Сънят на българските деца - недостатъчен и некачествен - Здраве
Българските деца не спят задоволително и в доста случаи сънят им не е първокласен, разясниха Мария Йонова и Никол Ангелова, консултанти по детски сън и създатели на първото проучване на съня при децата у нас, по по Bulgaria ON AIR.
Според данните, получени в изследването, 95% от учениците до 12 години не си набират нужното количество сън. То е обхванало 1320 деца на възраст сред 4 месеца и 12 години и е изследвало фактори като време на заспиване – рано или късно вечерта, тип сън – нощен и следобеден, метод на заспиване – независимо или с родител.
Според рекомендациите на Американската академия по педиатрия едно малко дете в градинска възраст би трябвало да си прибавя 10-12 часа нощен сън , а абсолютният най-малко при огромните е 9 часа. Установихме, че доста от децата са в „ алената зона “. Те или спят часове под абсолютния най-малко, или са на границата, сподели Мария Йонова.
Според Никол Ангелова у нас малко се осъзнава фактът, че нощният сън е най-важният, най-качественият и най-възстановителният, а ранното лягане е от основно значение.
Последиците от неналичието на първокласен нощен сън могат да бъдат намаляване на имунната система, загуба на централизация, децата натрупват отмалялост, която им се отразява физически и душевен. Те стават по-нервни и по-буйни, сподели Ангелова. - Едно по-ранно вечерно лягане е това, което оказва помощ да се уверим, че детето се наспива, безапелационна бе тя.
Експертите се стопираха и на тематиката за следобедния сън на децата, като подчертаха, че към този момент се следи известно разчупване на модела в държавните детски градини, в които следобедният сън е наложителен.
Следобедната сънливост от избрана възраст нататък може да стартира да пречи . Някои деца до 5 години имат потребност да спят по обяд, само че при други тази нужда отпада, уточни Мария Йонова.
Никол Ангелова изясни, че казусът със синята светлина, която излъчват екраните на устройствата – тв приемници, смарт телефони, компютри и така нататък, не се познава и се подценява.
Синята светлина, предавана от екраните, пречи даже и на възрастните. Тя влияе върху тези елементи на мозъка, които ни карат да бъдем бдителни. Когато имаме източник на синя светлина се покачва пулсът, също и телесната температура. Когато детето е подложено на синя светлина два часа преди лягане, се утежнява качеството на съня , акцентира тя.
Мария Йонова изясни, че в Западна Европа акцентът е върху ранното лягане, до момента в който в южните страни се отдава желание на следобедния сън.
„ На Запад даже учениците в 20-21 часа към този момент са си в леглата “, сподели тя.
По думите ѝ най-честият проблем, с който се сблъскват специалистите, е невъзможността на децата да заспиват сами, а интервалът от 15 минути се приема като норма за независимо заспиване.
40% от учениците до 12 години към момента регулярно не могат да заспиват сами. Същият е процентът на децата, които се местят в родителското легло най-малко един път седмично, уточни данни от изследването тя.
Според данните, получени в изследването, 95% от учениците до 12 години не си набират нужното количество сън. То е обхванало 1320 деца на възраст сред 4 месеца и 12 години и е изследвало фактори като време на заспиване – рано или късно вечерта, тип сън – нощен и следобеден, метод на заспиване – независимо или с родител.
Според рекомендациите на Американската академия по педиатрия едно малко дете в градинска възраст би трябвало да си прибавя 10-12 часа нощен сън , а абсолютният най-малко при огромните е 9 часа. Установихме, че доста от децата са в „ алената зона “. Те или спят часове под абсолютния най-малко, или са на границата, сподели Мария Йонова.
Според Никол Ангелова у нас малко се осъзнава фактът, че нощният сън е най-важният, най-качественият и най-възстановителният, а ранното лягане е от основно значение.
Последиците от неналичието на първокласен нощен сън могат да бъдат намаляване на имунната система, загуба на централизация, децата натрупват отмалялост, която им се отразява физически и душевен. Те стават по-нервни и по-буйни, сподели Ангелова. - Едно по-ранно вечерно лягане е това, което оказва помощ да се уверим, че детето се наспива, безапелационна бе тя.
Експертите се стопираха и на тематиката за следобедния сън на децата, като подчертаха, че към този момент се следи известно разчупване на модела в държавните детски градини, в които следобедният сън е наложителен.
Следобедната сънливост от избрана възраст нататък може да стартира да пречи . Някои деца до 5 години имат потребност да спят по обяд, само че при други тази нужда отпада, уточни Мария Йонова.
Никол Ангелова изясни, че казусът със синята светлина, която излъчват екраните на устройствата – тв приемници, смарт телефони, компютри и така нататък, не се познава и се подценява.
Синята светлина, предавана от екраните, пречи даже и на възрастните. Тя влияе върху тези елементи на мозъка, които ни карат да бъдем бдителни. Когато имаме източник на синя светлина се покачва пулсът, също и телесната температура. Когато детето е подложено на синя светлина два часа преди лягане, се утежнява качеството на съня , акцентира тя.
Мария Йонова изясни, че в Западна Европа акцентът е върху ранното лягане, до момента в който в южните страни се отдава желание на следобедния сън.
„ На Запад даже учениците в 20-21 часа към този момент са си в леглата “, сподели тя.
По думите ѝ най-честият проблем, с който се сблъскват специалистите, е невъзможността на децата да заспиват сами, а интервалът от 15 минути се приема като норма за независимо заспиване.
40% от учениците до 12 години към момента регулярно не могат да заспиват сами. Същият е процентът на децата, които се местят в родителското легло най-малко един път седмично, уточни данни от изследването тя.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ