Сънародници най-много тормозят българските работници в Германия
Български компании в Германия, които са подизпълнители на огромни компании за електронна търговия, най-вече експлоатират нашенци в Германия. Това настояват специалисти от КНСБ, които дадоха и съответни образци. " Българи, които са били поставяни в най-мизерните условия, през днешния ден са към този момент притежатели на компании. Точно те назначават други българи и им заплащат минималната работна заплата от към 9 евро на час, а от време на време " не помнят " и изобщо да заплащат ", описаха синдикалистите.
Срещу минималната часова ставка българите би трябвало да доставят до 180 пакета на адрес и работят по 12 часа на ден.
Над 300 000 българи работят в Германия, през предходната година към 2000 от тях са се оплакали от трудова употреба, заяви Иван Иванов, който е съветник към центъра за съвещания на плана " Справедлива подвижност " във Франкфурт. С него е и Нели Ботевска, съветник от плана „ Справедливо командироване " към КНСБ.
Двата плана се осъществят взаимно сред КНСБ и ДГБ-Германският съюз на синдикатите.
В Германия има 9 центъра за съвещания, където се дава информация и помощ на служащи от Източна Европа, най-вече от Полша, България, Румъния, Хърватия и Словения. Най-много са недоволствата от регионите на Мюнхен, Франкфурт и Дортмунд, където са ситуирани най-големите български общности от служащи.
В Дортмунд съвсем 80 на 100 от компаниите, които почистват молове и заведения за хранене, били формирани от българи. Според специалистите най-често недоволствата от невъзможни условия за работа идвали от
домашни помощници, обществени асистенти, строителни служащи
заети в ресторантьорството.
Един от най-драстичните случаи е със обществена помощничка, наета от германка, живееща от години в Бургас. Нашенката трябвало да обслужва в продължение на месец болната от малария германка без да подозира за заплахата от болест. Българската била съпътстващо лице на дамата в болница. Официално договорът й бил за минималната заплата в България от 500 лева, а с дребни цифрички откъм гърба била изписана същинската сума, която получавала - 1400 евро.
Измамите в строителния бранш също са всеобщи. " Работех към компанията " Телеком сервиз ", копаехме траншеи за интернет и оптични кабели. Трябваше да работим общо 3 години в Германия като подизпълнители на огромни компании като " Ериксон ". Цанихме се за 4000 евро на месец. Стояхме 3 месеца, най-после получихме общо 700 лева ", изплака през вчерашния ден Тодор Велков. Според него компанията на няколко пъти е лъгала по този начин служащи, като на третия месец ги изхвърляла. най-после протекция офиса си в София и в този момент контактът с нея е вероятен единствено посредством юрист.
Според специалистите от КНСБ при домашните помощници се следи работа без контракти за командироване, а с трудови контракти за 2, 4 или даже един час работа дневно, а в действителност се прави непрекъснато обслужване на болен.
Липсвала всякаква връзка с органи за надзор, както и обществени контакти. Хората живеели в домовете на болните, като първоначално
не владеят добре езика
даже и не схващат какво тъкмо правят, липсват медицински знания и подготовка.
" Дори фамилията на обслужвания човек да е изрядно и да е изплатило сумата към организацията - българска или немска, това не е гаранция, че изплащането на възнаграждението ще бъде осъществено ", твърди Нели Ботевска. " Някои от тези дами изобщо не са командировани съгласно разпоредбите. Повечето тях не владеят немски език, дават им се контракти на немски език, които те подписват, а на ръка се дописват договорите във връзка с заплащането ", изясни още Ботевска
При строителните служащи случаите са свързани с командировани от българска компания. Подписват се контракти за едно заплащане - минимално за Германия, а се изплаща друго и то когато работодателят пожелае. Работи се изключително, без да се заплаща изключителният труд - в това число и в съботи и недели, както и в множеството случаи се работи на обекти и отвън формалното работно време от 8 часа. Сигнали до ГИТ в тези случаи установяват нарушаванията, от работодателите се изисква документи, удостоверяваща трудовото правно отношение, като служащите са насочвани да заведат трудово правни каузи за неизплатени заплати и други.
В деветте центъра, които дават помощ и информация на служащи от Източна Европа, най-често се съветват жители от Полша - към 40 %, от България - към 22 % и от Румъния - 19,4 на 100. Румънците в Германия са повече от българите, само че
българите търсят по-често помощ
обясниха консултантите към плана.
Над 300 000 българи работят в Германия. Към август 2017 година броят на тези, които работят там със наложително обществено обезпечаване, е бил 108 794 души, като се е нараснал с 16 655 души по отношение на август 2016 година, което е повишаване с 18,1 %. През юли 2017 година заетите българи без наложително обществено обезпечаване, включително и заетите на ненапълно работно време, както и независимо заетите, са били 32 174 души, с 2 434 души повече по отношение на същия месец на миналата година.
Към юли предходната година 30,4 на 100 от българските жители в Германия са получавали обществени помощи, а една година по-рано този % е бил 30,6 %. Социални помощи получават 11,6 на 100 от румънците, а приблизително за Германия този индикатор е 7, 1 на 100.
" Нашите българи постоянно подхващат миграция за сезонна работа зад граница. Целта е прибиране на годишна продукция. Сезонната работа значи краткосрочна претовареност, която неведнъж отпада от опциите за регламентиране ", разяснява Валентина Васильонова от синдиката. Тревожим се от това, че в земеделието можеш да упражняваш труд без контракти. Така пораства броят на хората, които попадат в накърнимост и трудова употреба, безапелационна бе тя.
Срещу минималната часова ставка българите би трябвало да доставят до 180 пакета на адрес и работят по 12 часа на ден.
Над 300 000 българи работят в Германия, през предходната година към 2000 от тях са се оплакали от трудова употреба, заяви Иван Иванов, който е съветник към центъра за съвещания на плана " Справедлива подвижност " във Франкфурт. С него е и Нели Ботевска, съветник от плана „ Справедливо командироване " към КНСБ.
Двата плана се осъществят взаимно сред КНСБ и ДГБ-Германският съюз на синдикатите.
В Германия има 9 центъра за съвещания, където се дава информация и помощ на служащи от Източна Европа, най-вече от Полша, България, Румъния, Хърватия и Словения. Най-много са недоволствата от регионите на Мюнхен, Франкфурт и Дортмунд, където са ситуирани най-големите български общности от служащи.
В Дортмунд съвсем 80 на 100 от компаниите, които почистват молове и заведения за хранене, били формирани от българи. Според специалистите най-често недоволствата от невъзможни условия за работа идвали от
домашни помощници, обществени асистенти, строителни служащи
заети в ресторантьорството.
Един от най-драстичните случаи е със обществена помощничка, наета от германка, живееща от години в Бургас. Нашенката трябвало да обслужва в продължение на месец болната от малария германка без да подозира за заплахата от болест. Българската била съпътстващо лице на дамата в болница. Официално договорът й бил за минималната заплата в България от 500 лева, а с дребни цифрички откъм гърба била изписана същинската сума, която получавала - 1400 евро.
Измамите в строителния бранш също са всеобщи. " Работех към компанията " Телеком сервиз ", копаехме траншеи за интернет и оптични кабели. Трябваше да работим общо 3 години в Германия като подизпълнители на огромни компании като " Ериксон ". Цанихме се за 4000 евро на месец. Стояхме 3 месеца, най-после получихме общо 700 лева ", изплака през вчерашния ден Тодор Велков. Според него компанията на няколко пъти е лъгала по този начин служащи, като на третия месец ги изхвърляла. най-после протекция офиса си в София и в този момент контактът с нея е вероятен единствено посредством юрист.
Според специалистите от КНСБ при домашните помощници се следи работа без контракти за командироване, а с трудови контракти за 2, 4 или даже един час работа дневно, а в действителност се прави непрекъснато обслужване на болен.
Липсвала всякаква връзка с органи за надзор, както и обществени контакти. Хората живеели в домовете на болните, като първоначално
не владеят добре езика
даже и не схващат какво тъкмо правят, липсват медицински знания и подготовка.
" Дори фамилията на обслужвания човек да е изрядно и да е изплатило сумата към организацията - българска или немска, това не е гаранция, че изплащането на възнаграждението ще бъде осъществено ", твърди Нели Ботевска. " Някои от тези дами изобщо не са командировани съгласно разпоредбите. Повечето тях не владеят немски език, дават им се контракти на немски език, които те подписват, а на ръка се дописват договорите във връзка с заплащането ", изясни още Ботевска
При строителните служащи случаите са свързани с командировани от българска компания. Подписват се контракти за едно заплащане - минимално за Германия, а се изплаща друго и то когато работодателят пожелае. Работи се изключително, без да се заплаща изключителният труд - в това число и в съботи и недели, както и в множеството случаи се работи на обекти и отвън формалното работно време от 8 часа. Сигнали до ГИТ в тези случаи установяват нарушаванията, от работодателите се изисква документи, удостоверяваща трудовото правно отношение, като служащите са насочвани да заведат трудово правни каузи за неизплатени заплати и други.
В деветте центъра, които дават помощ и информация на служащи от Източна Европа, най-често се съветват жители от Полша - към 40 %, от България - към 22 % и от Румъния - 19,4 на 100. Румънците в Германия са повече от българите, само че
българите търсят по-често помощ
обясниха консултантите към плана.
Над 300 000 българи работят в Германия. Към август 2017 година броят на тези, които работят там със наложително обществено обезпечаване, е бил 108 794 души, като се е нараснал с 16 655 души по отношение на август 2016 година, което е повишаване с 18,1 %. През юли 2017 година заетите българи без наложително обществено обезпечаване, включително и заетите на ненапълно работно време, както и независимо заетите, са били 32 174 души, с 2 434 души повече по отношение на същия месец на миналата година.
Към юли предходната година 30,4 на 100 от българските жители в Германия са получавали обществени помощи, а една година по-рано този % е бил 30,6 %. Социални помощи получават 11,6 на 100 от румънците, а приблизително за Германия този индикатор е 7, 1 на 100.
" Нашите българи постоянно подхващат миграция за сезонна работа зад граница. Целта е прибиране на годишна продукция. Сезонната работа значи краткосрочна претовареност, която неведнъж отпада от опциите за регламентиране ", разяснява Валентина Васильонова от синдиката. Тревожим се от това, че в земеделието можеш да упражняваш труд без контракти. Така пораства броят на хората, които попадат в накърнимост и трудова употреба, безапелационна бе тя.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ