Българската риба е ни риба, ни рак. Когато няма риба,

Българската риба е ни риба, ни рак.

Когато няма риба, и българската риба е риба.

Тя е най-мълчаливата риба в света.

И си знае за какво.

Черно е освен морето, в което живее, само че и тиганът, в който я пържат.

От епохи българската риба се лови на непознати въдици.

И се пържи в личната си лой.

Тя се ражда попче, живее като цаца и приключва като калкан.

Съвсем сплескана.

Още преди да се роди, българската риба е изгубила Бяло море и Охрид, Босфора и Дарданелите, по тази причина е интернационалист.

И пасе трева.

Нито една българска риба не си знае гьола, тя плува най-добре в мътни води.

Когато тежи над един грам, нормално се мисли за риба звук. Когато оракул Йона престои три дни и три нощи в утробата на българската риба, той излиза оттова бедняк Лазар. Защото му взимат по триста $ на час. Като за офис.

Българската риба не се яде с пръсти, нито с вилица, а с друга българска риба. Виното, с което се яде българската риба, се пие от чаша, направена от черепа на нейните врагове.

Българската риба се сплотява само в консервна кутия.

Гръбнакът на българската риба е политически.

За нея дружбата е като слънцето и въздуха за всяко живо създание.

Това, което другите нации са създали за 100 години, българската риба би трябвало да направи за двайсет.

Тя трябваше да се прави освен на риба чук, само че и на риба сърп.

Без да бъде златна, тя изпълняваше всички стремежи на дядото. И на щерка му.

Исус с пет риби нахрани пет хиляди души.

Осем милиона български риби храниха осем души.

И чорапите им – пак кърпени.

Българската риба е най-опушената риба в света.

Тя съдържа не толкоз фосфор, колкото фосфати. Българската риба се вмирисва откъм опашката. Според тези, които я ръководят.

От три български риби се получават трийсет политически партии.

Българската риба е българоезична.

Тя е най-демократичната риба в света.

Преди тя е била дънна, а в този момент е летяща.

Хайверът на българската риба е червен и наследник.

Но нормално я пращат за зелен хайвер.

Всяка българска риба мечтае да стане капиталистическа акула.

Пътят на българската риба към Европа и към света минава не през Босфора и не през Вашингтон, а през тигана.

От „ Българският модел ”, 1991 година, Станислав Стратиев, изд. Иван Вазов
Снимка: stanislavstratiev.org, Фотограф: Атанас Кънчев
Изображение: Jim Roszel