Писателят Димитър Томов пред „Труд“: Крайно време е да прогласим кирилицата за българска азбука
Български писатели, общественици, хора, които милеят освен за българския език, само че и за нашия народ, оферират по време на европредседателството на страната ни да се опитаме да фокусираме вниманието на европейците и в друга посока. Според тях е добре да бъде чуто, че след гръцката и латинската писменост, има и българска писменост. Конкретното им предложение бе направено към нашия вестник – „ Труд ” да стане флагман на тази концепция. Защо тъкмо в този момент е времето тя да се реализира беседваме с писателя Димитър Томов .
– В новата ви книга с определени разкази „ Зазоряване “ езикът ви е жив, живописен, не инцидентно ви назовават „ разказвачът на българското “. Не смятате ли обаче, че през днешния ден не дребна част от създателите, сякаш нямат отношение към езика – словото им е претрупано с чуждици и нови съвременни думи. Какво става с хубавото българско слово, господин Томов?
– Нека се върнем към началото на българския език старобългарският. Той е именуван в науката „ лингва сакра “ – т. е. заветен език. Създаден е да се преведат на понятен за хората език, които го приказват свещените книги – по тази причина е заветен език. И глаголицата, по-късно усъвършенствана в така наречен кирилица, отразява езикова просвета, която е на повече от 1160 години. Ако забележим първите творби на старобългарската литература, единствено в „ Проглас към евангелието ”, да вземем за пример, думата „ слово ” се повтаря и наслагва непрекъснато, с цел да се извиси в апотеоз. Както в Библията е казано – първоначално бе Словото. Затова е оживял българският език. Затова в годините на бездържавие, с помощта на него е оживял българският народ. Тогава българският език има държавно организираща функционалност. Старобългарският език – неговото лексикално благосъстояние, граматични правила и т. н., е като стволова клетка за българската просвета. И тя няма да изчезне до момента в който ние имаме тази памет. Език на повече от 1160 години не може да бъде преборен от чуждици.
– Чуват се и противоположни на вашата тези, още не е забравено предлагането на един австрийски професор Ото Кронщайер от преди 20-ина години, че е добре да преминем към успореден правопис на латиница.
– Това беше несериозно предложение, провокира доста дискусия тогава и беше тотално отхвърлено от българското общество. Но считам, че е добре да се намерения върху нещо друго. Ще е отлично, в случай че по време на европредседателството на страната ни, български писатели, общественици, хора, които милеят освен за българския език, само че и за българския народ, се опитаме да фокусираме вниманието на тези европейци в друга посока. Имам поради, че е добре да бъде чуто, че след гръцката и латинската писменост, има и българска писменост. Тя има два разновидността – глаголица и кирилица. Но всъщност е основана за български потребности – за просвещението на българския народ. Ще бъде прелестно, в случай че вестник „ Труд ” подеме една самодейност, за която съм разговарял с академични учени, с учени от Българска академия на науките, като учените Антон Дончев, Иван Радев, Михаил Виденов, проф. Анна-Мария Тотоманова и други.
– За какво става дума?
– Кирилицата, която е в Европейски Съюз с помощта на България, би трябвало да я назоваваме българска писменост. Ако успеем по време на нашето председателство да разпространяваме делото на Кирил и Методий и техните възпитаници – така наречен Свети Седмочисленици, че по българските земи, с помощта на българските държавни владетели през Средновековието има българска писменост, на която след 1100 години на нея пишат (естествено с някои промени и допълнения, съгласно спецификата на съответния славянски език) 300 милиона души в света. Това е един цивилизационен принос – Европа ще ни види посредством нашата писменост и е извънредно време да я оповестим като българска. България има и юридическо съображение за подобен акт, тъй като съгласно огромния наш историк проф. В. Златарски, едно от най-важните решения на Народния събор в Преслав (нещо като тогавашно Народно събрание) през 893 година е било замяната на литургичния гръцки език с българската писменост – най-вероятно така наречен „ кирилица ”, която е правоприемник на „ глаголицата ”.
– Как ще се оправим с възможните бъдещи искания на Русия?
– Вярвам, че чак в този момент те ще престанат. Защото Русия след покръстването си през X век от византийския император Василий II, който ние назоваваме Българоубиец, одобряват българските кирилски букви, а не глаголицата. Всички, които пишат на тези букви, би трябвало да знаят, че историческият факт е непреклонен. Развитието на глаголицата в кирилица става за потребностите на българската словесност, с българска държавна защита по български земи. И протекцията е била доста огромна, тъй като тогава се основават ръкописни книги, за които тя е доста значима.
– Но по какъв начин българската страна би могла да убеди Европейски Съюз, че кирилицата към този момент би трябвало да се назовава българска писменост, нормативен акт ли би трябвало да приемем по тази причина?
– Най-важното и най-първото е, че ние би трябвало да я прогласим. Далече съм от мисълта, че това може да стане с нормативен акт. Ще бъде неуместно и смешно, в случай че желаеме някой да ни го признае юридически. Но ние, като наследници на този език, би трябвало да прогласим този факт и да го разпространяваме. В Европа, включително и Русия, която е част е Европа.
– Как бихте убедили мнителния европеец, че сме прави?
– Този факт е бил прочут още от разногласието на Константин Кирил Философ, когато печели делото във Ватикана против догмата на триезичието – против еврейския, гръцкия и латинския. И той споделя: „ Както слънцето грее еднообразно на всяко живо създание, по този начин и народите имат право да приказват и пишат на своя език. ” Какво ни пречи да сменим единствено терминологията и да кажем, че кирилицата е българска писменост. Кирилицата е едно научно разбиране, до момента в който българската писменост е литературен факт и би трябвало да бъде декларирана като такава. А пък дали те ще стартират да я назовават по този начин, е въпрос на уместност към историческата истина, няма принудително никого да принуждаваме. Графичната й система е издържала инспекцията на времето.
– С какво европредседателството би ни помогнало в тази концепция?
– Сега е моментът да го кажем на всеослушание и да бъдем чути в цяла Европа. Именно тъй като България ще е във фокуса на Европейски Съюз. Ние ще бъдем осветени от вниманието на просветените и на непросветените западноевропейци. Един американски държавен секретар беше споделил преди години за България: „ Вие, българите, сте разпознаваеми и би трябвало да настоявате, че днешна България е правоприемник, приемник на земите, където са се родили Орфей и Спартак. И по този начин, както споделяме, че киселото мляко е най-разпознаваемия ни белег, светът би трябвало да научи, че България е родината на българската писменост, която другите славянски нации възприемат от нас. И че по нашите земи са живели Спартак и Орфей., единствено това да запомнят – стига…
– Няма ли да прозвучи прекомерно националистическо в ушите на западноевропейците?
– Те са задоволително глухи в личния си националистически напев – те са като едни глухари в любовен интервал. Нито французите, нито англичаните, испанците или пък италианците ще станат по-малко националисти. Всеки има своя шовинизъм. Нашият би трябвало да е въз основата на българската писменост, на българския език. Защото френски крале са се кръстили на старобългарско глаголическо евангелие епохи наред, а не български царе над френски текстове.
– Признаването на българско малцинство в Албания разбуни много духовете у нас. Какво мислите за това?
– Догодина единствено след няколко месеца ще честваме 140 години от руско-турската освободителна за България война и от основаването на Третата българска страна. Само преди 10 години България бе призната в Европейски Съюз. За мен този факт на признание значи, че през 2007 година в действителност е формалният исторически завършек на руско-турската освободителна война. За първи път всички страни от Европейски Съюз абсолютно признаха България за пълноправен, равнопоставен и пълновръстен член на европейската общественост. Защото след Санстефанския контракт следва Берлинският контракт, който основава напълно друга географска действителност на Балканите, и там, където живеят българи. През целия XX век не по наша виновност на Балканите, в резултат на противоборството на европейските велики сили, се водят Първата и Втората международни войни, а България е все на страната на губещите. След Ньойския контракт България търпи включително и териториални загуби.
– И Парижкият контракт от 1947 година не по наша виновност ни подрежда на страната на губещите.
– Така е, само че въпреки всичко под крилото на Съветския съюз България най-малко не търпи териториални загуби. Така или другояче поради режима, който се открива в резултат на руското наличие, България не е припозната за равноправна страна на западноевропейските и това продължава чак до края на XX век. България се завърна като пълноправна страна на политическата карта на Европа едвам с приемането ни в Европейски Съюз. Ето по какъв начин 140 години са задоволителни, с цел да завърши припознаването на българско малцинство в Албания, правото на самоопределяне на наши сънародници в Македония, Сърбия и други места. Да се дефинират като българи – това е отзив на израстването и на окончателното одобряване на българската страна. По виновност на доста субективни фактори тези процеси протичат постепенно, прекратени са с доста комплицирани геополитически и географски плетеници.
– Надявам се, нямате поради да претендираме за връщане на Санстефанска България или пък обичаната дъвка на шовинистите – „ България на три морета ”?
– Разбира се, че съм надалеч от такава мисъл и всевъзможни великонационални хрумвания. Но представете си тези десетки хиляди наши в Албания – някои даже споделят, че са към 200 хиляди българи по националност и съзнание, 140 години не са имали право да рекат на всеослушание: „ Ние сме българи ”. Но са пазели в сандъците носиите и шевиците. Това е едно от великите чудеса на нашето наличие в Европейски Съюз. Затова българският народ, в случай че има групово съзнание, няма по какъв начин да не усети, че наличието му в Европейски Съюз го изравнява с останалите европейски нации. И в този момент е моментът България да покаже античната си история, езика си, културата си. Само от нас зависи.
– Кои би трябвало да бъдат нашите представители, които с високия си глас да прогласят българската писменост в Европа?
– Ако тази самодейност бъде призната от „ Труд ”, в нея незабавно ще се включат множеството хора, които обществото е припознало за мъдреци и старейшини. Но има и един различен синдром – спомнете си по какъв начин държавното управление направи опит за ръб на европейското председателство, в който разгласи, че ще влязат Симеон Сакскобургготски и други европейски водачи. Веднага се чуха гласове – те ли са най-умните и най-мъдрите. Ние имаме народен нихилистичен синдром да не зачитаме старейшините. Нямам поради възрастта им. Ако се даде естрада за подобен диалог, обществото ще получи справедлива опция да уточни кои са неговите същински модерни духовни водачи.
– Не смятате ли, че огромните интелектуалци в последно време са смълчани и сврени в ъгъла? Като че ли наподобяват безпомощни пред това, което се случва – нихилизъм, давност и ненавист, която е разделила нацията ни.
– Съгласен съм единствено в частта, че би трябвало да приказват на по-висок глас, с цел да бъдат чути. Но работата на интелектуалеца или на духовния отличник не е да се бута с лакти за постове, заплати и да върви пред всякакви врати да се моли за едно или за друго. Когато тези духовни първенци кажат на света: тук има език, писменост, които са български – не глаголически, не кирилски. Ще ни чуят по света на всички места. А другото е въпрос на технология.
– А управниците, те ще имат ли уши да чуят това или не?
– Не считам, че който и да е български властник би се отнесъл злонамерено. Напротив – той ще получи узряла една социална сила, концепция, която единствено би трябвало да употребява, с цел да съставлява България по най-подходящия метод. Ако България не съобщи своето наличие като Държава на духа на картата на Европа, това няма да го свършат нито президентът Радев, нито Бойко Борисов, нито министър Лиляна Павлова. България обаче би трябвало да употребява европредседателството си за още една самодейност.
– Какво имате поради?
– Ще е добре, в случай че можем да се опитаме най-малко като концепция да издигнем една социална самодейност – 100% грамотно население. Независимо от етническия генезис, общественото състояние, материалните благоприятни условия – България без необразован човек. И нямам поради единствено езикова просветеност, а и компютърна.
– Не звучи ли малко по социалистически?
– Не! Но звучи националистически. Когато не сме имали страна, сме имали книжовни и църковни средища, които са възпроизвеждали българската култура, просвета и език. Преди години живях с огромния Исак Паси седмица в Ерусалим. Тогава той ми сподели нещо доста забавно: „ Няма нищо извънредно в еврейския народ. Има 5000 години наслагвана просветеност. Независимо дали са имали страна, всеки евреин минава изпит дали е образован пред близки, учители и синагога дали е образован – документално и устно на иврит, знания по история, география и така нататък ”. Затова какво ни пречи като във Вазовия разказ „ Под игото ” да създадем изпит на всички възпитаници пред учители и родители дали те са грамотни – в 4-и, 8-и или 12-и клас? 100 % грамотно население – това е бъдещето на България.
Нашият посетител
Писателят Димитър Томов е роден в Павликени. Той е създател и 25 години шеф на Университетското издателство „ Св. Климент Охридски “. Председател на Училищното настоятелство на Лицея в Горна баня. С решение на университетския съвет на СУ е определен като публицист за член на юбилейния комитет за честване на 130- годишнината на Алма Матер през 2018 година В края на предишния месец във връзка 60-годишнината му се състоя премиера на новата му книга – сборникът с разкази „ Зазоряване “.
– В новата ви книга с определени разкази „ Зазоряване “ езикът ви е жив, живописен, не инцидентно ви назовават „ разказвачът на българското “. Не смятате ли обаче, че през днешния ден не дребна част от създателите, сякаш нямат отношение към езика – словото им е претрупано с чуждици и нови съвременни думи. Какво става с хубавото българско слово, господин Томов?
– Нека се върнем към началото на българския език старобългарският. Той е именуван в науката „ лингва сакра “ – т. е. заветен език. Създаден е да се преведат на понятен за хората език, които го приказват свещените книги – по тази причина е заветен език. И глаголицата, по-късно усъвършенствана в така наречен кирилица, отразява езикова просвета, която е на повече от 1160 години. Ако забележим първите творби на старобългарската литература, единствено в „ Проглас към евангелието ”, да вземем за пример, думата „ слово ” се повтаря и наслагва непрекъснато, с цел да се извиси в апотеоз. Както в Библията е казано – първоначално бе Словото. Затова е оживял българският език. Затова в годините на бездържавие, с помощта на него е оживял българският народ. Тогава българският език има държавно организираща функционалност. Старобългарският език – неговото лексикално благосъстояние, граматични правила и т. н., е като стволова клетка за българската просвета. И тя няма да изчезне до момента в който ние имаме тази памет. Език на повече от 1160 години не може да бъде преборен от чуждици.
– Чуват се и противоположни на вашата тези, още не е забравено предлагането на един австрийски професор Ото Кронщайер от преди 20-ина години, че е добре да преминем към успореден правопис на латиница.
– Това беше несериозно предложение, провокира доста дискусия тогава и беше тотално отхвърлено от българското общество. Но считам, че е добре да се намерения върху нещо друго. Ще е отлично, в случай че по време на европредседателството на страната ни, български писатели, общественици, хора, които милеят освен за българския език, само че и за българския народ, се опитаме да фокусираме вниманието на тези европейци в друга посока. Имам поради, че е добре да бъде чуто, че след гръцката и латинската писменост, има и българска писменост. Тя има два разновидността – глаголица и кирилица. Но всъщност е основана за български потребности – за просвещението на българския народ. Ще бъде прелестно, в случай че вестник „ Труд ” подеме една самодейност, за която съм разговарял с академични учени, с учени от Българска академия на науките, като учените Антон Дончев, Иван Радев, Михаил Виденов, проф. Анна-Мария Тотоманова и други.
– За какво става дума?
– Кирилицата, която е в Европейски Съюз с помощта на България, би трябвало да я назоваваме българска писменост. Ако успеем по време на нашето председателство да разпространяваме делото на Кирил и Методий и техните възпитаници – така наречен Свети Седмочисленици, че по българските земи, с помощта на българските държавни владетели през Средновековието има българска писменост, на която след 1100 години на нея пишат (естествено с някои промени и допълнения, съгласно спецификата на съответния славянски език) 300 милиона души в света. Това е един цивилизационен принос – Европа ще ни види посредством нашата писменост и е извънредно време да я оповестим като българска. България има и юридическо съображение за подобен акт, тъй като съгласно огромния наш историк проф. В. Златарски, едно от най-важните решения на Народния събор в Преслав (нещо като тогавашно Народно събрание) през 893 година е било замяната на литургичния гръцки език с българската писменост – най-вероятно така наречен „ кирилица ”, която е правоприемник на „ глаголицата ”.
– Как ще се оправим с възможните бъдещи искания на Русия?
– Вярвам, че чак в този момент те ще престанат. Защото Русия след покръстването си през X век от византийския император Василий II, който ние назоваваме Българоубиец, одобряват българските кирилски букви, а не глаголицата. Всички, които пишат на тези букви, би трябвало да знаят, че историческият факт е непреклонен. Развитието на глаголицата в кирилица става за потребностите на българската словесност, с българска държавна защита по български земи. И протекцията е била доста огромна, тъй като тогава се основават ръкописни книги, за които тя е доста значима.
– Но по какъв начин българската страна би могла да убеди Европейски Съюз, че кирилицата към този момент би трябвало да се назовава българска писменост, нормативен акт ли би трябвало да приемем по тази причина?
– Най-важното и най-първото е, че ние би трябвало да я прогласим. Далече съм от мисълта, че това може да стане с нормативен акт. Ще бъде неуместно и смешно, в случай че желаеме някой да ни го признае юридически. Но ние, като наследници на този език, би трябвало да прогласим този факт и да го разпространяваме. В Европа, включително и Русия, която е част е Европа.
– Как бихте убедили мнителния европеец, че сме прави?
– Този факт е бил прочут още от разногласието на Константин Кирил Философ, когато печели делото във Ватикана против догмата на триезичието – против еврейския, гръцкия и латинския. И той споделя: „ Както слънцето грее еднообразно на всяко живо създание, по този начин и народите имат право да приказват и пишат на своя език. ” Какво ни пречи да сменим единствено терминологията и да кажем, че кирилицата е българска писменост. Кирилицата е едно научно разбиране, до момента в който българската писменост е литературен факт и би трябвало да бъде декларирана като такава. А пък дали те ще стартират да я назовават по този начин, е въпрос на уместност към историческата истина, няма принудително никого да принуждаваме. Графичната й система е издържала инспекцията на времето.
– С какво европредседателството би ни помогнало в тази концепция?
– Сега е моментът да го кажем на всеослушание и да бъдем чути в цяла Европа. Именно тъй като България ще е във фокуса на Европейски Съюз. Ние ще бъдем осветени от вниманието на просветените и на непросветените западноевропейци. Един американски държавен секретар беше споделил преди години за България: „ Вие, българите, сте разпознаваеми и би трябвало да настоявате, че днешна България е правоприемник, приемник на земите, където са се родили Орфей и Спартак. И по този начин, както споделяме, че киселото мляко е най-разпознаваемия ни белег, светът би трябвало да научи, че България е родината на българската писменост, която другите славянски нации възприемат от нас. И че по нашите земи са живели Спартак и Орфей., единствено това да запомнят – стига…
– Няма ли да прозвучи прекомерно националистическо в ушите на западноевропейците?
– Те са задоволително глухи в личния си националистически напев – те са като едни глухари в любовен интервал. Нито французите, нито англичаните, испанците или пък италианците ще станат по-малко националисти. Всеки има своя шовинизъм. Нашият би трябвало да е въз основата на българската писменост, на българския език. Защото френски крале са се кръстили на старобългарско глаголическо евангелие епохи наред, а не български царе над френски текстове.
– Признаването на българско малцинство в Албания разбуни много духовете у нас. Какво мислите за това?
– Догодина единствено след няколко месеца ще честваме 140 години от руско-турската освободителна за България война и от основаването на Третата българска страна. Само преди 10 години България бе призната в Европейски Съюз. За мен този факт на признание значи, че през 2007 година в действителност е формалният исторически завършек на руско-турската освободителна война. За първи път всички страни от Европейски Съюз абсолютно признаха България за пълноправен, равнопоставен и пълновръстен член на европейската общественост. Защото след Санстефанския контракт следва Берлинският контракт, който основава напълно друга географска действителност на Балканите, и там, където живеят българи. През целия XX век не по наша виновност на Балканите, в резултат на противоборството на европейските велики сили, се водят Първата и Втората международни войни, а България е все на страната на губещите. След Ньойския контракт България търпи включително и териториални загуби.
– И Парижкият контракт от 1947 година не по наша виновност ни подрежда на страната на губещите.
– Така е, само че въпреки всичко под крилото на Съветския съюз България най-малко не търпи териториални загуби. Така или другояче поради режима, който се открива в резултат на руското наличие, България не е припозната за равноправна страна на западноевропейските и това продължава чак до края на XX век. България се завърна като пълноправна страна на политическата карта на Европа едвам с приемането ни в Европейски Съюз. Ето по какъв начин 140 години са задоволителни, с цел да завърши припознаването на българско малцинство в Албания, правото на самоопределяне на наши сънародници в Македония, Сърбия и други места. Да се дефинират като българи – това е отзив на израстването и на окончателното одобряване на българската страна. По виновност на доста субективни фактори тези процеси протичат постепенно, прекратени са с доста комплицирани геополитически и географски плетеници.
– Надявам се, нямате поради да претендираме за връщане на Санстефанска България или пък обичаната дъвка на шовинистите – „ България на три морета ”?
– Разбира се, че съм надалеч от такава мисъл и всевъзможни великонационални хрумвания. Но представете си тези десетки хиляди наши в Албания – някои даже споделят, че са към 200 хиляди българи по националност и съзнание, 140 години не са имали право да рекат на всеослушание: „ Ние сме българи ”. Но са пазели в сандъците носиите и шевиците. Това е едно от великите чудеса на нашето наличие в Европейски Съюз. Затова българският народ, в случай че има групово съзнание, няма по какъв начин да не усети, че наличието му в Европейски Съюз го изравнява с останалите европейски нации. И в този момент е моментът България да покаже античната си история, езика си, културата си. Само от нас зависи.
– Кои би трябвало да бъдат нашите представители, които с високия си глас да прогласят българската писменост в Европа?
– Ако тази самодейност бъде призната от „ Труд ”, в нея незабавно ще се включат множеството хора, които обществото е припознало за мъдреци и старейшини. Но има и един различен синдром – спомнете си по какъв начин държавното управление направи опит за ръб на европейското председателство, в който разгласи, че ще влязат Симеон Сакскобургготски и други европейски водачи. Веднага се чуха гласове – те ли са най-умните и най-мъдрите. Ние имаме народен нихилистичен синдром да не зачитаме старейшините. Нямам поради възрастта им. Ако се даде естрада за подобен диалог, обществото ще получи справедлива опция да уточни кои са неговите същински модерни духовни водачи.
– Не смятате ли, че огромните интелектуалци в последно време са смълчани и сврени в ъгъла? Като че ли наподобяват безпомощни пред това, което се случва – нихилизъм, давност и ненавист, която е разделила нацията ни.
– Съгласен съм единствено в частта, че би трябвало да приказват на по-висок глас, с цел да бъдат чути. Но работата на интелектуалеца или на духовния отличник не е да се бута с лакти за постове, заплати и да върви пред всякакви врати да се моли за едно или за друго. Когато тези духовни първенци кажат на света: тук има език, писменост, които са български – не глаголически, не кирилски. Ще ни чуят по света на всички места. А другото е въпрос на технология.
– А управниците, те ще имат ли уши да чуят това или не?
– Не считам, че който и да е български властник би се отнесъл злонамерено. Напротив – той ще получи узряла една социална сила, концепция, която единствено би трябвало да употребява, с цел да съставлява България по най-подходящия метод. Ако България не съобщи своето наличие като Държава на духа на картата на Европа, това няма да го свършат нито президентът Радев, нито Бойко Борисов, нито министър Лиляна Павлова. България обаче би трябвало да употребява европредседателството си за още една самодейност.
– Какво имате поради?
– Ще е добре, в случай че можем да се опитаме най-малко като концепция да издигнем една социална самодейност – 100% грамотно население. Независимо от етническия генезис, общественото състояние, материалните благоприятни условия – България без необразован човек. И нямам поради единствено езикова просветеност, а и компютърна.
– Не звучи ли малко по социалистически?
– Не! Но звучи националистически. Когато не сме имали страна, сме имали книжовни и църковни средища, които са възпроизвеждали българската култура, просвета и език. Преди години живях с огромния Исак Паси седмица в Ерусалим. Тогава той ми сподели нещо доста забавно: „ Няма нищо извънредно в еврейския народ. Има 5000 години наслагвана просветеност. Независимо дали са имали страна, всеки евреин минава изпит дали е образован пред близки, учители и синагога дали е образован – документално и устно на иврит, знания по история, география и така нататък ”. Затова какво ни пречи като във Вазовия разказ „ Под игото ” да създадем изпит на всички възпитаници пред учители и родители дали те са грамотни – в 4-и, 8-и или 12-и клас? 100 % грамотно население – това е бъдещето на България.
Нашият посетител
Писателят Димитър Томов е роден в Павликени. Той е създател и 25 години шеф на Университетското издателство „ Св. Климент Охридски “. Председател на Училищното настоятелство на Лицея в Горна баня. С решение на университетския съвет на СУ е определен като публицист за член на юбилейния комитет за честване на 130- годишнината на Алма Матер през 2018 година В края на предишния месец във връзка 60-годишнината му се състоя премиера на новата му книга – сборникът с разкази „ Зазоряване “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ