БНБ ще може да емитира ценни книжа
Българската национална банка (БНБ) ще може да емитира скъпи бумаги.
Това плануват промени в няколко закона, направени посредством законопроекта за обществените финанси.
Те бяха утвърдени на второ четете от бюджетната комисия в четвъртък следобяд без никакъв спор и се чака скоро да бъдат признати дефинитивно от Народното събрание.
Промените са детайл от така наречен механизъм за поддръжка на банки в спешни обстановки.
По закон и сега централната банка може да емитира дълг, само че действително тя не го е правила от въвеждането на валутния ръб у нас насам. Дори липсва разпоредба за реда, по който може да става това. Затова в този момент се планува да се напише сходна разпоредба.
Според разпоредбите на валутния ръб Българска народна банка не може да кредитира търговски банки, с изключение на при ликвиден риск за системата и то за най-много от три месеца и против високи обезпечения (наредба 6). Заради извънредно тежките условия на наредбата тя не бе приложена даже в банковата рецесия през 2014 година Отново съгласно наредбата въпросното кредитиране може да е единствено до размера на депозита на ръководство „ Банково “. След въвеждането на опцията за издаване на скъпи бумаги най-вероятно концепцията е кредитирането да може да бъде и в по-голям размер.
От текстовете в законопроекта не излиза наяве дали дългът на Българска народна банка ще може да се купува единствено от финансовото министерство или и от комерсиалните банки. Проектът обаче планува сребърният пенсионен фонд, който в този момент е част от фискалния запас и стои на депозит в Българска народна банка на негативна рента, да може да се снабдява с книжата на Българска народна банка, в случай че тя реши да издаде такива при изключителна обстановка.
Депутатите от ГЕРБ в четвъртък не съумяха да дадат детайлности по признатите текстове, а също и да обяснят разликата сред финансовата поддръжка, която ще може да оказва на банките Българска народна банка, и тази от държавното управление.
През пролеттта, след огромната инспекция на българския финансов бранш от страна на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, България получи рекомендация да сътвори механизъм за ликвидна поддръжка на трезори под напън. Заради неналичието на ясно написан сходен механизъм през лятото на 2014 година Българска народна банка и Министерството на финансите срещнаха съществени компликации в намирането на законови принадлежности, с които да работят в изискванията на ликвиден напън. След натиска върху ПИБ, когато банката за ден заплати на депозанти над 800 млн. лева, спешнно се наложи Българска народна банка и Министерството на финансите да убеждават останалите банки да дават заем на страната в размер на 1.2 милиарда лева, които незабавно бяха вложени като държавен депозит в ПИБ. За една нощ пък Европейската комисия утвърди финансирането, както изискват разпоредбите за държавната помощ. Така, макар неналичието на механизъм, управляващите сполучливо овладяха ликвидната рецесия в ПИБ през 2014 година
За да не се повтаря рисковият сюжет от 2014 година обаче, през 2015 година ГЕРБ вкара в българското законодателство европейските процедури за избавяне на банки, които дават опция трезорите да получават изключителна обществена финансова поддръжка в избрани случаи. Условията за това са разказани в Закона за възобновяване и преструктуриране на кредитни институции и капиталови медиатори.
За да се направи механизмът за поддръжка действително настоящ обаче, се наложи тази година Министерството на финансите предложи и спомагателни промени в няколко закона посредством измененията в Закона за обществените финанси.
Според утвърдените от депутатите текстове Министерството на финансите ще има правото да прави депозити в банки, само че дружно с това ще може да купува от името на страната кредитни пакети и други финансови активи „ при използване на държавни принадлежности за финансова стабилизация и даване на изключителна обществена финансова поддръжка “.
Въпросната изключителна поддръжка ще се дава по решение на Министерски съвет, като за нея ще се изисква позволение от Европейска комисия поради разпоредбите за държавните помощи. С решението на държавното управление ще се дефинират и изискванията и ограниченията, които дадена банка би трябвало да извърши, с цел да получи изключителната поддръжка.
В тектовете на законопроекта няма ясни гаранции за бистрота на процеса по даване на изключителна финансова поддръжка на банки, въпреки че по предписание решенията на държавното управление са обществени.
Това плануват промени в няколко закона, направени посредством законопроекта за обществените финанси.
Те бяха утвърдени на второ четете от бюджетната комисия в четвъртък следобяд без никакъв спор и се чака скоро да бъдат признати дефинитивно от Народното събрание.
Промените са детайл от така наречен механизъм за поддръжка на банки в спешни обстановки.
По закон и сега централната банка може да емитира дълг, само че действително тя не го е правила от въвеждането на валутния ръб у нас насам. Дори липсва разпоредба за реда, по който може да става това. Затова в този момент се планува да се напише сходна разпоредба.
Според разпоредбите на валутния ръб Българска народна банка не може да кредитира търговски банки, с изключение на при ликвиден риск за системата и то за най-много от три месеца и против високи обезпечения (наредба 6). Заради извънредно тежките условия на наредбата тя не бе приложена даже в банковата рецесия през 2014 година Отново съгласно наредбата въпросното кредитиране може да е единствено до размера на депозита на ръководство „ Банково “. След въвеждането на опцията за издаване на скъпи бумаги най-вероятно концепцията е кредитирането да може да бъде и в по-голям размер.
От текстовете в законопроекта не излиза наяве дали дългът на Българска народна банка ще може да се купува единствено от финансовото министерство или и от комерсиалните банки. Проектът обаче планува сребърният пенсионен фонд, който в този момент е част от фискалния запас и стои на депозит в Българска народна банка на негативна рента, да може да се снабдява с книжата на Българска народна банка, в случай че тя реши да издаде такива при изключителна обстановка.
Депутатите от ГЕРБ в четвъртък не съумяха да дадат детайлности по признатите текстове, а също и да обяснят разликата сред финансовата поддръжка, която ще може да оказва на банките Българска народна банка, и тази от държавното управление.
През пролеттта, след огромната инспекция на българския финансов бранш от страна на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, България получи рекомендация да сътвори механизъм за ликвидна поддръжка на трезори под напън. Заради неналичието на ясно написан сходен механизъм през лятото на 2014 година Българска народна банка и Министерството на финансите срещнаха съществени компликации в намирането на законови принадлежности, с които да работят в изискванията на ликвиден напън. След натиска върху ПИБ, когато банката за ден заплати на депозанти над 800 млн. лева, спешнно се наложи Българска народна банка и Министерството на финансите да убеждават останалите банки да дават заем на страната в размер на 1.2 милиарда лева, които незабавно бяха вложени като държавен депозит в ПИБ. За една нощ пък Европейската комисия утвърди финансирането, както изискват разпоредбите за държавната помощ. Така, макар неналичието на механизъм, управляващите сполучливо овладяха ликвидната рецесия в ПИБ през 2014 година
За да не се повтаря рисковият сюжет от 2014 година обаче, през 2015 година ГЕРБ вкара в българското законодателство европейските процедури за избавяне на банки, които дават опция трезорите да получават изключителна обществена финансова поддръжка в избрани случаи. Условията за това са разказани в Закона за възобновяване и преструктуриране на кредитни институции и капиталови медиатори.
За да се направи механизмът за поддръжка действително настоящ обаче, се наложи тази година Министерството на финансите предложи и спомагателни промени в няколко закона посредством измененията в Закона за обществените финанси.
Според утвърдените от депутатите текстове Министерството на финансите ще има правото да прави депозити в банки, само че дружно с това ще може да купува от името на страната кредитни пакети и други финансови активи „ при използване на държавни принадлежности за финансова стабилизация и даване на изключителна обществена финансова поддръжка “.
Въпросната изключителна поддръжка ще се дава по решение на Министерски съвет, като за нея ще се изисква позволение от Европейска комисия поради разпоредбите за държавните помощи. С решението на държавното управление ще се дефинират и изискванията и ограниченията, които дадена банка би трябвало да извърши, с цел да получи изключителната поддръжка.
В тектовете на законопроекта няма ясни гаранции за бистрота на процеса по даване на изключителна финансова поддръжка на банки, въпреки че по предписание решенията на държавното управление са обществени.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ