Празнуваме Димитровден
Българската православна черква уважава през днешния ден паметта на Свети Великомъченик Димитрий Мироточец. Празникът е именуван от народа Димитровден.
Димитрий се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да схваща истината, родителите го въвели в молитвената стая и почнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали духовник и го кръстили Димитрий.
След кончината на родителите си Димитрий заел висок боен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и изискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, само че увещанията били напразни. Хвърлили го в тюрма. Загинал страдалчески през 306 година - прободен с копие.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекъснати, над лобното място и на гроба на Свети Димитър в Солун бил издигнат дребен храм. При него ставали доста чудеса. По-късно храмът бил уголемен и тогава намерили нетленните остатъци на мъченика, от които родословие благовонно миро. За мироточивите му мощи се приказва в монументи от десети век.
Свети Димитрий доста пъти спасявал Солун от противников набези. Той бил уважаван още от тези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци почнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния пълководец Свети Димитрий от Солун ". Заради славянския му генезис от антични времена всички славянски нации празнуват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.
Днес мощите на Свети Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а светецът се уважава като настойник на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от целия свят.
Името на Свети Димитър е обвързвано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско иго, братята боляри Асен и Петър оповестили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на издигнатата от тях черква, наречена на Свети Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели битката за самостоятелност и възобновяване на българската държавност до сполучлив край.
Народният фетиш към Свети Димитър го показва като по-голям брат близнак на Свети Георги. Широко публикувана е поговорката "Свети Георги лято носи, а Свети Димитър - зима ". В националния календар празникът на Свети Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в среднощ против празника на Свети Димитър небето се отваря, след което се чака и първият сняг. На 26 октомври приключва и обичайният интервал - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни служащи - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с служащите си. Затова и празникът на Свети Димитър се назовава още Разпус.
На Димитровден се подготвят разнообразни ястия от птици и зеленчуци.
На този ден честват: Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a.
Димитровден е признат също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в областта на строителството. Професионален празник и на ковачи те, техниците, инженери те и металурзите.
Димитрий се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да схваща истината, родителите го въвели в молитвената стая и почнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали духовник и го кръстили Димитрий.
След кончината на родителите си Димитрий заел висок боен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и изискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, само че увещанията били напразни. Хвърлили го в тюрма. Загинал страдалчески през 306 година - прободен с копие.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекъснати, над лобното място и на гроба на Свети Димитър в Солун бил издигнат дребен храм. При него ставали доста чудеса. По-късно храмът бил уголемен и тогава намерили нетленните остатъци на мъченика, от които родословие благовонно миро. За мироточивите му мощи се приказва в монументи от десети век.
Свети Димитрий доста пъти спасявал Солун от противников набези. Той бил уважаван още от тези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци почнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния пълководец Свети Димитрий от Солун ". Заради славянския му генезис от антични времена всички славянски нации празнуват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.
Днес мощите на Свети Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а светецът се уважава като настойник на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от целия свят.
Името на Свети Димитър е обвързвано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско иго, братята боляри Асен и Петър оповестили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на издигнатата от тях черква, наречена на Свети Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели битката за самостоятелност и възобновяване на българската държавност до сполучлив край.
Народният фетиш към Свети Димитър го показва като по-голям брат близнак на Свети Георги. Широко публикувана е поговорката "Свети Георги лято носи, а Свети Димитър - зима ". В националния календар празникът на Свети Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в среднощ против празника на Свети Димитър небето се отваря, след което се чака и първият сняг. На 26 октомври приключва и обичайният интервал - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни служащи - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с служащите си. Затова и празникът на Свети Димитър се назовава още Разпус.
На Димитровден се подготвят разнообразни ястия от птици и зеленчуци.
На този ден честват: Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a.
Димитровден е признат също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в областта на строителството. Професионален празник и на ковачи те, техниците, инженери те и металурзите.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ