Фермери настояват над 3000 малки язовира да се включат в системата за напояване в земеделието
Български фермерски съюз (БФС) упорства над 3000 дребни язовира в страната да бъдат включени в системата за напояване на земеделските производители. Става въпрос за някогашни „ текезесарски “ водоема, на които би трябвало да се направи инвентаризация, оценка на положението и прилежащата напоителна инфраструктура, разгласи Георги Стоянов, ръководител на организацията. Според него язовирите незабавно би трябвало да бъдат вкарани в системата за напояване в земеделието, тъй като световното стопляне и горещините от ден на ден ще унищожават и понижават продукцията. Има разнообразни проучвания, едни от тях споделят, че температурите в нашата част на Европа ще се покачат приблизително с 4,5 градуса по Целзий лятно време до 2100 година. Други, че подземните води потъват с по един метър всяка година.
Държавата нехае за тази опция от 15 години и по тази причина в някои региони на страната напълно липсва напояване, разяснява Стоянов. Причините са или от недоумение, или от това, че тези язовири се употребяват като частни, най-много за водни площи пред нечии имения, за лов на риба или за напояване единствено на нивите на някой локален човек с доста власт. Призоваваме да се пристъпи незабавно към сложна оценка и инвентаризация на тези скъпи активи. Ние можем да дадем и препоръки, по какъв начин това да бъде направено бързо и дейно, тъй като към този момент имаме сходни новаторски разработки. Тези язовири ще са нужни и могат да дадат гръбнак на микронапояването в няколко хиляди села и цели региони, акцентира Георги Стоянов.
Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев към този момент съобщи, че напояването ще е приоритет, като ще се разработят нужните документи и ще бъде основана дирекция " Хидромелиорации " във ведомството. Всичко това ще има смисъл, в случай че се прави с хора, които имат съответното обучение и опит. Нещо, което от години е тъкмо противоположното. Ще напомним, че през 80-те години на 20 век в структурите към министерството е имало голям брой чиновници по хидромелиорациите и единствено проектантите и инженерите-хидромелиоратори са били съвсем 2000.
В Български фермерски съюз поддържаме тази теза, само че ще следим за действителното осъществяване, тъй като това визира хилядите наши членове, както и бъдещето на българското земеделие. Членството ни в най-голямата европейска организация на земеделските производители Copa Cogeca идва таман в точния момент, тъй като тяхното подпомагане в Брюксел ще бъде изключително значимо и ние несъмнено ще се възползваме, във връзка с хидромелиорациите, с цел да създадем най-хубавото за България отвън и над всевъзможни политически уклони, сподели Георги Стоянов.
Членовете на Българския фермерски съюз от години възвръщат или построяват личните си напоителни системи. Те работят със стотици консултанти, технолози, проектанти и несъмнено, с държавната и общинска администрация. Това оказва помощ всекидневно да се натрупват познания за провокациите, които засягат безусловно всички аспекти на това по какъв начин да се докара вода до масива и на каква цена ще е тя. Организацията си сътрудничи интензивно с общини, с Националната камара на минералните води и доста други. Ролята на съюза е да оказва помощ с опит, препоръки, както и да оглежда сериозно работата на институциите.
Според общата Стратегия за ръководство и развиване на хидромелиорациите и отбрана от нездравословното влияние на водите, хидромелиоративният бранш на България е бил основополагащ за стопанската система. Към 1989 година са напоявани към 12 млн. декара. Към 2000 година, държавното дружество „ Напоителни системи ” ЕАД ръководи 235 системи, които са проектирани да обслужват над 7 400 000 дка поливни площи. Хидромелиоративната инфраструктура включва 168 язовира и водоема с общ потенциал от 3,1 милиарда кубични метра вода, 168 напоителни помпени станции, 6 435 км открита канална мрежа и 9 269 км подземни тръбопроводни мрежи. По това време действително годните за напояване площи възлизат на 5 375 000 дка, от които по-малко от половината (2 473 000 дка) се зареждат гравитачно, а останалите (2 902 000 дка) - помпено. Около 1 575 390 дка напоявани площи са оборудвани с отводнителни мрежи както от открити канали, по този начин и от подземни дренажи. Дренажни води се извеждат и посредством насила от 94 помпени станции.
Общата дължина на отводнителните канали възлиза на 2 334 км, а на дренажите съоветно на 11 192 км. В допълнение към оборудванията за напояване и отводняване, близо 817 280 дка земеделска земя е предпазена от нездравословно влияние на водите (наводнения) чрез 635 км защитни насипи, в това число 268 км по течението на река Дунав. До 2000 година са поправени речни корита с обща дължина от 3 164 км. Около 3 000 дребни язовира дават спомагателен водосъхраняващ размер, като тяхното ръководство се трансферира на общините след ликвидацията на кооперативите и държавните аграрни стопанства.
Към днешна дата действително напояваните площи, обслужвани от „ Напоителни системи ” ЕАД, са се свили още повече до 350 000 - 500 000 дка, според от годината и преваляванията. Около 150 000 декара са оризищата, откъдето в действителност се генерират и главните доходи на държавното сдружение. Там отива към 90% от потреблението на вода. Всъщност само „ Напоителни системи ” ЕАД направи и невъзможното, като оказа помощ да се приготви Мярка 125 от ПРСР 2007-2014, която не беше приложена поради извънредно неприятните решения, взети от тогавашния виновен заместник-министър на земеделието. Благодарение на упоритостта на сдружението и качествения екип, работещ в интервала към 2020 година беше достигнато до отбрана на мярка 4.3 и даже до публични поръчки за строителство и рехабилитация. След това още веднъж всичко се върна в изходна точка, тъй като не се мисли за публичното богатство, а единствено за политически и бизнес ползи. С днешните цени на строителството, евентуално в декларираните 24 обекта ще се изпълнят половината действия. И през днешния ден огромна част от дейностите се дефинират точно от хора, които подкрепяха решенията по отношение на Мярка 125 или участваха в деградацията на напояването през 90-те години и при започване на 2000-та година, изясни още Георги Стоянов.
Държавата нехае за тази опция от 15 години и по тази причина в някои региони на страната напълно липсва напояване, разяснява Стоянов. Причините са или от недоумение, или от това, че тези язовири се употребяват като частни, най-много за водни площи пред нечии имения, за лов на риба или за напояване единствено на нивите на някой локален човек с доста власт. Призоваваме да се пристъпи незабавно към сложна оценка и инвентаризация на тези скъпи активи. Ние можем да дадем и препоръки, по какъв начин това да бъде направено бързо и дейно, тъй като към този момент имаме сходни новаторски разработки. Тези язовири ще са нужни и могат да дадат гръбнак на микронапояването в няколко хиляди села и цели региони, акцентира Георги Стоянов.
Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев към този момент съобщи, че напояването ще е приоритет, като ще се разработят нужните документи и ще бъде основана дирекция " Хидромелиорации " във ведомството. Всичко това ще има смисъл, в случай че се прави с хора, които имат съответното обучение и опит. Нещо, което от години е тъкмо противоположното. Ще напомним, че през 80-те години на 20 век в структурите към министерството е имало голям брой чиновници по хидромелиорациите и единствено проектантите и инженерите-хидромелиоратори са били съвсем 2000.
В Български фермерски съюз поддържаме тази теза, само че ще следим за действителното осъществяване, тъй като това визира хилядите наши членове, както и бъдещето на българското земеделие. Членството ни в най-голямата европейска организация на земеделските производители Copa Cogeca идва таман в точния момент, тъй като тяхното подпомагане в Брюксел ще бъде изключително значимо и ние несъмнено ще се възползваме, във връзка с хидромелиорациите, с цел да създадем най-хубавото за България отвън и над всевъзможни политически уклони, сподели Георги Стоянов.
Членовете на Българския фермерски съюз от години възвръщат или построяват личните си напоителни системи. Те работят със стотици консултанти, технолози, проектанти и несъмнено, с държавната и общинска администрация. Това оказва помощ всекидневно да се натрупват познания за провокациите, които засягат безусловно всички аспекти на това по какъв начин да се докара вода до масива и на каква цена ще е тя. Организацията си сътрудничи интензивно с общини, с Националната камара на минералните води и доста други. Ролята на съюза е да оказва помощ с опит, препоръки, както и да оглежда сериозно работата на институциите.
Според общата Стратегия за ръководство и развиване на хидромелиорациите и отбрана от нездравословното влияние на водите, хидромелиоративният бранш на България е бил основополагащ за стопанската система. Към 1989 година са напоявани към 12 млн. декара. Към 2000 година, държавното дружество „ Напоителни системи ” ЕАД ръководи 235 системи, които са проектирани да обслужват над 7 400 000 дка поливни площи. Хидромелиоративната инфраструктура включва 168 язовира и водоема с общ потенциал от 3,1 милиарда кубични метра вода, 168 напоителни помпени станции, 6 435 км открита канална мрежа и 9 269 км подземни тръбопроводни мрежи. По това време действително годните за напояване площи възлизат на 5 375 000 дка, от които по-малко от половината (2 473 000 дка) се зареждат гравитачно, а останалите (2 902 000 дка) - помпено. Около 1 575 390 дка напоявани площи са оборудвани с отводнителни мрежи както от открити канали, по този начин и от подземни дренажи. Дренажни води се извеждат и посредством насила от 94 помпени станции.
Общата дължина на отводнителните канали възлиза на 2 334 км, а на дренажите съоветно на 11 192 км. В допълнение към оборудванията за напояване и отводняване, близо 817 280 дка земеделска земя е предпазена от нездравословно влияние на водите (наводнения) чрез 635 км защитни насипи, в това число 268 км по течението на река Дунав. До 2000 година са поправени речни корита с обща дължина от 3 164 км. Около 3 000 дребни язовира дават спомагателен водосъхраняващ размер, като тяхното ръководство се трансферира на общините след ликвидацията на кооперативите и държавните аграрни стопанства.
Към днешна дата действително напояваните площи, обслужвани от „ Напоителни системи ” ЕАД, са се свили още повече до 350 000 - 500 000 дка, според от годината и преваляванията. Около 150 000 декара са оризищата, откъдето в действителност се генерират и главните доходи на държавното сдружение. Там отива към 90% от потреблението на вода. Всъщност само „ Напоителни системи ” ЕАД направи и невъзможното, като оказа помощ да се приготви Мярка 125 от ПРСР 2007-2014, която не беше приложена поради извънредно неприятните решения, взети от тогавашния виновен заместник-министър на земеделието. Благодарение на упоритостта на сдружението и качествения екип, работещ в интервала към 2020 година беше достигнато до отбрана на мярка 4.3 и даже до публични поръчки за строителство и рехабилитация. След това още веднъж всичко се върна в изходна точка, тъй като не се мисли за публичното богатство, а единствено за политически и бизнес ползи. С днешните цени на строителството, евентуално в декларираните 24 обекта ще се изпълнят половината действия. И през днешния ден огромна част от дейностите се дефинират точно от хора, които подкрепяха решенията по отношение на Мярка 125 или участваха в деградацията на напояването през 90-те години и при започване на 2000-та година, изясни още Георги Стоянов.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ