Днес е голям празник – да поискаме и да дадем прошка
Българската православна черква уважава през днешния ден църковния празник Неделя сиропустна, именуван от народа Сирни заговезни или Прошка. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него – от на следващия ден, стартира Великият пост.
На Сирни заговезни – преди началото на Великия пост, православните християни за финален път до Великден вкусват млечни артикули и яйца .
На трапезата, подредена с очебийно ритуален темперамент, се поставят баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
На този ден се напомнят Христовите думи: „ Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви “. Затова традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
В Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.
Според националните обичаи вечерта на празника при родителите се събират фамилиите и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни.
На Сирни заговезни амнистия си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове
– целуват ръка и изричат: „ Прощавай, мамо, тате “ – „ Господ да прости, простен да си! “, е наложителният отговор.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при така наречен хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се назовава „ люлеене “. Бабата резервира аления вълнен конец и с него лекува заболяванията по агънцата.
Най-характерен бит за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки.
Огънят се пали от момчета и ергени, като се употребява „ мамуляк “ (слама от царевица) и „ черешовина “ (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички.
Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още забавни вести последвайте страницата ни в Instagram!
На Сирни заговезни – преди началото на Великия пост, православните християни за финален път до Великден вкусват млечни артикули и яйца .
На трапезата, подредена с очебийно ритуален темперамент, се поставят баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
На този ден се напомнят Христовите думи: „ Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви “. Затова традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
В Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.
Според националните обичаи вечерта на празника при родителите се събират фамилиите и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни.
На Сирни заговезни амнистия си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове
– целуват ръка и изричат: „ Прощавай, мамо, тате “ – „ Господ да прости, простен да си! “, е наложителният отговор.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при така наречен хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се назовава „ люлеене “. Бабата резервира аления вълнен конец и с него лекува заболяванията по агънцата.
Най-характерен бит за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки.
Огънят се пали от момчета и ергени, като се употребява „ мамуляк “ (слама от царевица) и „ черешовина “ (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички.
Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още забавни вести последвайте страницата ни в Instagram!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ