Българските деца не спят достатъчно и в много случаи сънят

Българските деца не спят задоволително и в доста случаи сънят им не е първокласен. За това сигнализираха пред телевизия Bulgaria ON AIR Мария Йонова и Никол Ангелова, консултанти по детски сън и създатели на първото проучване на съня при децата у нас.

Според данните, получени в изследването, 95% от учениците до 12 години не си набират нужното количество сън. То е обхванало 1320 деца на възраст сред 4 месеца и 12 години и е изследвало фактори като време на заспиване – рано или късно вечерта, тип сън – нощен и следобеден, метод на заспиване – независимо или с родител.

„ Според рекомендациите на Американската академия по педиатрия едно малко дете в градинска възраст би трябвало да си прибавя 10-12 часа нощен сън, а абсолютният най-малко при огромните е 9 часа. Установихме, че доста от децата са в „ алената зона “. Те или спят часове под абсолютния най-малко, или са на границата “, сподели Мария Йонова.

Според Никол Ангелова у нас малко се осъзнава фактът, че нощният сън е най-важният, най-качественият и най-възстановителният, а ранното лягане е от основно значение.

„ Последиците от неналичието на първокласен нощен сън могат да бъдат отслабване на имунната система, загуба на централизация, децата натрупват отмалялост, която им се отразява физически и душевен. Те стават по-нервни и по-буйни “, сподели Ангелова.

„ Едно по-ранно вечерно лягане е това, което оказва помощ да се уверим, че детето се наспива “, безапелационна бе тя.

Двете специалистки се стопираха и на тематиката за следобедния сън на децата, като подчертаха, че към този момент се следи известно разчупване на модела в държавните детски градини, в които следобедният сън е наложителен.

„ Някъде към този момент се демонстрира еластичност и се оставя опция за избор на детето “, показаха те.

„ Следобедната сънливост от избрана възраст нататък може да стартира да пречи. Някои деца до 5 години имат потребност да спят по обяд, само че при други тази нужда отпада “, уточни Мария Йонова.

Никол Ангелова изясни, че казусът със синята светлина, която излъчват екраните на устройствата – тв приемници, смарт телефони, компютри и така нататък, не се познава и се подценява.

„ Синята светлина, предавана от екраните, пречи даже и на възрастните. Тя влияе върху тези елементи на мозъка, които ни карат да бъдем бдителни. Когато имаме източник на синя светлина се покачва пулсът, също и телесната температура. Когато детето е подложено на синя светлина два часа преди лягане, се утежнява качеството на съня “, акцентира тя.

Навлизайки в тематиката за ранното лягане, Мария Йонова изясни, че в Западна Европа в доста по-голяма степен се подчертава на тази нужда, до момента в който в южните страни се отдава желание на следобедния сън.

„ На Запад даже учениците в 20-21 часа към този момент са си в леглата “, сподели тя.

По думите ѝ най-честият проблем, с който се сблъскват специалистите, е невъзможността на децата да заспиват сами, а интервалът от 15 минути се приема като норма за независимо заспиване.

„ 40% от учениците до 12 години към момента регулярно не могат да заспиват сами. Същият е процентът на децата, които се местят в родителското легло най-малко един път седмично “, уточни данни от изследването тя.