Български баби търсят 2,5 млрд долара от наследството на един

Български баби търсят 2,5 млрд $ от наследството на един от най-богатите родове по света – Рокфелер. Преди дни, след гибелта на главата на клана Дейвид Рокфелер, историята с българските му наследници още веднъж стана тематика N 1 в родния щемпел.
Историята стартира при започване на ХХ век, когато младият българин от свищовското село Ореш Иван Чорбаджийозов напуща родното си село и отпътува оттатък Океана да си търси шанса. Щастието му се усмихва и в Чикаго той се среща с красивата мулатка Жаклин Клерк, която се явява една от племенничките на патриарха на рода Рокфелер – Джон Дейвидсън.

Бедният български гурбетчия и богатата американка се залюбват и дори имат едно дете. Нищо че дядо Иван към този момент е оставил в родния Ореш брачна половинка с пет дъщери и един наследник. По време на езда обаче Жаклин пада неприятно и не след дълго умира, а българският й брачен партньор става правоприемник на нейната част от наследството на чичо й Дейвид. Бай Иван Чорбаджийзов работи доста и пести, като спестените пари влага за черни дни в една от американските банки. В началото на 30-те години обаче банката ненадейно банкрутира и нашенецът остава без пукнат цент. Принуден е да се върне в България единствено с облеклата на гърба си и с един пакет с документи, доказващи неговото право върху част от наследството на богатия Рокфелер. До последния ден от живота си той заклева околните си да пазят тези документи като зеницата на окото си, защото те щели да ги създадат богати.

Иван Чорбаджийзов живее в България шест години, като най-после е заставен да работи като пазач в Ореш, с цел да се прехранва. Умира в огромна сиромашия през 1938 година, а неговите наследници към този момент повече от 70 години сънуват несметното завещание, което ги чака там някъде в банковите трезори в Америка. Оказва се обаче, че в парите оттатък Океана са се прицелили и други. След 9 септември 1944 година по време на комунизма някои от ръководещите като Вълко Червенков и Цола Драгойчева са теглили милиони от наследството на бай Иван от Ореш без знанието и единодушието на неговите наследници. Според описа на плевенчанин пък някогашният български министър председател Андрей Луканов бил теглил 864 млн. $ от наследството на бай Иван за започване на печеливш газов бизнес у нас. Плевенчанинът твърди, че дружно с Луканов е посетил трезор на една от банките във Вашингтон и там, в подземния трезор, с очите си е видял палетите с подредени върху тях стотици кюлчета злато, благосъстоятелност на Иван Чорбаджийозов. В трезора наред със златото имало и фотография на българина бай Иван с американската му брачна половинка Жаклин.

След рухването на комунизма през 90-те години историята с наследството на Рокфелер още веднъж се разшумява. Търновската адвокатка Невяна Христова приема да съставлява наследниците на Иван Чорбаджийозов и да заведе от тяхно име дело в американския федерален съд. Това обаче се оказва надалеч не толкоз просто. Наследниците не съумяват да съберат и показват в точния момент всички нужни документи, а гибелта на юрист Христова й попречи да види стартирано делото, на което тя отдаде последните години от живота си. Освен това спомагателна спънка е и фактът, че с цел да бъде признат за разглеждане искът на българите, те би трябвало да внесат пред американския съд 250 хиляди $ държавна такса. Сума, която е извънредно непостижима за тях. Така историята с милиардите на Иван Чорбаджийзов бе забравена за известно време. През 2015 година обаче за нея още веднъж се разшумя, откакто стана ясно, че незнаен българин е внесъл държавната такса от 250 хиляди $ и съдът даже е приел за разглеждане желае на българските наседници на Рокфелер, които през днешния ден към този момент са над 100. Наследството, което им се поставя, възлиза на обща стойност към 2,5 милиарда $, като с изключение на пари тук влизат и златни мини в Африка, хотели и автопаркове в Ню Йорк и Чикаго и други недвижима благосъстоятелност. Повечето от наследниците обаче към този момент са песимисти, че в миналото ще видят и цент от дядовото си завещание. Те са възрастни хора на по 70 – 80 години, пенсионери, които едвам кретат с мизерните си пенсийки и обработват градинката си, с цел да се устоят на остарели години.

„ Големци на управителни постове се разпоредиха с наследството. Най-напред споделиха, че Луканов желал да купува от Съветския съюз някаква газова рафинерия. Когато го разследвали, споделил, че тези пари не са от България. Къде ли не ходихме, само че се оказа, че вратите за нас са затворени отвред. Нищо не можахме да създадем и кандисахме към този момент ”, подвига ръце безпомощно баба Веска от село Ореш, която е внучка и наследничка на дядо Иван, зетя на Рокфелер. Тя твърди, че в случай че въпреки всичко в края на живота си дочака да види в ръцете си дядовото си завещание, ще даде огромна част от него като подаяние за дом „ Майка и дете “ и за църквата. Синът й Владимир пък счита с тези пари да стартира бизнес, само че към момента се колебае дали да остане в България, или да стартира начисто в чужбина.

Оказва се също, че да бъдеш правоприемник на Рокфелер, е и много рисково. Леля Веска скрито споделя, че имало хора, които заплатили с живота си по тази причина, че са се интересували от милиардите на дядо й Иван и са си пъхали носа където не им е работата. „ Преди години ходихме с майка ми при гадателка в Плевен. И тя като видя фотографията на дядо ми Иван, напряко попита: „ Къде са парите и къде е кариерата на този човек? ”. След няколко дни отидохме отново и врачката сподели, че след нашето посещаване при нея пристигнали някакви хора от милицията и я предизвестили да си затваря устата и да не приказва повече за това завещание. А третия път като отидохме в Плевен, нея към този момент я нямаше. Казаха ни, че я били изселили незнайно къде ”, споделя вуйна Веска Стоянова.

Иван ГЕОРГИЕВ

Инфо: Борба