ЕК: Българската здравна система не е ефективна в намаляването на смъртността
Българската здравна система не е ефикасна в намаляването на предотвратимата смъртност (например сърдечно-съдови заболявания) и по отношение на възходяща смъртност от рак, диабет и незаразни заболявания. България има най-високата смъртност от мозъчно-съдови болести (например инсулт) в Европейски Съюз и регистрира доста дребен брой на претърпелите ракови болести, съобщи Българска телеграфна агенция.
Това се показва в отчет, показан през днешния ден от Европейската комисия и формиран основно по формалните национални статистически данни, предоставени на Евростат и Организацията за икономическо съдействие и развиване.
Системата на опазването на здравето в България е изправена по едно и също време пред няколко огромни провокации, написа в документа. България регистрира втората най-ниска дълготрайност на живота в Европейски Съюз (след Литва) и някои обезпокоително високи нива на рисково за здравето държание (тютюнопушене, приложимост на алкохол, затлъстяване), както и бързо застаряващо население, дефицит на медици и ниски разноски за опазване на здравето.
От 2008 година е реализиран прочут прогрес в региона на здравната профилактика и ранното разкриване на хронични заболявания. Финансирането на опазването на здравето се дефинира с ниски общи разноски, както и с доста високи директни заплащания от пациентите. България изразходва по-голямата част от ресурсите си за лекарствени средства и болнична помощ. Първичната помощ може да бъде усъвършенствана и повече случаи могат да бъдат лекувани в амбулаторната и извънболничната помощ, написа в отчета.
Достъпът до здравни услуги остава сложен, като към 12 на 100 от българите нямат осигуровка, а огромните директни заплащания на пациентите заплашват достъпа до здравни грижи за уязвимите групи, в това число ромите, семействата с по-ниски приходи и възрастните хора. Освобождаването от някои потребителски такси не пази хората от неофициалните заплащания за лекуване. Необходимостта да изминат разстояние, с цел да стигнат до доктор, също основава спънки пред достъпа до опазване на здравето, изключително за хората в групите с по-ниски приходи.
Отчита се дефицит на лекари в дребните обитаеми места и на медицински сестри. Специалистите в областта на опазването на здравето се местят в други страни, в търсене на по-добри благоприятни условия за развиване и по-добро възнаграждение. Необходими са политики за решение на тези проблеми, се показва в отчета.
Според Европейска комисия е доближат нужният прогрес в укрепването на ръководството и отчетността в българското опазване на здравето. Същевременно комисията отбелязва, че от позиция на крайния бюджет, българските семейства харчат най-вече за опазване на здравето в целия Европейски Съюз. Преките заплащания от пациентите са най-високите в Европа и са три пъти над междинните на континента.
Според отчета в България се следи висок брой на признатите в болница излишно, което е белег за едва развито доболнично опазване на здравето. Според специалистите най-малко 20 на 100 от признатите в болница у нас могат да се лекуват вкъщи. Отбелязва се, че аргументите за това са главно две - финансовите тласъци лечебните заведения да одобряват пациенти и желанието на пациентите да постъпят в болница. Според статистиката България регистрира най-големия брой случаи на болничен банкет на 1000 души население в Европейски Съюз.
По данни от 2013 година у нас 35 на 100 от ромите не са плащали здравни осигуровки. Допълва се, че бедните по-често подхващат държание, рисково за здравето. Разпространението на тютюнопушенето измежду българите е най-високо в Европейски Съюз и е с съвсем седем на 100 над междинното.
Най-малко 40 на 100 от болесттите в България се дължат на държанието на хората, в това число тютюнопушене, пиянство на алкохол, неприятно хранене и слаба физическа активност. Тютюнопушенето и затлъстяването способстват най-вече за неприятното здраве на българите.
Някои заразни заболявания остават опасност за здравето в България и въпреки честотата на известията за случаи на ХИВ да остава под междинната за Европейски Съюз, тя се е нараснала съвсем пет пъти от 2004 година насам, в прорез с общия спад. Смъртността от СПИН остава под междинната за Европейски Съюз. Честотата на известията за туберкулоза е два пъти по-висока от междинната за Европейски Съюз. Случаите на носители на вируса на хепатит В измежду кръводарителите са 3,2 на 100 - измежду най-високите в Европа.
По публични данни на сърдечно-съдовите и раковите болести се дължат над четири пети от всички смъртни случаи в България. Детската смъртност у нас е с над 80 на 100 по-висока от междинната за Европа. Очакваната дълготрайност на живота се е нараснала, само че остава под междинната за Европейски Съюз. Предотвратимата смъртност в България остава доста висока. Очакваната дълготрайност на живота при раждане е била 74,7 години през 2015 година, което е второто най-ниско ниво в Европейски Съюз и съвсем с шест години под междинното в Общността, се показва в отчета.
Това се показва в отчет, показан през днешния ден от Европейската комисия и формиран основно по формалните национални статистически данни, предоставени на Евростат и Организацията за икономическо съдействие и развиване.
Системата на опазването на здравето в България е изправена по едно и също време пред няколко огромни провокации, написа в документа. България регистрира втората най-ниска дълготрайност на живота в Европейски Съюз (след Литва) и някои обезпокоително високи нива на рисково за здравето държание (тютюнопушене, приложимост на алкохол, затлъстяване), както и бързо застаряващо население, дефицит на медици и ниски разноски за опазване на здравето.
От 2008 година е реализиран прочут прогрес в региона на здравната профилактика и ранното разкриване на хронични заболявания. Финансирането на опазването на здравето се дефинира с ниски общи разноски, както и с доста високи директни заплащания от пациентите. България изразходва по-голямата част от ресурсите си за лекарствени средства и болнична помощ. Първичната помощ може да бъде усъвършенствана и повече случаи могат да бъдат лекувани в амбулаторната и извънболничната помощ, написа в отчета.
Достъпът до здравни услуги остава сложен, като към 12 на 100 от българите нямат осигуровка, а огромните директни заплащания на пациентите заплашват достъпа до здравни грижи за уязвимите групи, в това число ромите, семействата с по-ниски приходи и възрастните хора. Освобождаването от някои потребителски такси не пази хората от неофициалните заплащания за лекуване. Необходимостта да изминат разстояние, с цел да стигнат до доктор, също основава спънки пред достъпа до опазване на здравето, изключително за хората в групите с по-ниски приходи.
Отчита се дефицит на лекари в дребните обитаеми места и на медицински сестри. Специалистите в областта на опазването на здравето се местят в други страни, в търсене на по-добри благоприятни условия за развиване и по-добро възнаграждение. Необходими са политики за решение на тези проблеми, се показва в отчета.
Според Европейска комисия е доближат нужният прогрес в укрепването на ръководството и отчетността в българското опазване на здравето. Същевременно комисията отбелязва, че от позиция на крайния бюджет, българските семейства харчат най-вече за опазване на здравето в целия Европейски Съюз. Преките заплащания от пациентите са най-високите в Европа и са три пъти над междинните на континента.
Според отчета в България се следи висок брой на признатите в болница излишно, което е белег за едва развито доболнично опазване на здравето. Според специалистите най-малко 20 на 100 от признатите в болница у нас могат да се лекуват вкъщи. Отбелязва се, че аргументите за това са главно две - финансовите тласъци лечебните заведения да одобряват пациенти и желанието на пациентите да постъпят в болница. Според статистиката България регистрира най-големия брой случаи на болничен банкет на 1000 души население в Европейски Съюз.
По данни от 2013 година у нас 35 на 100 от ромите не са плащали здравни осигуровки. Допълва се, че бедните по-често подхващат държание, рисково за здравето. Разпространението на тютюнопушенето измежду българите е най-високо в Европейски Съюз и е с съвсем седем на 100 над междинното.
Най-малко 40 на 100 от болесттите в България се дължат на държанието на хората, в това число тютюнопушене, пиянство на алкохол, неприятно хранене и слаба физическа активност. Тютюнопушенето и затлъстяването способстват най-вече за неприятното здраве на българите.
Някои заразни заболявания остават опасност за здравето в България и въпреки честотата на известията за случаи на ХИВ да остава под междинната за Европейски Съюз, тя се е нараснала съвсем пет пъти от 2004 година насам, в прорез с общия спад. Смъртността от СПИН остава под междинната за Европейски Съюз. Честотата на известията за туберкулоза е два пъти по-висока от междинната за Европейски Съюз. Случаите на носители на вируса на хепатит В измежду кръводарителите са 3,2 на 100 - измежду най-високите в Европа.
По публични данни на сърдечно-съдовите и раковите болести се дължат над четири пети от всички смъртни случаи в България. Детската смъртност у нас е с над 80 на 100 по-висока от междинната за Европа. Очакваната дълготрайност на живота се е нараснала, само че остава под междинната за Европейски Съюз. Предотвратимата смъртност в България остава доста висока. Очакваната дълготрайност на живота при раждане е била 74,7 години през 2015 година, което е второто най-ниско ниво в Европейски Съюз и съвсем с шест години под междинното в Общността, се показва в отчета.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ