика (всички названия на обредни храни и питиета и на кулинарни процеси и технологии) може да бъде дейно единствено в случай че тази терминология се учи не изолирано, а редовно в подтекста на обредите. Понякога теренните ни изследвания са съвпадали с такива дни и сме имали опция напълно на място да запишем обредите и храните. Обредният самун, който се меси за Архангеловден, по другите места на езиковата ни територия се назовава рангелов колак или рангелов кравай, а когато се добави и жито, се получава така наречен рангелово ястие. Раздаването е извънредно резистентен обред, то се практикува на всички места и е обвързвано с паметта за отишлите си.
- Според националния календар с Димитровден (26 октомври) зимата настава и по-нататък следват серия от празници. Къде може да открием на картата вкусни предписания за тези дни, заредени с магическия обред за здраве и благодат?
- На Димитровден аргатите са си получавали заработеното и е започвал един релативно по-спокоен откъм работа цикъл. Затова пък с доста празници и трапези, само че и със спазването на разнообразни рестрикции по време на Коледния пост. Днес малко на брой го съблюдават в действителност, само че за сметка на това всички обичат да " отговяват ", т.е. да хапват месо в по-големи количества, изключително след Бъдни вечер. Установихме, че българинът не е несъразмерен " месар ", т.е. хапва месо, само че не е привързан. Ще изключим тук някои самостоятелни случаи, несъмнено. Но, в случай че желаете да разучите тънкостите в приготвянето на достоверната банска капама, на чомлека, кликнете върху Банско на картата и всичко ще ви бъде обяснено доста тъкмо и методично, тъй че няма опция да сбъркате. Кулинарната навигация в ИКК е безпогрешна! Това се дължи на хората, които сме записали, доста положителни домакини, с отношение към храната, към традициите, към гостите!
Виж още - Въпреки, че картата е в приключен тип, може ли да чакаме още гърненца да се появят на нея?
- Картата от дълго време има личен живот, само че опцията за обогатяването й непрекъснато е на дневен ред. Затова и на има специфична форма, благодарение на която всеки може да ни написа, да изпрати видео или аудиоматериали, в случай че реши или разполага с такива. А ние, в случай че имаме шанс, и още веднъж тръгнем на теренни изследвания, ще създадем каквото би трябвало.
- Тази неповторима карта надалеч надвишава проучването на българските приказва, тъй като показва неповторимо странствуване в България чрез нашите национални обичайни ястия. В този смисъл тя би могла да бъде и самобитен гид за кулинарен туризъм и рекламиране на България. Обмисляте ли нейното по-широко разпространение и съдействие в тази връзка с Министерство на туризма?
Виж още - Отворени сме за всевъзможен тип съдействие. С голямо наслаждение ще кажа, че не едно и две телевизионни излъчвания се възползваха от картата, от нейната концепция и реализация. Като помощно помагало я употребяват сътрудници преподаватели и у нас, и в чужбина. Що се отнася до институциите, мисля, че те единствено биха спечелили от нашия опит и от изследването ни, свършили сме много работа, която би им била от изгода. Това се отнася и за бизнеса, непрестанно чета и чувам какъв брой заинтригуван е той да се отвори към науката и нововъведенията. Ето, в този момент е моментът, в дословен и в метафоричен смисъл сме им поднесли нещата на тепсия.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ