Църквата подкрепи донорството, но с няколко условия
Българската православна черква излезе с позиция, в която декларира, че поддържа донорството на органи, само че при строги критерии за мозъчна гибел.
" Светата черква приема трансплантациите, както и всичко останало, обвързвано със здравето на индивида и битката му със гибелта, с необикновен интерес, схващане и нужната съвестност. В случая Църквата желае да се помогне на реципиента, само че да не се не помни и за уважението към донора и той да не бъде подценяван ", се споделя в позиция на Светия синод на Българската православна черква по Закона за трансплантация на органи, тъкани и кафези.
Реакцията на църквата идва след апела на здравния министър Кирил Ананиев, който в края на октомври е помолил патриарх Неофит църквата да насърчи и поддържа донорството на органи при настъпила мозъчна гибел, с цел да могат хората, които чакат за трансплантация, да получат късмет да живеят.
" Българската православна черква възприема донорството, и в проекция - трансплантациите, като изява на обич, като тип алтруизъм. Донор значи " донор ", другар, който подарява не просто орган, а живот и вяра. Даряване значи осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш значи да проявиш любов и съпричастие ", декларират от Светия синод.
В нея се споделя, че Църквата отстоява своето обучение, че индивидът е неповторима и неповторима еднаквост: психотелесна съгласуваност сред безконечната му душа и неговото тяло, а не просто биологична единица.
БПЦ не приема, че незаявеният отвод би трябвало да се пояснява като единодушие, тъй като неналичието на отвод, с изключение на на допустимо единодушие, може да се дължи и на голям брой други аргументи - като неинформираност, липса на опция за волеизява, не на последно място - липса на взето решение.
За приемането на трансплантациите от Църквата са налице три съществени положения , се показва в позицията и се прецизира, че съгласно първото - Църквата осъзнава хуманния си дълг по отношение на реципиента, който желае да живее, само че себе си съзира по-скоро в ролята на бранител на донора, комуто следва да се резервира опцията на свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане подобен и да даде от себе си.
" Светата черква приема трансплантациите, както и всичко останало, обвързвано със здравето на индивида и битката му със гибелта, с необикновен интерес, схващане и нужната съвестност. В случая Църквата желае да се помогне на реципиента, само че да не се не помни и за уважението към донора и той да не бъде подценяван ", се споделя в позиция на Светия синод на Българската православна черква по Закона за трансплантация на органи, тъкани и кафези.
Реакцията на църквата идва след апела на здравния министър Кирил Ананиев, който в края на октомври е помолил патриарх Неофит църквата да насърчи и поддържа донорството на органи при настъпила мозъчна гибел, с цел да могат хората, които чакат за трансплантация, да получат късмет да живеят.
" Българската православна черква възприема донорството, и в проекция - трансплантациите, като изява на обич, като тип алтруизъм. Донор значи " донор ", другар, който подарява не просто орган, а живот и вяра. Даряване значи осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш значи да проявиш любов и съпричастие ", декларират от Светия синод.
В нея се споделя, че Църквата отстоява своето обучение, че индивидът е неповторима и неповторима еднаквост: психотелесна съгласуваност сред безконечната му душа и неговото тяло, а не просто биологична единица.
БПЦ не приема, че незаявеният отвод би трябвало да се пояснява като единодушие, тъй като неналичието на отвод, с изключение на на допустимо единодушие, може да се дължи и на голям брой други аргументи - като неинформираност, липса на опция за волеизява, не на последно място - липса на взето решение.
За приемането на трансплантациите от Църквата са налице три съществени положения , се показва в позицията и се прецизира, че съгласно първото - Църквата осъзнава хуманния си дълг по отношение на реципиента, който желае да живее, само че себе си съзира по-скоро в ролята на бранител на донора, комуто следва да се резервира опцията на свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане подобен и да даде от себе си.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ