Отец Илиян: Душата идва от Бог и при Бог се връща
Българската православна черква отбелязва Голяма Задушница. Десетки са хората, които пристигнаха на Централните софийски гробища, с цел да почетат своите близки, съобщи кореспондент на БГНЕС.
" Това е един от трите дни, в които църквата е определила да се молим за душите на всички починали, на знайни и незнайни, на близки и далечни, на скоро и от дълго време умряли, тъй като Бог не е Бог на мъртви, а Бог на живи ", сподели за БГНЕС отец Илиян, ефимерий от храма " Успение Богородично " към Централни софийски гробища, който отслужи заупокойна литургия.
Той акцентира, че цялата християнска религия се крепи на Възкресението. " Гробът не е краят, това е преход, през който минаваме. Душата идва от Бог и при Бог се връща ", съобщи духовното лице и уточни, че това е отговорност към дара на живота, който сме получили и какво да вършим с него.
По думите на отец Илиян, защото сме несъвършени същества, в нас минава границата на духа и на материята, като най-висши от материалните същества и най-низши от духовните, се молим на Бог да елементарни нашите грехове, тъй като когато се постави чертата нищо друго не може да бъде направено. " Докато сме живи можем по един или различен метод да изправим, или да изкупим своите грехове, или виновност, или осъзнавайки просто да изпросим от Бога амнистия, само че чертата постави ли се, оставаме единствено ние живите да се молим за умрелите ", изясни той.
Още от Стария завет се отдава респект на умрелите. " Старозаветна традиция е. Казваме: раздайте хлябовете си при гробовете на праведните ", сподели още отец Илиян.
На Задушница се посещават гробовете на умряли близки. Името „ Задушница ” произлиза точно от смисъла на този ден – молим се „ за душата ” на умрелите.
За помена се подготвя " коливо " - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и самун и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
Поменът се прави на гроба, в черква или вкъщи. Обикновено на гроба свещениците правят парастас, тъй като е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молебствия, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Житото е знак на Възкресението, тъй като по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, в случай че първо не почине. Виното е знак на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата религия, а пламъчетата припомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът значи чистата молитва, а цветята - добродетелите на умрелия. Сладкиши, месо и вино се раздават сред живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, по този начин и на Задушница се раздава на небогати и нуждаещи се. На идващия ден - неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни стартира огромният Великденски пост.
Всички задушници през годината са постоянно в съботен ден, когато Иисус Христос бил също мъртвец и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година нормално Задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден, към Димитровден и Архангеловден. /БГНЕС
" Това е един от трите дни, в които църквата е определила да се молим за душите на всички починали, на знайни и незнайни, на близки и далечни, на скоро и от дълго време умряли, тъй като Бог не е Бог на мъртви, а Бог на живи ", сподели за БГНЕС отец Илиян, ефимерий от храма " Успение Богородично " към Централни софийски гробища, който отслужи заупокойна литургия.
Той акцентира, че цялата християнска религия се крепи на Възкресението. " Гробът не е краят, това е преход, през който минаваме. Душата идва от Бог и при Бог се връща ", съобщи духовното лице и уточни, че това е отговорност към дара на живота, който сме получили и какво да вършим с него.
По думите на отец Илиян, защото сме несъвършени същества, в нас минава границата на духа и на материята, като най-висши от материалните същества и най-низши от духовните, се молим на Бог да елементарни нашите грехове, тъй като когато се постави чертата нищо друго не може да бъде направено. " Докато сме живи можем по един или различен метод да изправим, или да изкупим своите грехове, или виновност, или осъзнавайки просто да изпросим от Бога амнистия, само че чертата постави ли се, оставаме единствено ние живите да се молим за умрелите ", изясни той.
Още от Стария завет се отдава респект на умрелите. " Старозаветна традиция е. Казваме: раздайте хлябовете си при гробовете на праведните ", сподели още отец Илиян.
На Задушница се посещават гробовете на умряли близки. Името „ Задушница ” произлиза точно от смисъла на този ден – молим се „ за душата ” на умрелите.
За помена се подготвя " коливо " - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и самун и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
Поменът се прави на гроба, в черква или вкъщи. Обикновено на гроба свещениците правят парастас, тъй като е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молебствия, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Житото е знак на Възкресението, тъй като по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, в случай че първо не почине. Виното е знак на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата религия, а пламъчетата припомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът значи чистата молитва, а цветята - добродетелите на умрелия. Сладкиши, месо и вино се раздават сред живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, по този начин и на Задушница се раздава на небогати и нуждаещи се. На идващия ден - неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни стартира огромният Великденски пост.
Всички задушници през годината са постоянно в съботен ден, когато Иисус Христос бил също мъртвец и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година нормално Задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден, към Димитровден и Архангеловден. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ