ГРУ взривява Европа: Първата диверсионна операция на подразделението на ГРУ № 29155 на територията на НАТО е в България
Българската прокуратур прикрива всички тентати, приключва следствията
Майкъл Вайс, Роман Доброхотов, Христо Грозев, The Insider, Der Spiegel
Разследване на The Insider открива, че поделение 29155 на ГРУ, ръководено от военачалник Аверянов и популяризирало се с отравянето в Солсбъри, е правило врзивявания още от 2011 година, дълго преди началото на украинската война.
Първите диверсии в България
са имали за цел да не позволен снабдяването с оръжие на Грузия. Независимо, че тези гърмежи доведоха до човешки жертви, следствието не реализира триумф, всички отговорни останаха безнаказани и не престават диверсионната си активност, а по-късно, като че ли нищо не е станало, са назначени в администрацията на президента и до ден сегашен, с същинските си имена вземат присъединяване в публични мероприятия.
На кръгла маса, отдадена на връзките Русия-Африка Владимир Путин персонално показва на африканските водачи своя екип за договаряния. Всички се показват, като посочват и длъжността си, единствено един от тях споделя единствено: „ Аверянов Андрей —сигурност “.
И фактически, Аверянов се е популяризирал в целия свят като военачалник от ГРУ, началник на войскова част 29155, отговаряща за диверсиите и отравянето с „ Новичок “ в Европа.
Именно тази част е виновна за отравянето на Сергей Скрипал и щерка му Юлия и българския оръжейник Емилиан Гебрев, точно те взривяват оръжейните хранилища в Чехия и България.
Но какво прави този човек в формалната делегация на договарянията?
Отговорът става явен, когато месец по-късно във въздуха се взривява самолета с Евгений Пргожин и Дмитрий Уткин (Вагнером) на борда, а военачалник Аверянов от позицията на заместник-ръководител на ГРУ стартира да обикаля африканските страни, преподчинявайки бившие вагенеровски елементи на ГРУ.
Така военната империя на Пригожин, основана от ГРУ, два месеца след метежа минава под директния и формален надзор на военното разузнаване, а Аверянов от началник на секретно поделение се трансформира в публично лице, водещо договаряния на една маса с Путин.
Както откри The Insider, Аверянов и неговиште подчинени от част 29155 са правили гърмежи на териториите на европейски страни още през 2011 година, когато Русия още е член на Г-8, всички международни водачи на драго сърце се срещаха с Путин и Медведев, а Европейски Съюз съществено обсъждаше с Русия въвеждането на безвизов режим.
През лятото на 2008 година съветското МВНР публично желае виза от посолството на Норвегия за полковник Андрей Аверянов. През есента Аверянов трябвало да замине като асистент военнен аташе в Осло. Името му е известно в дипломатическите кръгове, през 2004 година той заема скромната служба младши боен аташе в съветското посолство във Варшава.
Аверянов получава виза, само че за изненада на норвежките дипломати, не се появява на новата си служба.
Вместо това е назначен за пълководец на поделение 29155 ГРУ. Събира няколко десетки млади офицери от ГРУ и спецназа. Тази група, която с времето доближава 70 души, дава отговор за диверсионните интервенции зад граница.
Скоро той получава формален чуждестранен паспорт на името на „ Андрей Оверянов.
И през 2011 година екипът му организира първата си интервенция.
На тях им е известно, че българската компания EMCO е купила хиляди артилерийски снаряди руски пример, които Словакия е бракувала през 2009 година поради прекосяването към НАТО-вски стандарти.
В ГРУ са уверени, че EMCO ще ги продаде в Грузия и това доста ги тревожело: откакто през 2008 година Русия де факто анексира Абхазия и Южна Осетия, в Кремъл чакат, че Грузия ще опита да си върне тези райони.
Няма никакви учредения да се счита, че Грузия фактически е имала такива проекти, на страната фактически бързо се превъоръжава, откакто си прави изводите от войната през 2008 година.
Наистина ли снарядите на EMCO са отивали в Грузия?
Собственикът на компанията Емилиян Гебрев споделя, че в оня миг още не е имал контракт за доставки в Грузия, само че не отхвърля, че страната е била „ доста евентуален клиент “: не са толкоз доста страните, които купуват оръжие руски пример, а и Гебрев е продавал на Грузия снаряди, тъй че ГРУ имат учредения да считат, че точно тази страна ще стане краен адресат на боеприпасите.
Закупените от EMCO 6 хиляди снаряда се съхраняват в чешки склад близо до Врбетице и е трябвало да бъдат изпратени в България в интервала от 4 октомври до 4 ноември 2011 година. И до момента в който снарядите се приготвят за изпращане, диверсионната група на Аверянов стартира да се събира край склада във Врбетице.
Първата група, снабдена с подправени паспорти, идва на летището в Братислава на 10 октомври и остава там до 20 октомври. Това са Николай Кононихин (истинско име Николай Ежов) и Сергей Рыжиков (Сергей Романов).
Два дни по-късно, на 12 октомври 2011 година, на летището във Виена идва самият Андрей Аверянов с паспорт на името „ Оверянов “. Той остава в Чехия 6 дни и на 18 октомври, още веднъж през Виена се връща в Москва.
На 21 октомври през летището на Братислава идва и подкрепление – полковник Алексей Капинос, който лети с дипломатически паспорт, защото се води заместник-военно аташе в Киев.
Три години по-късно този метод на деяние съвсем безусловно се повтаря през 2014 година за организирането на още един гърмеж във Врбетице.
Последни идват от Москва Рустам Джамалов (истинско име Рустам Джафаров) и популярният Руслан Боширов (Анатолий Чепига), който по-късно закупи международна популярност дружно в Александъром Мишкин за отравянето на Скрипал в Солсбъри.
Двамата остават там три дни и отпътуват назад на 25 октомври – тъкмо в деня, в който най-голямата пратка 152-мм снаряди потегля към България.
Как точно шпионите получават достъп до склада през 2011 година не е изцяло известно, само че най-вероятно, както и през 2014 година, им оказва помощ служителят на компания „ Имекс “ Николай Шапошников, някогашен руски боен офицер и натурализиран жител на Чехия, който поддържа тесни връзки с Аверянов (няколко дни преди гърмежите през 2014 година във Врбетице двамата почиват дружно в Португалия).
Шапошников поддържа и тесни връзки с Алексей Капинос в интервала 2009 до 2012 година, когато Капинос работи в посолството в Киев, а Шапошников е представител на IMEX в Украйна.
Така или другояче, само че в хода на спецоперацията през октомври 2011 година те съумяват да слагат отдалечено управляеми взривни устройства в боеприпасите, предопределени за изпращане в България.
Николай Кононихин (Ежов) и Сергей Рижиков (Романов) отпътуват за България, с цел да подсигурят отдалеченото активиране на детонатора в рамките на нужните 300–700 метров (както е разказано в техническите характерности на взривното устройство).
В 9 часа сутринта на 12 ноември 2011 година в българското село Ловни дол избухва мощен гърмеж. Складът за муниции, където EMCO съхранява 3120 152-мм снаряда, пристигнали няколко дни преди този момент от Врбетице, се
взривява като вулкан от пламъци и снаряди,
популяризирали се в радиус от 2 километра.
Вторичните гърмежи не престават, а пожарите бушуват в продължение на няколко дни след първия гърмеж. Спасителните екипи не могат да се приближат до мястото в продължение на 10 дни.
На 23 ноември 2011 година, 10 дни след първия гърмеж „ Нисан Тилда “ с Ежов и Романов влиза в Русия през Украйна.
Независимо от това, че българските следователи незабавно откриват доказателства, че складът е взривен благодарение на „ самоделно отдалечено взривно устройство “ три години по-късно прокуратурата приключва следствието поради неявяване на улики, които биха помогнали да бъде разкрито делото.
Диверсията от 2011 година в Ловни дол е първата диверсионна интервенция на подразделението на ГРУ № 29155 на територията на НАТО.
След като се убеждават в своята безотговорност, те не престават интервенциите си в България и Чехия, което довежда до обилни жертви измежду цивилното население.
По-малко от година след Ловни дол се взривява още един склад за муниции в България. На 5 юни 2012 година на складовете, намиращи се близо до град Стралджа, на основния път сред София и Бургас, се раздава серия от оглушителни гърмежи. В склада се съхраняват муниции предопределени за Грузия.
Взривовете са толкоз мощни, че сеизмичните лаборатории ги записват като земетресение съм мощ 1,5 по скалата на Рихтер. Тогава умират трима служащия, а 18 получават съществени пострадвания, над 150 души от прилежащите села са евакуирани.
След няколко години следствие, българската прокуратура не открива доказателства за измама и вместо това повдига обвиняване на трима чиновници за немарливост при запазване на рискови муниции.
Но фактически ли става дума за немарливост?
Както се вижда от данните на билетите на Владимир Моисеев (Владимир Попов), един от офицерите на Аверянов, той е трябвало да лети до България, като експерт по морско обезпечаване. Той е трябвало да дойде от Одеса в България в деня на гърмежа и да замине назад от София на идващия ден.
Но наподобява проектите са се трансформирали, тъй като единствено два часа след гърмежа, в последния миг си купува билет от Одеса за Москва и същата нощ се връща в Русия.
„ Попов “ още веднъж посещава България в компанията на трима свои сътрудници от поделение 29155 през март 2015 година няколко дни преди още един огромен гърмеж в оръжеен склад.
Той идва в България на 6 март 2015 година и остава в страната до 11 март. Той заменя сътрудниците си, които са пристигнали в България на 25 февруари и останали там 11 дни: Николай Ежов (Кононихин), участника в диверсията от 2011 година, Иван Терентиев (Иван Лебедев) и Алексей Калинин (Алексей Никитин). Десет дни след отпътуването на Моисеев, на 21 март 2015 година, над 2 хиляди ракети и противотанкови гранати, предопределени за експорт в Украйна, се взривяват на склада в Иганово, близо до Сопот, където се намира най-големият в страната производител на въоръжение.
Всички доказателства, открити на мястото на мощния гърмеж изчезват
от съдебно-медицинския център в София на 31 март 2015 година, откакто пожар, зародил при неизяснени условия, изпепелява постройката, където се пазят.
Явно е съвпадане, че два дни преди загадъчния пожар в София идва още един представител на поделение 29155 — Егор Гордиенко (Георгий Горшков).
Той напуща България с кола през сръбската граница единствено няколко часа преди пожара.
Превод: Faktor.bg
Майкъл Вайс, Роман Доброхотов, Христо Грозев, The Insider, Der Spiegel
Разследване на The Insider открива, че поделение 29155 на ГРУ, ръководено от военачалник Аверянов и популяризирало се с отравянето в Солсбъри, е правило врзивявания още от 2011 година, дълго преди началото на украинската война.
Първите диверсии в България
са имали за цел да не позволен снабдяването с оръжие на Грузия. Независимо, че тези гърмежи доведоха до човешки жертви, следствието не реализира триумф, всички отговорни останаха безнаказани и не престават диверсионната си активност, а по-късно, като че ли нищо не е станало, са назначени в администрацията на президента и до ден сегашен, с същинските си имена вземат присъединяване в публични мероприятия.
На кръгла маса, отдадена на връзките Русия-Африка Владимир Путин персонално показва на африканските водачи своя екип за договаряния. Всички се показват, като посочват и длъжността си, единствено един от тях споделя единствено: „ Аверянов Андрей —сигурност “.
И фактически, Аверянов се е популяризирал в целия свят като военачалник от ГРУ, началник на войскова част 29155, отговаряща за диверсиите и отравянето с „ Новичок “ в Европа.
Именно тази част е виновна за отравянето на Сергей Скрипал и щерка му Юлия и българския оръжейник Емилиан Гебрев, точно те взривяват оръжейните хранилища в Чехия и България.
Но какво прави този човек в формалната делегация на договарянията?
Отговорът става явен, когато месец по-късно във въздуха се взривява самолета с Евгений Пргожин и Дмитрий Уткин (Вагнером) на борда, а военачалник Аверянов от позицията на заместник-ръководител на ГРУ стартира да обикаля африканските страни, преподчинявайки бившие вагенеровски елементи на ГРУ.
Така военната империя на Пригожин, основана от ГРУ, два месеца след метежа минава под директния и формален надзор на военното разузнаване, а Аверянов от началник на секретно поделение се трансформира в публично лице, водещо договаряния на една маса с Путин.
Както откри The Insider, Аверянов и неговиште подчинени от част 29155 са правили гърмежи на териториите на европейски страни още през 2011 година, когато Русия още е член на Г-8, всички международни водачи на драго сърце се срещаха с Путин и Медведев, а Европейски Съюз съществено обсъждаше с Русия въвеждането на безвизов режим.
През лятото на 2008 година съветското МВНР публично желае виза от посолството на Норвегия за полковник Андрей Аверянов. През есента Аверянов трябвало да замине като асистент военнен аташе в Осло. Името му е известно в дипломатическите кръгове, през 2004 година той заема скромната служба младши боен аташе в съветското посолство във Варшава.
Аверянов получава виза, само че за изненада на норвежките дипломати, не се появява на новата си служба.
Вместо това е назначен за пълководец на поделение 29155 ГРУ. Събира няколко десетки млади офицери от ГРУ и спецназа. Тази група, която с времето доближава 70 души, дава отговор за диверсионните интервенции зад граница.
Скоро той получава формален чуждестранен паспорт на името на „ Андрей Оверянов.
И през 2011 година екипът му организира първата си интервенция.
На тях им е известно, че българската компания EMCO е купила хиляди артилерийски снаряди руски пример, които Словакия е бракувала през 2009 година поради прекосяването към НАТО-вски стандарти.
В ГРУ са уверени, че EMCO ще ги продаде в Грузия и това доста ги тревожело: откакто през 2008 година Русия де факто анексира Абхазия и Южна Осетия, в Кремъл чакат, че Грузия ще опита да си върне тези райони.
Няма никакви учредения да се счита, че Грузия фактически е имала такива проекти, на страната фактически бързо се превъоръжава, откакто си прави изводите от войната през 2008 година.
Наистина ли снарядите на EMCO са отивали в Грузия?
Собственикът на компанията Емилиян Гебрев споделя, че в оня миг още не е имал контракт за доставки в Грузия, само че не отхвърля, че страната е била „ доста евентуален клиент “: не са толкоз доста страните, които купуват оръжие руски пример, а и Гебрев е продавал на Грузия снаряди, тъй че ГРУ имат учредения да считат, че точно тази страна ще стане краен адресат на боеприпасите.
Закупените от EMCO 6 хиляди снаряда се съхраняват в чешки склад близо до Врбетице и е трябвало да бъдат изпратени в България в интервала от 4 октомври до 4 ноември 2011 година. И до момента в който снарядите се приготвят за изпращане, диверсионната група на Аверянов стартира да се събира край склада във Врбетице.
Първата група, снабдена с подправени паспорти, идва на летището в Братислава на 10 октомври и остава там до 20 октомври. Това са Николай Кононихин (истинско име Николай Ежов) и Сергей Рыжиков (Сергей Романов).
Два дни по-късно, на 12 октомври 2011 година, на летището във Виена идва самият Андрей Аверянов с паспорт на името „ Оверянов “. Той остава в Чехия 6 дни и на 18 октомври, още веднъж през Виена се връща в Москва.
На 21 октомври през летището на Братислава идва и подкрепление – полковник Алексей Капинос, който лети с дипломатически паспорт, защото се води заместник-военно аташе в Киев.
Три години по-късно този метод на деяние съвсем безусловно се повтаря през 2014 година за организирането на още един гърмеж във Врбетице.
Последни идват от Москва Рустам Джамалов (истинско име Рустам Джафаров) и популярният Руслан Боширов (Анатолий Чепига), който по-късно закупи международна популярност дружно в Александъром Мишкин за отравянето на Скрипал в Солсбъри.
Двамата остават там три дни и отпътуват назад на 25 октомври – тъкмо в деня, в който най-голямата пратка 152-мм снаряди потегля към България.
Как точно шпионите получават достъп до склада през 2011 година не е изцяло известно, само че най-вероятно, както и през 2014 година, им оказва помощ служителят на компания „ Имекс “ Николай Шапошников, някогашен руски боен офицер и натурализиран жител на Чехия, който поддържа тесни връзки с Аверянов (няколко дни преди гърмежите през 2014 година във Врбетице двамата почиват дружно в Португалия).
Шапошников поддържа и тесни връзки с Алексей Капинос в интервала 2009 до 2012 година, когато Капинос работи в посолството в Киев, а Шапошников е представител на IMEX в Украйна.
Така или другояче, само че в хода на спецоперацията през октомври 2011 година те съумяват да слагат отдалечено управляеми взривни устройства в боеприпасите, предопределени за изпращане в България.
Николай Кононихин (Ежов) и Сергей Рижиков (Романов) отпътуват за България, с цел да подсигурят отдалеченото активиране на детонатора в рамките на нужните 300–700 метров (както е разказано в техническите характерности на взривното устройство).
В 9 часа сутринта на 12 ноември 2011 година в българското село Ловни дол избухва мощен гърмеж. Складът за муниции, където EMCO съхранява 3120 152-мм снаряда, пристигнали няколко дни преди този момент от Врбетице, се
взривява като вулкан от пламъци и снаряди,
популяризирали се в радиус от 2 километра.
Вторичните гърмежи не престават, а пожарите бушуват в продължение на няколко дни след първия гърмеж. Спасителните екипи не могат да се приближат до мястото в продължение на 10 дни.
На 23 ноември 2011 година, 10 дни след първия гърмеж „ Нисан Тилда “ с Ежов и Романов влиза в Русия през Украйна.
Независимо от това, че българските следователи незабавно откриват доказателства, че складът е взривен благодарение на „ самоделно отдалечено взривно устройство “ три години по-късно прокуратурата приключва следствието поради неявяване на улики, които биха помогнали да бъде разкрито делото.
Диверсията от 2011 година в Ловни дол е първата диверсионна интервенция на подразделението на ГРУ № 29155 на територията на НАТО.
След като се убеждават в своята безотговорност, те не престават интервенциите си в България и Чехия, което довежда до обилни жертви измежду цивилното население.
По-малко от година след Ловни дол се взривява още един склад за муниции в България. На 5 юни 2012 година на складовете, намиращи се близо до град Стралджа, на основния път сред София и Бургас, се раздава серия от оглушителни гърмежи. В склада се съхраняват муниции предопределени за Грузия.
Взривовете са толкоз мощни, че сеизмичните лаборатории ги записват като земетресение съм мощ 1,5 по скалата на Рихтер. Тогава умират трима служащия, а 18 получават съществени пострадвания, над 150 души от прилежащите села са евакуирани.
След няколко години следствие, българската прокуратура не открива доказателства за измама и вместо това повдига обвиняване на трима чиновници за немарливост при запазване на рискови муниции.
Но фактически ли става дума за немарливост?
Както се вижда от данните на билетите на Владимир Моисеев (Владимир Попов), един от офицерите на Аверянов, той е трябвало да лети до България, като експерт по морско обезпечаване. Той е трябвало да дойде от Одеса в България в деня на гърмежа и да замине назад от София на идващия ден.
Но наподобява проектите са се трансформирали, тъй като единствено два часа след гърмежа, в последния миг си купува билет от Одеса за Москва и същата нощ се връща в Русия.
„ Попов “ още веднъж посещава България в компанията на трима свои сътрудници от поделение 29155 през март 2015 година няколко дни преди още един огромен гърмеж в оръжеен склад.
Той идва в България на 6 март 2015 година и остава в страната до 11 март. Той заменя сътрудниците си, които са пристигнали в България на 25 февруари и останали там 11 дни: Николай Ежов (Кононихин), участника в диверсията от 2011 година, Иван Терентиев (Иван Лебедев) и Алексей Калинин (Алексей Никитин). Десет дни след отпътуването на Моисеев, на 21 март 2015 година, над 2 хиляди ракети и противотанкови гранати, предопределени за експорт в Украйна, се взривяват на склада в Иганово, близо до Сопот, където се намира най-големият в страната производител на въоръжение.
Всички доказателства, открити на мястото на мощния гърмеж изчезват
от съдебно-медицинския център в София на 31 март 2015 година, откакто пожар, зародил при неизяснени условия, изпепелява постройката, където се пазят.
Явно е съвпадане, че два дни преди загадъчния пожар в София идва още един представител на поделение 29155 — Егор Гордиенко (Георгий Горшков).
Той напуща България с кола през сръбската граница единствено няколко часа преди пожара.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ